Решение № 2036 от 24.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100510128 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 4166 от 03.05.2022 г., постановено по гражданско дело № 61683 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, е отхвърлена молбата по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от И. Й. Д., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетната Й. А. Х., за издаване на заповед за защитата на молителките срещу А. Б. Х., и е отказано издаването на заповед за защита, като И. Д. е осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

Недоволни от така постановеното решение останали молителките в първоинстанционното производство И. Й. Д., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетната Й. А. Х. (въззивници в настоящето производство), които обжалват същото изцяло, с оплаквания за неправилност, необоснованост и произнесено при съществени нарушения на процесуалните правила, като излагат подробни съображения за сочените пороци. Молят съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, като уважи изцяло молбата им за предоставяне на съдебна защита и им присъди сторените в производството разноски.

1

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържат въззивната си жалба и пледират за нейното уважаване. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение, за който не представя списък. Окончателното си становище по делото излагат в писмени бележки, вх. № 78241/21.11.2022 г.

В срока за отговор, А. Б. Х., ответник в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата на молителите като изцяло неоснователна. Излага доводи в подкрепа на заявеното становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт, като му се присъдят сторените деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен. Претендира разноски по представен списък.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК във връзка с чл.

17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по същество.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Производството пред Първоинстанционният Софийски районен съд било образувано по молба на И. Й. Д., действаща лично за себе и като представител на малолетното дете Й. А. Х., с искане за вземане на мерки за защитата им от ответника А.

Б. Х.. В молбата се излагали твърдения, че молителката И. Д. и ответникът А. Х. са бивши съпрузи и родители на детето Й.. Излагали се твърдения, че по силата на Решение № ІІІ-91-73 от 25.02.2015 г. постановено по гражданско дело № 52158/2014 г. на СРС, изменено с Решение от 07.07.2016 г. по гражданско дело № 81270/2016 г. на СРС, родителските права по отношение на детето Й., били предоставени за упражняване от неговата майка, като на бащата бил определен режим на лични отношения с него. Сочело се, че на 27.10.2021 г., в рамките на определения му режим на контакти ответникът взел детето Й. от дома на майката, но не го върнал в установено време – в 17 часа на същия ден, а в 18 часа й изпратил SMS, че го задържа.

Предвид това, на 27.10.2021 г. около 20 часа, Д. подала жалба във 2 РУ на СДВР, а на 29.10.2021 г. подала и сигнал в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП „Връбница“.

Твърдяла, че това поведение на ответника, представляващо неизпълнение на определения със съдебно решение режим на контакти и неговото задържане, в следствие на което за майката било неизвестно неговото местоположение и състояние и били ограничени контактите й с детето, представлявало упражнено спрямо нея психическо и емоционално насилие, а също и икономическо такова-чрез детето 2 ответникът упражнявал натиск върху нея за прекратяване на воденото срещу А. Х. наказателно производство по чл. 183 от НК и преустановяване за в бъдеще всякакви претенции за заплащане на издръжка от него. Счита, че с действията си ответникът упражнил и спрямо детето психическо и емоционално насилие, включително като го отклонил от редовното посещаване на учебни занятия.

Ответникът по молбата в открито съдебно заседание оспорвал същата като неоснователна. Не оспорвал факта, че считано от 27.10.2021 г., след осъществен режим на лични отношения с детето, не го върнал при майката и към момента на провеждане на първото съдебно заседание по делото – 26.01.2022 г. то продължавало да живее с него, но твърдял, че предприел това, поради изключително притеснителните обстоятелства, споделени му от самото дете.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Между страните нямало спор, а и от представените по делото преписи от Решение № ІІІ-91-73 от 25.02.2015 г. постановено по гражданско дело № 52158/2014 г. на СРС, изменено с Решение от 07.07.2016 г. по гражданско дело № 81270/2016 г. на СРС се установявало, че родителските права спрямо малолетната Й. били предоставени на неговата майка И. Й. Д., а на бащата А. Б. Х. бил определен режим на лични отношения с него, според който на рождения ден на бащата – 27 октомври детето ще бъде с него за времето от 10 до 17 часа.

Видно от приетия социален докладна ДСП „Връбница“ на 15.12.2021 г. с детето Й. бил проведен индивидуален разговор, при който детето заявило, че се чувства добре при своя баща и баба по бащина линия, учи с интерес и си пише домашните, ходи и на тренировки по карате и се чува по телефона с майка си, но разговорите им са кратки.

Отразено било също, че детето е първи клас в ** ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, участва активно в онлайн обучението, като по данни на Директора на същото учебно заведение присъства редовно в онлайн форма на обучение и до момента няма отсъствия.

С протоколно определение от 26.01.2022 г.-лист 72 от делото, като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство е обявено обстоятелството, че на 27.10.2021 г. в определения му режим на контакти, бащата взел детето и към този момент – 26.01.2022 г. то не било върнато при майката и продължавало да живее с бащата.

От представен протокол за предаване на дете на основание чл. 528 от ГПК се установявало, че на 01.02.2022 г. Й. Х. била предадена на своята майка, като същото обстоятелство се установявало и от направеното в този смисъл изявление от процесуалния представител на молителите в постъпила по делото молба, вх. № 20901/04.02.2022 г.

По делото била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от И.

3

Д..

При тази фактическа установеност и ангажирани писмени и гласни доказателства, Първоинстанционния съд е постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд, споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства.

Във въззивното производство по делото е призована ДСП „Връбница“ Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи осъществяването на актове на домашно насилие от страна на ответника над молителите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Неоснователни са доводите за едностранчивост на съдебния акт, необоснованост и не обсъждане на всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Следва да се отбележи, че съдебният акт е постановен при събраните при приключване на устните състезания доказателства, като съдът е обсъдил относимите към спора и изведените правни изводи съответстват на приетите за установени фактически обстоятелства. В случая относими към предмета на доказване се явяват писмените доказателства, касаещи раждането на малолетната Й., съдебните актове, касаещи прекратяването на брака между нейните родители и изменението на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права, протоколите по изпълнение на същите съдебни актове в частта относно местоживеенето на детето, както и писмените доказателства, касаещи обучението на детето в периода на отглеждането му от бащата. Останалите представени от въззивницата доказателства не 4 установяват релевантни на спора обстоятелства или представляват нейни твърдения (обяснения), изложени пред различни институции, които подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства по ГПК и правилно не са обсъждани като доказателствени средства в настоящото производство. Представената и подписана от въззивницата И. Д. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява годно доказателствено средство само що се касае до осъществени актове на домашно насилие спрямо самата нея, като следва да бъде ценена съобразно останалите събрани по делото доказателства. В случая, доказателства за осъществени спрямо въззивницата актове на домашно насилие в процесния период не са установени с допустимите доказателствени средства по ЗЗДН. Сама по себе си, представената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗДДН не е достатъчна да породи последиците, които законът свързва с наличието й, като послужи като единствено и достатъчно основание за издаване на заповед за защитата й. Това е така, доколкото за твърдените актове на домашно насилие са били посочени от страните и събрани и други доказателства, които обаче не обуславят извод за основателност на молбата на въззивницата И. Д.. Изводите на първоинстанционния съд за влошени отношения между родителите и за наличието на спорове помежду им са правилни и обосновани и се споделят и от настоящия съдебен състав. Налице е спор между родителите досежно изпълнението на влезли в сила съдебни решения, с които са определени мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетната Й. и местоживеенето й, който не е разрешим по реда на ЗЗДН. Също така, макар действията на въззиваемия в процесния период несъмнено да са довели до неприятни изживявания за въззивницата И. Д., те не осъществяват състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, поради което правилно първоинстанционния съд постановил отказ за издаване на заповед за защитата й.

Що се касае до малолетното дете, подписаната от въззивницата И. Д. по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация е негодно доказателствено средство. Поради възрастта си, малолетната не попада в кръга на лицата по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН за които законодателят е предвидил възможността да представят декларация за извършеното насилие. Поради това, действията по подаване на такава декларация от въззивницата И. Д., осъществени при условията на чл. 28, ал. 4 от ГПК правилно не са зачетени от първоинстанционния съд. Ето защо, при отказа на страните от разпита на допуснатите им от съда свидетели, освен посочените по-горе писмени доказателства, от които не може да се направи извод за осъществено спрямо малолетната в процесния период домашно насилие, липсват каквито и да е други доказателства, в подкрепа на твърденията в молбата, че такова е било осъществено. Представените доказателства сочат, че въззиваемият също е носител на родителска отговорност по отношение на малолетната, като независимо от това, че родителските права са предоставени за упражняване на майката, той не е загубил родителското си качество. Също така, от 5 анализа на доказателствената съвкупност, не се установява, в процесния период, малолетната да е била неглижирана от него, да е злепоставяна, да е претърпяла каквито и да е вреди, включително във връзка с обучението си, в което участвала онлайн, без установени отсъствия. Действително, установено е, че детето не се е ползвало от възможността за пряко обучение в периода от 16.11.2021 г., за което била подадена декларация от родител и която възможност е била ползвана от едва 18 деца. То обаче е продължило без прекъсване онлайн обучението си, като не са установени каквито и да вреди за него от това. Твърденията в жалбата за манипулиране на детето, предвид заявеното от него в рамките на социалното проучване и направените с приетия социален доклад констатации, са произволни и не кореспондират с доказателствата по делото. Липсват доказателства за емоционалното състояние на детето в рамките на процесния период, още повече, че анализът му предполага наличието на специални знания от областта на педиатрията и психологията, с каквито страните, пълномощниците им и съда явно не разполагат, но доказателствени искания в тази насока не са правени пред първоинстанционния съд. При това положение, доводите в жалбата, касаещи неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и за преценката на доказателствения материал са изцяло неоснователни. Също така, следва да се отбележи, че значителна част от жалбата е мотивирана с обстоятелства, за които не са събрани доказателства по делото, а в ход по същество и в представените по делото писмени бележки са изложени и доводи, касаещи действията на трето на спора лице (адвокат Б.), които се явяват ирелевантни на спора и не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.