Решение № 1177 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110132384 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание 422, вр; чл. 535 ТЗ за установяване вземания на ищцата в размер на 9900 лева по отношение на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.02.2025 г. до окончателното й заплащане, което вземане произтича от издаден от ответника запис на заповед от 28.01.2024 г., с падеж 05.03.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 19.03.2025 г. по ч. гр. д. № 7562/2025 г. по описа на СРС, 53 състав.

Ищцата твърди, че на 28.01.2024 г. А. М. М. е издал в нейна полза Запис на заповед за сума в размер на 9900 лева и с падеж на 05.03.2024 г. Поддържа, че след настъпване на падежа и поради неизпълнение на задължението на ответницата да върне процесната сума, ищцата е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за заплащане на дължимата сума. Заявява, че ответника е подал възражение по чл. 414 ГПК, което поражда правния й интерес за завеждане на настоящия иск. Моли да бъде признато за установено спрямо ответницата, че същата й дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение от 19.03.2025 г. по ч. гр. д. № 7562/2025 г. по описа на СРС, 53 състав.

Претендира разноски.

Ответника счита исковете за изцяло неоснователни, като поддържа, че не дължи посочената суми на ищцата. Не оспорва, че е подписал процесният запис на заповед.

Поддържа, че целта на подписването е била сумата в размер на 9900 лева да му бъде действително и реално предадена, след което същата да бъде върната на падежа, като предаването на сумата обаче не се е осъществило нито преди, нито след подписването на записа на заповед, с оглед на което вземането на ищцата по записа на заповед не е възникнало. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 28.01.2024 г. А. М. М. е издал в полза на ищцата - А. Г. Г. Запис на заповед от 28.01.2024 г. за сума в размер на 9900 лева и с падеж на 05.03.2024 г. По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

1

С доклада изрично се УКАЗАНО ЧЕ В ТЕЖЕСТ на ответника е да докаже, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с договор за заем. УКАЗНО е на ответника, че не сочи доказателства за твърдението си, че процесния запис на заповед е издаден във връзка с договор за заем, като му дава срок най- късно до първото заседание да представи такива доказателства.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

Записът на заповед е абстрактна правна сделка, за която е предвидена писмена форма за действителност и задължителни реквизити. Едновременно с това записът на заповед има характер на ценна книга, която материализира право на парично вземане, което се упражнява чрез предявяването й. С оглед абстрактния характер на волеизявлението на издателя й, задължението за него възниква само по силата и въз основа на издадения ефект и независимо от причините и основанията за поемане на задължението, които може да са най– различни, но не влияят върху действителността на задължението по записа на заповед.

Представеният с исковата молба запис на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ, а именно наименованието „запис на заповед”, както в заглавието, така и в текста на документа, безусловно обещание да се плати точно определена сума пари, падеж, място на плащане, дата и място на издаване, подпис на издателя. От това следва, че записът е валиден от външна страна.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записа на заповед, послужил като документ по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 7562/2025 на СРС, ГО, 53 състав.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи сумата по записа на заповед, защото няма никакви правоотношения с ищеца, в рамките на които за обезпечаване вземанията на ищеца да се е налагало ответникът да издава процесния запис на заповед.

При така установеният за действителен запис на заповед и позовавайки се на задължителната практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва, че в качеството му на абстрактна правна сделка, редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК.

Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл.422, ал.1 ГПК парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед.

В подкрепа на казаното по-горе е и Решение №17/16.02.2015 по дело №116/2014 на ВКС, ТК, II т.о , според което в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погА.ването на вземането по записа на заповед.

От представените от ищеца доказателства се установява съществуването на действителен менителничен ефект - запис на заповед, по силата на който ответникът А. М.

2

М. се е задължил да заплати на ищеца сумата от 9900 лв. и падежът на задължението е настъпил.

Възраженията на ответника, че не е получил пари и че няма заем са правно ирелевантни, тъй като в негова тежест е да установи връзката между каузален договор и запаса на заповед, но такива доказателства по делото не са представени, поради което съда прима че такава връзка липсва.

По тези причина искът е основателен и следва да се уважи, а ответника да бъде осъден да плати и разноските.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ на правно основание 422, вр; чл. 535 ТЗ, А. М.

М. с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ НА А. Г. Г. с ЕГН:********** сумата в размер на 9900 лева, равняващи се на 5061,79 евро, което вземане произтича от издаден от А. М. М. запис на заповед от 28.01.2024 г., с падеж 05.03.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.02.2025 г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 19.03.2025 г. по ч. гр. д. № 7562/2025 г. по описа на СРС, 53 състав.

ОСЪЖДА А. М. М. ДА ПЛЯТЕ НА А. Г. Г. сумата от 899,77 евро, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3