Решение № 7163 от 27.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7163 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №

20231100114398 по описа за 2023 година иск с пр.осн. чл. 99 от ЗЗД:

Ищецът - С. И. Ц., в исковата си молба и уточнение на същата от 10.01.2024г. твърди, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит № HL 24714, сключен на 20.07.2007г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишни наименования „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД и „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД), като банка кредитодател, и ответникът - Е. Б. Н., в качеството на кредитополучател, бил предоставен потребителски кредит за текущи нужди в размер на 30 000 лева, която сума била напълно усвоена.

Длъжникът изпаднал в забава. Вземането било цедирано на 30.06.2021г. на „С. Г. Г.“ ЕАД, а в последствие и на ищеца – на 03.06.2022г.

С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати- сумата в общ размер на 69 447,44 лева, представляваща неизплатени в срок изискуеми и ликвидни дължими просрочени вземания по Договор за кредит за, а именно:

- 31 452,83 лева - главница:

- 28 038,47 лева - възнаградителна лихва

- 9 036,92 лева - мораторна лихва;

- 919,22 лева - банкови такси.

Претендира се и законна лихва.

Ответникът - Е. Б. Н., оспорва иска:

1

- не оспорва, че е сключила договор за заем, но била изряден платец;

- оспорва втората цесия. Физическо лице не можело да придобие вземане по договор за кредит;

- имало неравноправни клаузи;

- исковата молба била нередовна;

- прави възражение за давност;

- прави и възражение за прихващане с надплатени суми.

Навежда и други доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че е сключен договор за кредит от 20.07.2027г. за сумата от 30 000 лева, между „БПБ“ АД и ответницата и вземането е цедирано двукратно (спорно е обаче дали втората цесия е действителна).

Действащият базов лихвен процент на банката не подлежи на договаряне, а съобщаването му става на видно място в банковите салони – чл. 4, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 (това е хипотеза на неравноправна клауза, съобразно приетото от този състав по отношение на същата банка /Решение от 20.03.2024г. по гр.д. № 10997/2021г./, а и с оглед становището на КЗП

- https://news.lex.bg/%D0%BA%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0% %D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%BE/, като последното е общоизвестно обстоятелство / Р. № 274 от 13.12.2011г. по гр.д. № 1514/2010г., ІІ г.о. на ВКС/).

Предвидени са такси управление – чл. 4, ал. 5 и адм. такса (т. 1-3).

При предсрочно погасяване се дължи такса (чл. 8, ал. 2).

Банката може да събира вземания от всички сметки на длъжника (чл. 17 и чл. 20).

Предсрочната изискуемост настъпва без изрично волеизявление в тази насока (чл.

18).

На 01.07.2010г. е сключено първото ДС. Съобразно и посоченото по-долу от в.л., част от лихвата е включена в главницата (чл. 2). Уведомяването остава чрез банковите салони (чл.

6, ал. 2), а също и едностранното прекратяване (чл. 7, ал. 2). Длъжникът декларира, че няма претенции към финансова институция (чл. 10). Таксите и комисионните се дължат и през облекчения период (чл. 11-12).

Следващото ДС е от 27.01.2011г. Отново е договорен анатоцизъм (чл. 3).

Следващото ДС е от 04.02.2011г. такива са сключени на 14.09.2011г., 30.06.2020г. Тук 2 главницата вече е нараснала на 32 537,39 лева.

ОУ на бланката са в размер на 7 двуредни страници; а Методологията за определяне на лихвения процент е от 3 страници.

Ищецът не е включен в публичния регистър на БНБ по смисъла на чл. 3а от ЗКИ.

Депозирани са две заключения на ССчЕ (основно и допълнително), неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че На 31.07.2007 г. кредиторът („Българска пощенска банка“ АД), в изпълнение на задължението си по Договор за потребителски кредит № HL 24714 от 20.07.2007г., е предоставил на кредитополучателя - Е. Б. Н., сумата от 30 000 лева. На същата дата кредитополучателят е извършил усвоявания по посочения договор за банков кредит, заплащайки комисионна за отпускането му и дължима застрахователна премия към посочената в договора застрахователна имуществена полица, както и усвоявайки суми в брой на каса на кредитната институция.

На база извършен анализ и преглед на допълнителните споразумения, сключени по процесния Договор за потребителски кредит № HL 24714 от 20.07.2007г., съответстващите им осчетоводявания и погасителни планове експертизата констатира, и приема за установено, че:

- осчетоводяванията по допълнителните споразумения са извършени вярно и коректно от кредитора;

- промените в погасителните планове по Договор за потребителски кредит № HL 24714 от 20.07.2007г., са отразени от банката вярно и коректно, така както са отразени в договореностите между страните по договора.

Общ размер на погасените суми по Договор за потребителски кредит № HL 24714 от 20.07.2007г. и допълнителните споразумения към него за сумата от 10 743,86 лева, с последно извършено плащане по кредита на 17.06.2021г.

Общ размер на дълга към 30.06.2021г. при „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Българска Пощенска Банка“ АД): - 69 458,52 лева.

Съгласно представено удостоверение от „С. Г. Г.“ ЕАД за периода в който дружеството е собственик на вземането, сумата по дълга от 69 458,52 лева е нараснал към 03.06.2022г. на 70 233,76 лева, като единствената констатирана промяна е в перо начислени лихви - нарастване със 775,24 лева.

Последното плащане е от 29.12.2021г. – л. 266. Общо са заплатени 10 925,86 лева.

Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът по настоящото дело не е получавал плащания по процесния договор.

Капитализирането на лихви (без значение договорни или наказателни такива) в увеличение на главницата, само по себе си означава впоследствие заплащане на най-малкото договорни лихви върху тях, но това разсъждение за експертизата, при неплащане в пълен 3 размер по главницата е сложно проследимо и евентуално математически некоректно.

Налице са множество споразумения между страните, както и различни условия по тях. При извършен анализ на движението на лихвените проценти експертизата не открива едностранно променени от банката лихвени проценти. Лихвените проценти са съобразно счетоводно отразените от банката писмени споразумения между страните 1. Допълнително споразумение от 01.07.2010г. Капитализирани са просрочени договорни лихви за 1 475,15 лева и просрочени наказателни лихви за 8,08 лева;

2. Допълнително споразумение от 27.01.2011г. - Осчетоводени и капитализирани към дължимата главница са просрочени договорни лихви в размер на 142,07 лева;

3. Допълнително споразумение от 04.02.2011г. - реално капитализирана е сумата от 747,90 лева в която сума са включени 660,44 лева, просрочени договорни лихви и 0,06 лева, просрочени наказателни лихви;

4. На 28.08.2011г. към дълга по главница е капитализирана сумата от 194,90 лева просрочени договорни лихви.

5. Допълнително споразумение от 14.09.2011г. Капитализирани са просрочени договорни лихви за 291 лева.

6. На 27.03.2012г. към дълга по главница е капитализирана сумата от 257,31 лева, част от която - 245,31 лева са просрочени договорни лихви.

Обобщено, по процесния договор за кредит са капитализирани договорни лихви за 3 008,87 лева и просрочени наказателни лихви за 8,14 лева. от правна страна:

I. съгласно нормата на чл. 3а от ЗКИ (редакция ДВ, бр. 65 от 2023г.), за извършване по занятие на дейност по финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити или дейност, представляваща друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) във връзка с кредити, придобиване на дялови участия в кредитни и финансови институции и отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, е необходимо лицето да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него.

Критериите за определяне на съществена дейност се определят с наредба на БНБ (Наредба № 26 от 23.04.2009г. за финансовите институции).

Става въпрос за регистрационен, а не лицензионен режим, какъвто изисква европейски нормативен акт, а именно: Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 ноември 2021 година относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и по-специално т. 17, 18, 20, 21, 23 и 24 (… настоящата директива позволява на субектите, които понастоящем предоставят дейности по обслужване на кредити съгласно националното право, да продължат да го правят в своята държава членка по произход за срок от шест месеца след крайния срок за транспонирането на настоящата директива. След изтичането на този шестмесечен срок дейност на пазара следва да имат право да упражняват единствено обслужващите кредити лица, лицензирани съгласно националното право за транспониране на настоящата директива) от преамбюла, а също така и чл. 1, б. Б и чл. 2, б. Б, въвежда допълнителни изисквания за лицензия. Чл. 32 урежда срока за транспониране – 29.12.2023г.

4

Ищецът не отговаря нито на националното, нито на наднационалното нормативно изискване. Първото следва да се тълкува във връзка с второто (малко по-долу е посочено защо). Относно националното изискване - Решение № 171 от 24.07.2017г. на ВКС по гр.д. № 3733/2016г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов; и Решение № 192 от 13.12.2017 г. по гр. д. № 4439/2016 г., г.к., ІV г.о. на ВКС.