Решение № 115 от 29.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Кюстендил, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20261520200721 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Радка Москова“ ЕООД против Наказателно постановление № 887265-F862280/07.05.2026 г., издадено от Зам. изп. директор на НАП, с което, на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 1533.88 евро/3 000 лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредба за общите задължителни правила за организация на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри (НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ).

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност, тъй като в представеният с възражението втори екземпляр, който се е съхранявал в счетоводството има положен подпис. Моли се за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., която поддържа жалбата, по изложените в нея съображения и при условията на евентуалност, ако се счете, че е осъществено нарушение се иска същото да бъде прието за маловажно. Претендират се адвокатски разноски.

Административнонаказващият орган, чрез старши юрисконсулт Х. оспорва жалбата.

Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е организатор на хазартни игри в игрални зали, по 1 смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 00003011510/04.11.2024 г., издадено на основание чл. 34, ал. 1 ЗХ от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.

На 23.11.2025 г., около 13:34 ч. била извършена проверка в игрална зала за хазартни игри, находяща се в гр. Кюстендил, бул. „България“ № 17, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати от „Радка Москова“ ЕООД с ЕИК 832080578, представлявано от Р.

Д. М..

При проверката било установено, че дневен отчет № 12 за игрални автомати в игрална зала за 12.10.2024 г. не е подписан от управителя на игралната зала.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на свидетелите А. В. и Н. М.; АУАН; НП; възражение; протокол за извършена проверка; заповед № З-ЦУ-30-575; дневен отчет /установен при проверката без подпис и впоследствие представен с възражението втори екземпляр с подпис в графата „управител“/.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и при отсъствие на противоречащи си доказателства, не се налага подробен доказателствен анализ.

Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на актосъставителя, но на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който навежда доводи по приложението на материалния и процесуалния закон.

Представеното с жалбата писмено доказателство, пред настоящия съдебен състав, не следва да бъде кредитирано, тъй като подписани екземпляр е представен след извършената проверка с представено възражение, като за подписа на управителя няма доказателства, кога е положен и респ. дали е бил положен към момента на проверката или след това.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В хода на настоящото производство се установи, че за дата 12.10.2024 г. в игрална зала за хазартни игри, находяща се в гр. Кюстендил, бул. „България“ № 17, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати от „Радка Москова“ ЕООД с ЕИК 832080578, представлявано от Р. Д. М. е бил съставен дневен отчет за игрални автомати в игрална зала, който не е бил своевременно подписан от управителя на търговския обект.

Нарушението е формално и е довършено навлизане в следващ отчетен период, без надлежно оформена отчетна документация за предходния. Същевременно, касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и обсъждането на въпроса за вината е неуместно.

2

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.

По тази причина наказаното лице административнонаказателна отговорност. не следва да бъде освободено от

Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения“.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат.

По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).

Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл.

11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения.

В конкретния случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани с обезпечаване възможността на адекватен последващ контрол върху дейност със значителни финансови постъпления и висока степен на регулация (хазартна дейност), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

Съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 ЗХ, организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лв.

Доколкото санкцията е отмерена в специалния минимум, подробни разсъждения по размера й са безпредметни.

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна.

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 50 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 887265-F862280/07.05.2026 г., 3 издадено от Зам. изп. директор на НАП, с което, на основание чл. 108, ал. 1 ЗХ, на „Радка Москова“ ЕООД с ЕИК 832080578, представлявано от Р. Д. М. е наложена имуществена санкция, в размер на 1533.88 евро /3000 лева/ за нарушение на чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „Радка Москова“ ЕООД с ЕИК 832080578, представлявано от Р. Д. М. да заплати по сметка на Национална агенция за приходите сумата от 50 евро – разноски за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Районен съд – Кюстендил пред Административен съд – Кюстендил, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4