Определение № 1817 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1817 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501380 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.278 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Хепи кредит“ ООД против Разпореждане № 1842/12.05.2026, пост. по ч.гр.д.№ 29/2026, КРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 227/06.02.2026г., изд. по ч.гр.д.№290/2026, ПдРС и е прекратено производството.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Поддържа, че заповедният съд неправилно е приел, че е налице подадено възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК и респ. е дал незаконосъобразни указания на заявителя да предяви иск за вземането си по реда на чл.422 от ГПК. Поддържа, че длъжникът е заявил в подаденото възражение, че е изпълнил задължението си и то след издаване на заповедта за изпълнение, като е приложил и доказателства за това. Счита, че в тази хипотеза заповедният съд е следвало да пристъпи към приложение на процедурата по чл.414А от ГПК, който ред е специален спрямо този по чл.415 от ГПК. Твърди, че в нарочна молба е заявил пред заповедния съд, че признава плащането и че с него е погасена претендираната главница и законна лихва.

По отношение на заявеното от длъжника, че е налице съдебен акт, с който договорът е признат за нищожен , счита че на самия длъжник е известно, че този акт не е влязъл в законна сила, поради което и не може да бъде противопоставен в заповедното производство. Отделно пддържа, че дори и да се приеме, че договорът за заем е обявен за нищожен, то длъжникът дължи връщане на главницата на осн. чл.23 от ЗПК.Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на заповедния съд за продължаване на производството по реда на чл.414 А от ГПК. Претендира разноски.

Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :

1

Обжалва се разпореждане, с което е обезсилена издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК поради това, че заявителят не е предявил иск за вземането си в указания от съда едномесечен срок след подадено възражение от длъжника.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Хепи кредит“ ООД за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 от ГПК против Г. Василев Плешев.

Издадена е заповед за изпълнение № 227/06.02.2026, по ч.гр.д.

№290/2026, КРС. Същата е връчена редовно на длъжника на 13.02.2026г.

В срок / на 12.03.2026г./ е подадено възражение от длъжника, че не дължи описаните в заявлението суми. Заявява, че основанието на което се претендират сумите в заповедното производство е обявено за нищожно с решение по гр.д.№25678/2024СРС. На следващо място заявява, че е заплатил сумите, претендирани в заповедта, като представя платежно нареждане от 11.03.2026г. Твърди наличие на приключили заповедни производства, свързани с този договор, както и още две „висящи“ такива, като поддържа, че към момента е заплатил изцяло главницата по договора. Твърди и че от години дружеството първоначален кредитор недобросъвестно образува производства против него за изключително малки суми – за всяка вноска по договора, единствено с цел да го увреди чрез задължаване да заплати необосновано високи адвокатски хонорари. В заключение е поддържал, че е недопустимо заповедното производство предвид обявяване на договора за кредит за нищожен.

С разпореждане № 971/13.03.2026г. заповедният съд е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за вземанията си. Същото е редовно връчено на заявителя на 24.03.2026г.

С молба от 07.04.2026г. дружеството заявител е изразило становище, че следва да се инициира производство по реда на чл.414А от ГПК,, т.к. длъжникът представя доказателства че е изпълнил задължението по заповедта.

Заявява, че сумите са получени и са погасени главница и лихви. Моли за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство.

След изтичане на месечния срок с обжалваното разпореждане от 12.05.2026г. заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск за вземанията от страна на заявителя.

Настоящата инстанция намира така постановения акт за правилен и законосъобразен. Съгл. нормата на чл.415, ал.5 от ГПК в случай, че заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло. В случая правилно заповедният съд е дал указания за предявяване на иск за вземанията, т.к. с подаденото в срок възражение длъжникът е оспорил съществуването на задължения по процесния договор за кредит. Поддържал е, че е налице съдебен акт, с който този договор е обявен за нищожен, т.е. оспорил е основанието за възникване на спорните задължения.

В този случай е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в рамките на заповедното производство. Без значение е дали съдебният акт, на който се позовава длъжникът е влязъл в законна сила или не, 2 т.к. заповедният съд не може да събира доказателства и да извършва преценка за действието им. Възражението по чл.414 от ГПК има характер на повдигане на материално-правен спор, за който съдът е длъжен да даде указания за образуване на исков процес. Именно в изпълнение на задълженията си по посочената норма, заповедният съд е приел, че с оглед подаденото възражение от длъжника, заявителят може да предяви вземането си в месечен срок.

Неизпълнението на тези указания е основание за обезсилване на заповедта за изпълнение. Това е сторил и заповедният съд, постановявайки обжалваното разпореждане.

Ето защо постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба като неоснователна не следва да бъде уважавана.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба на „Хепи кредит“ ООД, ЕИК 200604885 против Разпореждане № 1842/12.05.2026, пост. по ч.гр.д.№ 29/2026, КРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 227/06.02.2026г., изд. по ч.гр.д.№290/2026, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3