Решение № 4441 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4441 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110210038 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е постъпила по постъпила жалба от Е. Ж. С., ЕГН **********, с адрес *****************, чрез адв.В. Р. от САК, против наказателно постановление №25-4332-012005/02.06.2025 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, с оглед на което иска неговата отмяна.

Оспорва компетентността на актосъставителя и АНО да съставя АУАН/съответно да издава НП за нарушения по ЗДвП. Позовавайки се на конкретни разпоредби от ЗДвП – чл.189, ал.1 и ал.12, чл.165, ал.1 от ЗДвП, навежда доводи, че министърът на вътрешните работи не е носител на правомощието да определя длъжностните лица, които да съставят АУАН съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, доколкото последният може да определи само службите за контрол, но не и да упълномощава отделни физически лица със 1 своите правомощия. Твърди, че с цитираната в НП заповед, министърът не е упражнил предоставеното му правомощие да определи службите за контрол, а е оправомощил длъжностно лице от системата на МВР да съставя АУАН и издава НП, каквото не му е предоставено от законодателя, а на службите за контрол. Обобщава извод, че цитираната в НП заповед не може валидно да формира компетентност на органа, съставил АУАН, а компетентен да издаде НП е единствено директора на съответната служба за контрол на МВР – директорът на СДВР, на чиято територия е установено нарушението или оправомощено от него лице, но не и служител на СДВР.

Навежда доводи, че в процесното НП липсва точно и ясно описание на мястото на извършване на нарушението, доколкото в издадения санкционен акт е посочено от една страна, че нарушението е извършено в гр.София, а от друга страна – с.Долни Богров, по бул.“Ботевградско шосе“. В този смисъл твърди, че такъв булевард има, както в гр.София, така и в с.Долни Богров, като АМ Хемус го разделя на две части, като липсва и конкретен километър или номер на булеварда, на които е заснето нарушението. Отчита като нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере къде точно е извършено нарушението. В този смисъл твърди, че ЗАНН не предвижда възможност за поправка на очевидни фактически и технически грешки, като визираните такива не са от категорията, която може да се отстрани в съдебното производство и представлява основание за отмяна на НП.

Отделно от горното сочи, че липсата на възможност на санкционираното лице незабавно да се запознае с клипа, да провери наличието или липсата на реквизити и да вземе отношение по доказателствата, също са ограничили правото му на защита, с оглед възприетото в ЕКЗПЧОС /чл.6/ и НПК /чл.15, ал.3 от НПК/, и многократно застъпваната теза в практиката на съда, че заснетият клип за установяване на нарушението представлява веществено доказателства, което го доказва.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.С. П. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.

Позовава се на показанията на свидетеля М. в смисъл, че нарушението е извършено в с.Долни Богров, а в НП е посочено в гр.София, както и на 2 приложената към жалбата извадка от ***. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, в своевременно депозирани писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.С. К., моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Оспорва релевираните възражения в жалбата относно липсата на компетентност на актосъставителя и АНО да съставя АУАН/съответно да издава НП за нарушения по ЗДвП. Застъпва позиция за спазване на сроковете и формалните изисквания при съставяне на АУАН и издаване на НП, за детайлно описание на нарушението и правилно посочена правна квалификация, както и за безспорната установеност на вмененото нарушение от събраните по делото доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.06.2025 г., а жалбата е подадена чрез АНО на 24.06.2025 г. чрез ССЕВ, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство против Е. Ж. С. започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бланков №021280, на 05.05.2025 г., от компетентно длъжностно лице – Г. П. М., заемащ длъжноста: младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.202021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, също дложностни лица при ОПП-СДВР, за това, че на 22.02.2025 г., около 10:06 часа, с.Долни Богров, бул.“Ботевградско шосе“, с посока от гр.София към с.Долни Богров, управлява личния си лек автомобил „***“, с рег.№**********, като на разклона за „ЦСПП-МВР“, при ограничение на скоростта с до 50 км/ч за населено място, управлява с 3 превишена наказуема скорост – 108 км/ч /измерена – 112 км/ч с приспаднат толеранс към водача от 3%/. Нарушението е установено със система за видеоконтрол АТСС – CORDON M2, С №MD1193, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1, във вр. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Актосъставителят съставил АУАН на 05.05.2025 г., следпризоваване и явяване на жалбоподателя С. в ОПП-СДВР. На същата дата - 05.05.2025 г., жалбоподателят попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, във връзка с образуваната преписка, в която писмено декларирал, че на 22.02.2025 г., около 10:06 часа, лично е управлявал собствения си лек автомобил.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис и на датата на неговото съставяне – 05.05.2025 г., със саморъчно вписано отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок, против направените констатации в акта.

Въз основа на направените констатации в АУАН и приложените материали в образуваната преписка, компетентно длъжностно лице – Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, съгласно Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №8121к12547/12.09.202024 г. за преназначаване на заеманата длъжност – началник на 03 сектор „Адмитистративно обслужване“ към ОПП-СДВР, издал процесното НП, в което след като възпроизвел дословно описаната в АУАН фактическа обстановка, наложил на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля М.; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; 1 брой декларация за предоставяне на информация във вр. с чл.188 от ЗДвП; Разпечатка от сайта на БИМ за вписан тип средство за измерване; Решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватска; Протокол от проверка №035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г. на БИМ; Протокол за използване на АТСС на 4

22.02.2025 г.; ежедневна форма на отчет на състава на наряда; два броя снимков материал – видеоклип на заснетото нарушение и един брой снимков материал на поставеното АТСС в процесния пътен участък; ежедневна форма на отчет на състава на наряда; справка картон на водач; справка АИС-КАТ „Промяна на регистрацията на МПС“; призовка за явяване в ОПП-СДВР;

Заповед №513з-9555/13.09.2024 г. на директора на СДВР-МВР; Заповед №8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно приложените по делото три броя заповеди, в кръга на техните функции и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Релевираното възражение в жалбата относно липсата на компетентност на актосъставителя и АНО да съставят АУАН/издават НП за нарушения по ЗДвП, не се споделя от съда, доколкото съставлява неправилна интерпретация и тълкуване на приложимите правни норми в тази насока. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, действително предвижда, че министърът на вътрешните работи определя службите за контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, но съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП гласи, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи /в случая/, или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. Видно от Заповед №513з-9555/13.09.2024 г. на директора на СДВР-МВР е, че на 13.09.2024 г., актосъставителят Г. П. М. е преназначен на длъжността: младши автоконтрольор I степен в 03 група „Автоматизирани системи за контрол на пътното движение“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР, и съобразно така заеманата длъжност, с т.1.3.2. и т.2 и 2.1. от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, актосъставителят се явява надлежно оправомощено лице да осъществява контрол по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и съставя АУАН по ЗДвП. Със Заповед №8121к5 12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, на 12.09.2024 г., АНО е преназначен на длъжността: началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР, а съобразно заеманата длъжност, с т.3.10. от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, се явява надлежно оправомощено длъжностно лице да издава НП по ЗДвП.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице. На основание събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установена по безспорен и несъмнен начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, изразяваща се в управление на МПС с превишена скорост в населено място, установено със система за видеоконтрол, която принципно не се оспорва от жалбоподателя.

В случая е налице нарушение, установено с преносима видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2, номер от ДР В-46, с място на монтаж: на триножник, за която от приложените по делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване вписване на тип средство за измерване, съгласно разпечатка от сайта на БИМ, и протокол за последваща проверка, се установява, че използваното на дата 22.02.2025 г.