Решение № 138 от 22.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Харманли, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Административно наказателно дело № 20265630200211 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано е по жалба на С. Д.

С.,ЕГН **********,от гр.Харманли, ул. И.В. срещу Наказателно постановление № 26-0271000076 от 10.03.2026 г. на Началник група на ОД на МВР-Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл.182 ал.5 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 1 200.00 лв. -613.55 евро и “Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди,че НП е неправилно и незаконосъобразно,издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли за отмяната му.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява,представлява се от пълномощник.

Въззиваемата страна –Началник ГРУПА РУ Харманли при ОДМВР Хасково, редовно призован не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо №271000-3763/12.05.2026г.,в което отправя искане за потвърждаване на акта.

Контролиращата страна РП Хасково,ТО Харманли,редовно призовани не се явява представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 28.02.2025г. в 11,08 часа в гр.Харманли,ул.Районна до разклона за гр.Симеоновград в посока към гр.Любимец,управлявайки собствения си лек автомобил Мерцедес С 320 ЦДИ, с регистрационен номер Х .... КХ,системно с наказуема установена превишена скорост от 97 км/ч/превишена скорост 47 км./ч/при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч и приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача.Нарушението е установен, фиксирано и заснето с техническо средство ATTCC с номер 1

№120CD43 на 28.02.2025г.АУАН е съставен във връзка с преписка ЕЦОН с номер 35742/28.02.2025г. и декларация по чл.188 от ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя,който се е подписал без възражения.Такива не са подадени и след издаването му.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.НП е връчено на 27.04.2026г.,а жалбата е подадена на 05.05.2026г. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени доказателства по делото.Разпитани са свидетелите С.– актосъставител и Т.,свидетел по акта.

Събрани са писмени доказателства: Оригинал на АУАН серия G A № 5062805;

Оригинал на Наказателно Постановление № 26-0271-000076/10.03.2026г.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на ВР; Справка нарушител- водач; Длъжностна характеристика 2 броя; Заповед № 872з-619/02.03.2023г.;Заповед № 8121К-1097/31.03.2015г. на Министъра на ВР;Заповед №272з-2175/29.05.2024г. на ВПД Директор;Копие на структурните звена РУ-Харманли; Декларация по чл.188 от ЗДвП; Покана - 1л., 1 бр.

Снимка, извадка от АИС ЕЦОН - 1 л., Заверено копие на Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол - 1 л.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. В 6месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.Издаден е извън срока по чл.34 ал.1 б.В от ЗАНН.Съгласно посочената разпоредба: Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:в) това е предвидено в закон или указ.(Доп. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., бр. 54 от 2025 г.) Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.Законодателят е предвид срок от три месеца от установяване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.В случая е налице първата хипотеза.Нарушителя е установен,видно от покана –стр.37,датирана25.09.2025г.Съда приема,че това е датата,на която е установен нарушителя и от тази дата тече срока за съставяне на АУАН.Срокът е изтекъл на 29.12.2025г.Почти два месеца след изтичането му е съставен АУАН-20.02.2026г.Поради това е следвало АНО,да не издава НП,а да прекрати преписката.

Освен посочения порок,съда установи и други процесуални нарушения.Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН „АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението“, а при липса на такива или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.“ В 2 конкретния случай актът е съставен от св.С. в присъствието на св.Т., като и двамата и актосъставителя и свидетеля по акта не са очевидци на твърдяното за извършено нарушение, видно от изслушаните по делото свидетелски показания.В АУАН св.Димитров е посочен като свидетел при съставяне на акта. В самия АУАН не е направено отбелязване, че е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Следва да бъде съобразен фактът, че АУАН е съставен във връзка с преписка ЕЦОН с номер 35742/28.02.2025г.,а нарушението е установено, фиксирано и заснето с техническо средство ATTCC с номер №120CD43 на 28.02.2025г. Отделно от това, ако се формира обратния извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, то АУАН е следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а такъв не е посочен.

Изложеното е съобразено с практиката на съдилищата и Постановление № 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно чиято т. 10 „при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкрИ.ето на обективната истина“.

Тоест може да се изведе извод, че административнонаказателното производство е образувано въз основа на АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН.

В АУАН и НП е посочено, че нарушителя „системно превищава разрешената скорост…“Според разпоредбата на §6 т.62 от ЗДвП: (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., предишна т. 61, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.АНО не е посочил такива актове.Липсата на елементите на състава на нарушението поставя съда в невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, вкл. и по отношение на това осъществено ли е съответното деяние от обективна и субективна страна или не, т.е. дали е системно.Това ограничава и правото на защита на жалбоподателя.В случая той не е запознат с такива факти,за да се защити срещу тях и да ги оборва. Следователно в случая е налице изначален порок при описанието на нарушението, който не би могъл да бъде саниран в съдебна фаза.

Констатираните нарушения по чл.42 т.4 , чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН се ценят като съществени, тъй като имат за резултат ограничаване правото на защита и е препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на вмененото му във вина административно обвинение.

Поради всичко изложено,атакувания акт, следва да бъде отменен.С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на АНО, следва да бъдат възложени направените разноски за адвокатска защита. На основание чл.63д ал.2 от ЗАНН , във вр. чл.с чл.18 ал.2, във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа,както и съда съобрази правната и фактическа сложност на делото и наложените наказания разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в размер на 460.00 евро.,които да бъдат заплатени на процесуалния представител,съгласно чл.38 от ЗА.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0271-000076 от 10.03.2026г. на Началник група в ОД на МВР Хасково РУ Харманли, с което на жалбоподателя С. Д. С.,ЕГН **********,от гр.Харманли, ул. И.В. чл.182 ал.5 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 1 200.00 лв. 613.55 евро и “Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

3

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да заплати на адвокат И. А. Д. от АК Хасково,гр. Свиленград,ул.Д.Б.№.., с Л№ .... , адвокатско възнаграждение в размер на 460,00 евро,за процесуално представителство по делото при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в НПК, по реда на Глава 12 от АПК , пред Административен съд –Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4