Решение № 451 от 01.08.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000859 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260255 от 05.09.2024г., постановено по т.д.№ 2358/2020г. по описа на СГС „Прострийм груп“ ЕООД е осъдено да заплати на „С. България“ ЕООД следните суми: сумата от 60 002,24 лв. (шестдесет хиляди, два лева и 0,24 ст.), представляваща дължими абонаментни такси по Договор ( наименован „Форма за поръчка на облачни услуги“) от 20.09.2016 г. и за които са издадени: фактура № 6216103177/28.02.2017 г. с неплатен остатък на сумата от 5 000,32 лв. с ДДС; фактура № 6216103314/29.05.2017 г. с неплатен остатък на сумата от 5 000,32 лв. лв. с ДДС; фактура № 6216103464/29.08.2017 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС; фактура № 6216103600/29.11.2017г. за сумата от 10 000,32 лв. с ДДС; фактура № 6216103746/27.02.2018г. за сумата от 10000,32 лв., с ДДС; фактура № 6216103891/29.05.2018г. за сумата от 10000,32 лв. с ДДС; фактура № 6216104052/29.08.2018 г., за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението; на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 8 308.69 лева (осем хиляди триста и осем лева шестдесет и девет стотинки)- законна лихва за забава периода от 10.03.2017г. до 30.11.2020г. върху главницата от 30 001.28 лв. (по фактура № 6216103177/28.02.2017г. за остатъка от дължимата сума в размер на 5 000,32 лв. с ДДС; фактура № 6216103314/29.05.2017г. за остатъка от дължима сума в размер на 5 000,32 лв. с ДДС; фактура № 1

6216103464/29.08.2017г. за сумата от 10 000, 32

6216103600/29.11.2017г., за сумата от 10 000, 32 лв. с ДДС. лв., с

ДДС; фактура

№

Искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 16 613.07 лв. - законна лихва за забава за неизпълнение върху главниците по Фактура № 6216103746/27.02.2018 г. за сумата от 10 000,32 лв. с ДДС; фактура № 6216103891/29.05.2018г. за сумата от 10 000,32 лв. с ДДС; фактура № 6216104052/29.08.2018г. за сумата от 10 000,32 лв., с ДДС.

Против това решение в осъдителната му част в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Прострийм груп“ ЕООД с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

Правят се оплаквания за необоснованост на постановеното решение като се изтъква, че ищецът не е доказал, че е доставил въпросната услуга. Изводът на съда, че услугата е предоставена се основавал само на авансови фактури за доставка. В същото време в хода на процеса не били представени доказателства,от които да може да се направи извод, че поръчаното е изработено. Нещо повече – след изявлението за прекратяване на договора ответното дружество престанало да приема издадените фактури и не ги осчетоводявало. За този период ищецът също не предоставил доказателства да е предоставил услугата.

Подчертава се, че с отговора на исковата молба изрично е направено възражение за неизпълнен договор като от страна на ищеца не са ангажирани доказателства точно кои от услугите по процесния договор е предоставил, в какъв обем и как.

Авансовото плащане не можело да е доказателство за услугата, а представлявало очакване същата да бъде извършена.

На следващо място се изтъква, че по делото няма доказателства С. България да е предоставяло облачна услуга и че то на практика не е имало фактически достъп до ресурсите за предоставяне на такава услуга, а такава възможност имало само С.

Германия. Собственик на капитала на ищцовата страна било гръцко дружество, а действителните собственици били физически лица като нямало каквито и да било данни за връзка със С. Германия, както и нямало данни ищеца въз основа на договор или по друг начин да притежава правата за предоставяне на облачна услуга. В подкрепа на това съмнение имало преки и косвени доказателства , а именно – назначената техническа експертиза установявала липса на съдействие за проверка на обстоятелствата по осигуряване на достъп и на следващо място- констатациите на вещото лице, че такъв достъп не е осигурен. Подчертава се, че в отговора на исковата молба ответникът изрично е направил възражение, че „ищецът не е имал право да сключи процесния договор, от който черпи права“. Налагало се заключение, че ищецът не е имал капацитет и достъп за предоставяне на договорената услуга.

Въззивникът счита за неправилен извода, че процесният договор е такъв за изработка.

Абонаментна услуга за ползване на облачно пространство с интеграция не представлявала ангажимент за изработка, а за предоставяне на права за работа в облачна среда под лиценз.

2

От друга страна лицензионният договор бил формален такъв и следвало да бъде сключен от праводател или лицензоносител с право да преотдава права, а ищецът не ангажирал доказателства такива обстоятелства да са налице. В този смисъл и ищецът не можел да бъде страна по такъв договор. Това възражение било във връзка с друго заявено възражение, а именно - че извън лицензионните права ищецът е поел ангажимент за допълнителна интеграция в облачната си услуга съобразно нуждите на ответното дружество, който ангажимент не бил изпълнен. През целия период на договора до прекратяването му същият не бил изпълняван от ищеца, а ответникът нямал достъп до услугата. Липсата на достъп била отрицателен факт, който не подлежал на доказване като в същото време ищецът се съгласил с направения по делото доклад, в който му било указано, че следва да установи изпълнението на договора.

Предвид на тези съображения, въззивникът счита, че не е проведено доказване на исковата претенция и не са изпълнени дадените от съда указания във връзка с доказването.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че процесният договор е валидно сключен и валидно е породил права, то се поддържа, че същият е бил прекратен правомерно на основание чл.6.2,изр.4 от ОУ, поради което и не се дължи лицензионна такса, считано от 29.12.2017г. Основателната причина за прекратяване на договора бил фактът, че той няма самостоятелен икономически смисъл и това се установявало от търговската кореспонденция, разменена между страните и от събраните гласни доказателства. Процесният договор бил подписан като „задължителна стъпка“ , така както ищецът бил указал на ответника, за да могат да се осъществят обсъжданата на преддоговорно ниво интеграция. В хода на изпълнение на договора, но след подписване на лицензионното споразумение се установило,че С. България не може да предостави нито услугата по лицензионния договор, нито същински уговореното между страните.

Аргумент в тази насока било поведението на представителя на ищеца, който не дал отговор на формулираните от насрещната страна въпроси по реда на чл.176 от ГПК.

Решението било неправилно и поради факта, че е прието, че процесният договор е валиден. Жалбоподателят поддържа заявеното пред първата инстанция становище, че същият е нищожен поради липса на съгласие, поради невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави, като са развити съображения в подкрепа на тезата, че е налице такава нищожност.

Жалбоподателят поддържа и направеното изявление за прихващане с дължимо от ищеца обезщетение за причинени вреди поради недобросъвестно водене на преговори.

Твърди, че ответникът „Прострийм груп“ е бил убеден от ищеца, че за да е възможно изпълнението на втората част от уговореното, следва да се активира лицензионния договор за облачна услуга , където специалистите на ищеца- С. Б. да осигурят обещаното технологично решение. Да бъде поискано активиране на лицензионния договор, без да е ясно, че вторият договор ще има реална възможност за изпълнение от страна на ищеца, било недобросъвестно водене на преговори, защото именно така се стигнало до ситуацията по първия договор формално да се дължи винаги възнаграждение, без да се поема отговорност 3 за постигане на положителен резултат по втория договор, който резултат всъщност е целта на ответника. Този факт бил виден от имейла, получен след направено посещение от страна на ищеца в гр.Септември, в който имейл е посочено, че облачната среда на С. не позволява прехвърляне на лицензи между акаунти, дори и за тестови нужди.

Изтъква се, че доколкото нормата на чл.12 от ЗЗД не установява специални правила относно обхвата на обезщетението за вреди при преддоговорни отношения, за тях следва да се приложи общото правило на чл.82 от ЗЗД. Поддържа, че размерът на вредите се изразява във всичко платено по договора и това , което евентуално следва да се плати, или – цялата цена по договора от 100 003,15 лв.,ведно с лихвите в размер на 16 613,07 лв. вредата следвала от това , че подписването на договора е довело до парични задължения за месечни такси, като ответникът не е имал никаква икономическа полза от подписания договор, от което произтичало и правото му да упражни възражението за прихващане.

На последно място се поддържа и направено възражение за изтекла в полза на ответника тригодишна погасителна давност за сумите по част от фактурите, а именно фактура № 6216103177 от 28.02.2017г., № 6216103314 от 29.05.2017г., № 6216103464 от 29.08.2017г., № 6216103600 от 29.11.2017г. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда,че става въпрос за едно задължение, което се изплаща на части.

Въззиваемата страна „С. България“ ЕООД е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:

По делото е представен договор за предоставяне на облачна услуга, наречен „Форма за поръчка на облачни услуги“. Под същия са налични подписи на представляващия ответното дружество и на ищеца, като под подписа на Н. Б. е поставена дата 20.09.2016г., а под подписа на представляващия „С. България“ ЕООД от 30.09.2016г.

С този договор „С. България“ ЕООД се е задължило да предостави на купувача по същия /ответното дружество / Облачните услуги, описани в Приложение 1. Това са SAP НСР, remote data sync (small) - С. НСР, дистанционно синхронизиране на данни (малки);

SAP НСР, SAP HANA service based (32GB) – С. HANA услуги, базов дизайн (32 ГБ); С., НСР, УЕБ ИДЕ.

Съгласно чл.3 от договора таксата за Облачните услуги е определена в Приложение 1 към договора. Посочено е, че ако не е уговорено друго, то таксата ще бъде фактурирана авансово към клиента на тримесечие.

Видно от Приложение 1, общата цена на всички услуги е определена на 51 130 евро.

Като забележка е отразено, че същата се дължи заедно с всички дължими данъци.

Първоначалният срок на договора е уговорен на три години, като в чл.2.2.1 е предвидена възможност за автоматичното му подновяване.

4

В чл.7 изрично е посочено, че с подписване на тази Поръчка Клиентът изрично декларира, че се е получил, прочел, индивидуално се е договорил със С. и приема разпоредбите по тази Поръчка, на нейните Приложения и всички договорни документи, посочени в §6.

По делото са приложени и Общи условия на С. - България за С. облачни услуги /„Облачни ОУ“/. Съгласно чл.2.1 от същите, по време на Срока на Абонамента, С. предоставя на Клиента неизключително, непрехвърляемо и право в световен мащаб да използва Облачни Услуги (включително тяхното внедряване и конфигуриране), Облачни Материали и документация само за управление на вътрешния бизнес на Клиента и неговите Свързани лица операции и в съответствие със споразумението, по-специално условията на конкретната добавка за продукта, политиките на С. и документацията. Посочено е, че Разрешените употреби и ограничения на облачната услуга се отнасят и за облачни материали и документация.

В чл.3.1 е предвидено, че Качеството и функционалността на договореното изпълнение, което С. са длъжни да осигурят, е окончателно договорено в Поръчката и документите, посочени в него и С. не е задължен да извършва допълнителни услуги или да предоставя допълнителни функции на услугата.