Решение № 309 от 22.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3295/2025
- Вид
- Решение № 309
- Подписан
- 22.03.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Спасимир Спасов Здравчев
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 6, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 309 гр. Пловдив, 22.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330203295 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-002467 / 08.05.2025 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Д. В. Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) за нарушение на чл.
150 от същия Закон.
В Наказателното постановление е отбелязано, че към 08.05.2025 година на водача остават 0 контролни точки.
В Жалбата си, в допълнително депозирана до Съда Молба и в съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателят Д. В. Х. чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. от Адвокатска колегия Пловдив моли за отмяна на Наказателното постановление с аргументи за несъставомерност на деянието от субективна и обективна страна и непълнота в описание на нарушението; претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена 1 административнонаказателната преписка, изразява мнение за неоснователност на Жалбата с искане за потвърждаване на Наказателното постановление; при евентуално уважаване на Жалбата, прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година; не претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
След успешно положен изпит жалбоподателят Д. В. Х. придобва статут на правоспособен водач на МПС, категория В, за което на 05.12.2003 година от Областна дирекция на МВР - Смолян е издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ***, валидно до 04.12.2013 година. След това на жалбоподателя са издавани и други СУМПС във връзка с придобиване на нови категории, възстановяване на вече придобити и възстановяване на контролни точки, като последно на 10.02.2020 година му е издадено СУМПС № *** с валидност до 20.03.2023 година за категории СЕ, В, М, С, АМ, Ткт.
През годините срещу Д. Х. са издавани Наказателни постановления за различни нарушения на Закона за движението по пътищата, за които е санкциониран с административни наказания. В периода от 2018 година до 2020 година са издадени Наказателни постановления за нарушения, с които на жалбоподателя са отнети определен брой контролни точки, както следва: с Наказателно постановление № 18-1030-007291 / 14.09.2018 година на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, влязло в сила на 26.10.2018 година – 6 контролни точки; с Наказателно постановление № 18-1030-008523 / 22.10.2018 година на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, влязло в сила на 09.11.2018 година – 6 контролни точки; с Наказателно постановление № 19-1300-000871 / 01.10.2019 година, на Сектор „Пътна полиция“ - Кърджали, влязло в сила на 29.09.2020 година – 6 контролни точки; с Наказателно постановление № 201058-000017 / 24.01.2020 година на Сектор „Пътна полиция“ - Смолян, влязло 2 в сила на 30.12.2020 година – 6 контролни точки; с Наказателно постановление № 20-0438-000422 / 20.05.2020 година на 03 Районно управление при Областна дирекция на МВР - Пловдив, влязло в сила на 04.06.2020 година – 12 контролни точки; с Наказателно постановление № 201030-012792 / 16.11.2020 година на Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, влязло в сила на 05.01.2021 година - 6 контролни точки.
Така на жалбоподателя са отнети общо всички 42 контролни точки (при максимален брой 39 съгласно чл. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В тази връзка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-1030-001234 / 25.05.2021 година, издадена от Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, на Д. В. Х. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДП, за което 26.10.2024 година е отнето последно издаденото му на 10.02.2020 година със срок на валидност до 20.03.2023 година СУМПС № ***, впоследствие унищожено като невалиден документ.
На 26.03.2025 година *** В. П. П. (актосъставител) и колегата му И.Д.Г. са на смяна и изпълняват задълженията си по контрол на безопасността на движението на път Първи клас № I-8 в посока град Хасково в участъка на км 236, находящ се на територията на община Родопи, област Пловдив. Двамата са униформени с отличителните знаци на полицията и със служебен автомобил, брандиран със същите отличителни знаци.
В 14:55 часа на инкриминираните дата и място полицейските служители спират за проверка товарен автомобил „Фиат Добло“ с ДК № ***, собственост на „Рая Транс Лоджистик“ ЕООД, ЕИК ***, и като водач на моторното превозно средство установяват жалбоподателя Д. В. Х.. Актосъставителят иска документите за проверка, включително и Свидетелството за управление на моторно превозно средство, което не се представя от шофьора. Последният представя служебна бележка от Сектор „БДС“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив, удостоверяваща подадени документи за подмяна на СУМПС. Това 3 налага да се извърши подробна проверка чрез дежурния в Оперативната дежурна част на Сектор „Пътна полиция“, от която В. П. констатира, че жалбоподателят управлява процесния товарен автомобил, без да е правоспособен водач, заради издадената на 25.05.2021 година Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001234 по чл.
171, т. 4 от ЗДП, с която на Д. Х. е наложена принудителната административна мярка изземане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДП.
Така от В. П. е прието, че Д. Х. нарушава разпоредбата на чл. 150 от ЗДП и в негово присъствие съставя и му връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 1440987 / 26.03.2025 година, в който жалбоподателят, след запознаване със съдържанието му, вписва възражение, че не е уведомен за отнетите контролни точки и не са му връчени никакви наказателни постановления.
Въз основа съставения Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, в което са възпроизведени вписаните в Акта обстоятелства по нарушението.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служител В. П. П. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.
Настоящият съдебен състав кредитира с доверие показанията на свидетеля, който потвърждава авторството на съставения от него Акт и отразените в документа констатации, както и цялата доказателствена съвкупност по делото като обективна, взаимнодопълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.
От правна страна:
По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него 4 процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установено извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна нарушение на чл. 150 от ЗДП, тъй като на инкриминираните дата и място Д. Х. управлява товарен автомобил „Фиат Добло“ с ДК № ***, а като водач е неправоспособен към онзи момент, поради отнети всички контролни точки.
При анализа на приложимата нормативна уредба Съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по вмененото му нарушение от ЗДП, тъй като е управлявал моторно превозно средство след като е загубил правоспособност за това. Разпоредбата на чл. 150 от ЗДП визира: Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
От представените по делото писмени доказателства, в частност Писмо рег. № 103000-14478 / 03.07.2025 година, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001234 / 25.05.2021 година по чл. 171, т. 4 от ЗДП и Справка за нарушител/водач, се установява, че санкционирания Д. Х. към датата на процесното нарушение е с отнети 42 контролни точки при максимален брой 39, каквато е регламентацията в чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година. Загубата на всички контролни точки води до загуба на вече придобитата правоспособност за управление на моторно превозно средство така, както предвижда разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДП и задължава водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В този случай загубата на правоспособността не следва от отнемането на СУМПС, а настъпва по силата на Закона от датата на отнемане на всички контролни точки на водача. В случая с отнемане на последните 6 контролни точки с влязлото в сила Наказателно постановление№ 20-1030-012792 / 16.11.2020 година, с което отнетите на жалбоподателя контролни точки стават общо 42, същият несъмнено губи своята правоспособност да управлява моторно превозно средство поради изземване на всичките му контролни точки и като управлява 5 такова на процесната дата – 26.03.2025 година, без да е правоспособен водач, извършва от обективна страна нарушение на чл. 150 от ЗДП.
Събраните по делото доказателства сочат на извода, че както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят осъществява признаците от състава на цитираното административно нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът съзнава общественоопасния характер на нарушението, предвижда общественоопасните последици (увреждане на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност) и пряко ги цели – жалбоподателят съзнава, че е неправоспособен водач, тъй като контролните му точки са иззети с влезли в сила наказателни постановления, но въпреки това предприема управление на моторно превозно средство. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Същият е наясно с издадените спрямо него и влезли в сила Наказателни постановления, с които са отнети общо 42 контролни точки, изводимо от Справката за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят плаща задълженията си във връзка с наложените с тези Наказателни постановления санкции. Наясно е също така, че на 20.03.2023 година е изтекъл срокът на валидност на последно издаденото му СУПМС, както и че на 26.10.2024 година (дата, предхождаща тази на процесното нарушение) същото е отнето от контролния органи и впоследствие унищожено като невалиден документ, именно във връзка с издадената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 4 от ЗДП.