Определение № 35133 от 28.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35133 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20261110118873 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Г. Г. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2 966,93 евро, представляваща твърдяно недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит за общо ползване № 7053492296/24.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответника, озаглавена „Молба с признание на иск“, с която предявеният иск е признат по основание и размер и е поискано постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Ответникът е поискал да не се провежда съдебно дирене и да не бъде допускана поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът констатира, че признанието на иска е извършено чрез процесуален представител на ответника. Доколкото признанието на иска представлява действие, за извършването на което съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК е необходимо изрично пълномощно, на ответника следва да бъде указано да представи доказателства за надлежното овластяване на процесуалния му представител с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК.

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.

С оглед направеното от ответника признание на предявения иск по 1 основание и размер, искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза се явява ненужно и следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от М. Г. Г. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за заплащане на сумата от 2 966,93 евро, представляваща твърдяно недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит за общо ползване № 7053492296/24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит за общо ползване № 7053492296/24.08.2023 г., по силата на който получила сума в размер на 2 709,85 евро /5 300 лв./. Твърди, че с влязло в сила на 13.06.2026 г. Решение № 447/10.01.2026 г. по гр. д. № 20251110128377/2025 г. по описа на СРС, 82 състав, потвърдено с Решение № 2894/29.04.2026 г. по възз. гр. д. № 20261100503063 г. по описа на СГС, II-Б въззивен състав, е прогласена недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК вследствие недействителността на договора дължи единствено чистата стойност на получения кредит в размер на 2 709,85 евро, без лихви и други разходи.

Твърди, че за периода от сключването на договора до предявяването на настоящия иск е заплатила на ответника общо 5 676,78 евро, поради което над чистата стойност на кредита е заплатила сумата от 2 966,93 евро, която ответникът е получил без основание и дължи връщането на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2 966,93 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД признава предявения иск по основание и размер и иска постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като излага съображения относно неговия размер с оглед фактическата и правната сложност на делото и извършените от процесуалния 2 представител на ищцата процесуални действия.

На основание чл. 154, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

В доказателствена тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършила в полза на ответника плащанията, чието връщане претендира, както и липсата на основание за получаването им, респ. че размерът на извършените плащания надхвърля чистата стойност на получения от нея кредит със сумата от 2 966,93 евро.

В доказателствена тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже наличието на правно основание да задържи получената сума, респ. други правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения, ако поддържа такива.

С оглед направеното признание на иска и при условие че същото бъде надлежно потвърдено от ответника чрез представяне на изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 ГПК, всички факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на предявеното материално право, са безспорни между страните и не се нуждаят от доказване.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 10.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи изрично пълномощно за юрисконсулт З. Г. Х., съдържащо овластяване с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, в частност за извършване на признание на иска, с оглед заявеното с молбата признание на предявения иск.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че при неизпълнение на дадените указания извършеното от процесуалния представител признание на иска ще се счита за нередовно.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА, на основание чл. 237 ГПК и с оглед направеното от ответника признание на иска, най-късно в първото по делото съдебно заседание да заяви дали иска прекратяване на съдебното дирене и 3 постановяване на решение при признание на иска, в който случай съдът ще се произнесе с решение съобразно признанието.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза като ненужно с оглед направеното от ответника признание на предявения иск.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените с настоящото определение указания и да предприемат съответните процесуални действия.

На ищцата да се връчи препис от молбата на ответника, съдържаща признание на иска от 23.09.2026 г.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4