Акт от 15.12.2021, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№538/15.12.2021г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия:

Ива Байнова при секретаря Дорета

Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия

Байнова адм. дело №448 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на З.А.И. ***, против Решение № 1012-26-120-1/13.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата ѝ срещу Разпореждане №262-00-1359-3/24.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което ѝ е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 14.09.2020г. до 13.01.2021г. в размер на 9.00 лв. дневно.

Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и производствените правила. Твърди, че не е напускала по собствено желание работата си, а причината за прекратяване на правоотношението била, че получила тревожни новини за тежко заболяване на бащата на съпруга ѝ, който спешно се нуждаел от помощ. Твърди, че въпреки поискан отпуск, работодателят прекратил едностранно договора, тъй като не можел да си позволи да заплаща отпуската ѝ. Счита, че неправилно са определени срокът и размерът на обезщетението, и моли същите да бъдат определени в съответствие с дохода ѝ и положения от нея трудов стаж.

По изложените съображения моли да се отмени оспореното решение.

Ответникът -

Директора на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено като законосъобразно процесното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№1631/15.09.2020г., подадено чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Димитровград до Директора на ТП на НОИ – Хасково (вх. №262-00-1359/15.09.2020г.), З.А.И. е заявила желанието си да ѝ бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание Кодекса за социално осигуряване. В т.2 от Заявлението е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в Ирландия за периода от 24.08.2018г. до 02.09.2020г. и посочила работодател.

Във връзка с подаденото заявление , с писмо изх. №Ц1029-26-2041/30.09.2020г. на ТП на НОИ-Хасково на З.А.И. са изпратени формуляри (Анкета и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004), изисквани от компетентната институция на Великобритания за потвърждаване периоди и доходи от осигурена заетост, като е указано, че следва да попълни формулярите и да приложи копия от документите, с които разполага от Великобритания.

С Разпореждане

№262-00-1359-1 от 29.09.2020г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление №262-00-1359/15.09.2020г., подадено от З.А.И.. Посочил е следните мотиви: Образувано производство по издаване на СЕД U 017 и СЕД U 004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Великобритания.

С вх.

№262-00-1359-2/03.12.2020г. (л.25), като документ за парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО е приет Преносим документ U1.

С Разпореждане

№262-00-1359-2/18.02.2021г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.55 от АПК е възобновил производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, вх.

№262-00-1359/15.09.2020г., поради потвърждаване на ПД U1 с периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Великобритания.

С Разпореждане

№262-00-1359-3/24.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54ж ал.1 и във вр. с чл.54а ал.1 и чл.54б ал.3 от КСО, на З.А.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 14.09.2020г. до 13.01.2021г. в размер 9.00 лева дневно.

Същото е изменено с Разпореждане №262-00-1359-4/24.02.2021г. (на основание чл.54ж, ал.1 от КСО и §2, ал.1 от ПЗР на Закона за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020г. (обн., ДВ, бр.84 от 2020г.), в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО като определеният нов размер на паричното обезщетение за безработица е 9.00 лв. дневно, считано от 14.09.2020г., а новият период на обезщетението е от 14.09.2020г. до 13.01.2021г.

Разпореждане

№262-00-1359-3/24.02.2021г. и Разпореждане №262-00-1359-4/24.02.2021г. са изпратени на З.А.И. и получени на 08.03.2021г., видно от представеното известие за доставяне (л.13 гръб). Разпорежданията са обжалвани пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, който се е произнесъл с Решение №1012-26-119-1/06.04.2021г. и с Решение №1012-26-120-1/13.04.2021г. като е отхвърлил жалбите.

В мотивите на оспореното в настоящото производство решение, след обосноваване приложението в случая на Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент №987/2009, е посочено, че настоящата жалбоподателка отговаря на изискванията за придобиване право на обезщетение за безработица съгласно чл.54а ал.1 от КСО. Прието е, че в настоящия случай, след като в структурирания електронен документ СЕД U1 за жалбоподателката е посочена причина за прекратяване на трудовия договор – оставка от служителя, е приложим чл.54б, ал.3 от КСО и последната следва да получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Жалбата до съда е подадена на 27.04.2021г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е депозирана чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение, постановено по реда и условията на чл.117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си.

Решението съдържа посочване на фактически и прави основания за издаването му. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът по делото е относно правилното приложение на материалния закон и в тази връзка съдът намира следното:

На първо място следва да се отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата , и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л" ) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з").

Няма спор по делото, че жалбоподателката като гражданка на държава - членка на ЕС, е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004г. (чл. 2 от Регламента).

С Регламент (ЕО) № 883/2004г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.

Спорният въпрос по делото се свежда до това дали правилно обезщетението за безработица на жалбоподателката е било отпуснато за минималния срок от 4 месеца и в минималния размер от 9.00 лв на ден.

В случая като основание за отпускане на обезщетение за безработица на жалбоподателката за срок от 4 месеца и в размер 9.00 лв дневно са посочени разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.

В чл. 54а, ал. 1 от КСО (редакция

ДВ бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1 – имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 – не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и т. 3 – не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Между страните не е спорно, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а ал. 1 от КСО.

Не е спорна регистрацията ѝ в Агенцията по заетостта, а последната ѝ трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, при конкретно удостоверено по периоди месечно възнаграждение, се установява от приетите по делото писмени доказателства, представляващи СЕД U1, потвърден със СЕД Н002, издадени от компетентните органи във Великобритания.

Както се посочи по-горе, жалбоподателката като българска гражданка попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от

Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл.

61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, във връзка с който е издаден СЕД U1, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.