Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1760 от 19.12.2024, Административен съд - Смолян

Съд
Административен съд - Смолян
Дело
Касационно административно наказателно дело 372/2024
Вид
Решение № 1760
Подписан
19.12.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Красимира Селенова, Игнат Колчев, Добринка Грибачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1760

Смолян, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

Членове:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА и с участието на прокурора АТАНАС ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА канд № 20247230600372 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „СД Ф.-М.“ СД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Х. Ф. и Й. К. М. чрез адв. Г. М., АК – [област] срещу Решение № 53/23.07.2024 г. по АНД № 165/2023 г. на ДРС, с което е потвърдено НП № 21-2300141/26.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [област]. С посоченото НП на дружеството е наложена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ.

В касационната жалба се сочат нарушение на процесуалния и материалния закон /касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 НПК/. Оплакванията си свързват с необоснованост на съдебния акт, породена от погрешно възприета фактическа обстановка и неизследвани доказателства по делото. В жалбата се твърди, че неправилно, решаващият съд е приел за доказана компетентността на органите, издали процесните АУАН и НП при условие, че са липсвали доказателства за това. Сочи, че съдът не е обсъдил хронологията на събитията в административнонаказателното производство /АНП/ в тяхната съвкупност и като не е взел предвид възраженията им за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, счита е постановено незаконосъобразно решение. Конкретно, допуснатите нарушения жалбоподателят свързва с липсата на доказателства, дружеството да е уведомявано за дадените указания и срок за изпълнение на направените предписания от страна на АНО. Твърди, че съдът не е обсъдил представените писмени доказателства в тяхната съвкупност в следствие на което са допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбата в АУАН не е посочено мястото на извършване на нарушението.

На следващо място сочи, че НП е съставено за неизпълнение на предписание за заплащане на изтекло по давност вземане за трудово възнаграждение.

Сочи също, че АУАН е издаден след изтичане на регламентирания в чл. 34, ал.1, изречение 2 от ЗАНН тримесечен срок, тъй като началото е сложено на 14.04.2023 г., а АУАН е издаден на 31.07.2023 г. - след изтичане на тримесечният срок на 14.07.2023г. И с оглед на настъпилите процесуални последици, счита че е погасена възможността за реализиране на отговорността на дружеството-работодател.

На следващо място оспорва датата, на която се твърди /в АУАН и НП/ да е извършено нарушението - 14.04.2023 г. посочва, че субективната преценка на длъжностно лице за „откриване“ на нарушителя не е изградена на база индивидуализиращите белези на нарушителя. Изтъква, че бездействието повече от три месеца от откриването на нарушителя и на нарушението /поради липса на уведомяване за изпълнени предписания до 18.04.2023 г./ изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Сочи, че липсвали доказателства дружеството да е поканено за участие в административното производство по съставяне на протокола от 20.03.2023 г., с който са дадени предписания за изпълнение. Няма данни дружеството да е дало изрично съгласие за връчване на книжа на електронната поща, поради което счита се, че протокола от 20.03.2023 г. и констативен протокол от 17.06.2023 г. не са надлежно връчени /в хронология описва своите виждания за протеклите събития свързани с връчването им на три различни адреса/. Твърди също, че били налице предпоставките за изключване задължението на дружеството за изпълнение на предписанието, доколкото междувременно работника бил предявил правата си по съдебен исков ред. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отмени НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

Ответникът Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - [област] в представени по делото писмени бележки оспорва жалбата с искане да се остави в сила решението на РС - [община]. С допълнителни съображения в писмена защита излага доводи за доказаност на нарушението по чл. 415, ал.1 КТ от страна на дружеството. Сочи, че правилно е приетото от РС - Д. надлежно връчване на протокола за изпълнение на дадените от АНО предписания, и обосновано се приема липсата на доказателства за изпълнението им от страна на дружеството при извършената последваща проверка. Пояснява, че няма влязло в сила решение, което да противоречи на даденото предписание, тъй като делото впоследствие било прекратено поради оттегляне на иска. В случай на уважаване на жалбата релевира възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от ОП - [област] със становище за потвърждаване на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. Счита, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Намира, че са събрани достатъчно данни за нарушението и нарушителя, обосноваващи законните предпоставки за ангажиране АНО на дружеството. Пояснява, че актът е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ, който е със специален ред на прилагане по отношение процедурата по ЗАНН.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства установи следното: При извършена проверка, по повод молба от М. Ф. за съдействие за получаване на трудово възнаграждение, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – [област] на 17.02.2023г., извършили проверка на „СД Ф.–М.“ СД в [населено място], обективирана в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № ПР 2306307/20.03.2023г. в който под т. 7 е дадено предписание на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ, а именно: работодателят „СД Ф. – М.“ СД да изплати дължимото трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г. на лицето М. П. Ф., на длъжност „т. с. и а.“ в размер на 599.45 лева, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ със срок за изпълнение до 13.04.2023г.

Видно от Констативен протокол изх. № ПР 2318538 от 13.06.2023г. е установено че дружеството не е изпълнило даденото по т.7, предписание от ПИ № ПР2306307/20.03.2023г., с което е нарушен чл. 415, ал. 1 от КТ. Нарушението е извършено на 14.04.2023 г., в деня следващ срока от изтичане срока на предписанието, констатирано е по документи на 13.06.2023 г.

За допуснатото нарушение е съставен АУАН № 21-2300138/31.07.2023г. в отсъствие на представител на юридическото лице и актът е съставен по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя и в присъствие на двама други свидетели, различни от актосъставителя.

АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал. З и ал. 4 от КТ, считано от изтичане на 7 - дневния срок от поставянето на обявлението на таблото за обявления в ДИТ-[област] и на интернет страницата на И. агенция „Главна инспекция по труда“.

Процесното НП № 21-2300141/26.10.2023 г. е издадено на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, след извършена преценка на АНО, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла чл. 28, б.“а“ от ЗАНН и чл. 415в от КТ и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева.

По повод релевираните възражения, свързани с противопоставяне на дадените от ДИТ предписания, поради образуваното исковото производство, в мотивите на ДРС изрично е отбелязано, че образуваното гр. дело № 263/2023г. по описа на ДРС по предявения от М. П. Ф. иск против „СД Ф. -М.“ СД – Д. за заплащане на трудови възнаграждения за периода от 01.04.2019г. до 31.03.2022г. е прекратено на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.

Районният съд е изложил мотиви, че нарушението е доказано, като до изтичане срока на предписанието трудовото възнаграждение на служителя не е платено. Според мотивите на районния съд, наказващият орган правилно е посочил датата на извършване на нарушението; предписанието е било задължително като неоспорено и не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради следното:

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ), за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, при необсъждане на всички доказателства по делото.

Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал. 3, предл. второ от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на доказателствата по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а именно от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], който съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на И. агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява правомощията на административнонаказващ орган.

Актът за установяване на административно нарушение, с който е поставено началото на административно-наказателното производство е съставен от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 416, ал. 1 от КТ, като актосъставителят е „инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] към И. агенция „Главна инспекция по труда“ към Министъра на труда и социалната политика. Изрично в чл. 399, ал. 1 от КТ е посочено, че И. агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява контрол по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. В длъжностната характеристика, представена пред касационната инстанция, са разписани изрично задълженията на служителя и сред тях е да съставя актове при констатиране на административни нарушения от работодатели, поради което възражението за некомпетентност на актосъставителя е неоснователно.

Настоящият касационен състав намира, че не е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство.

Описанието на нарушението (неизпълнение на задължението към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление е достатъчно ясно и изчерпателно, с оглед обективните признаци на състава на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Неоснователно е възражението, че в акта не е посочено мястото на нарушението. В случая е посочено мястото, където е извършена проверката. Констатираното нарушение е осъществено чрез бездействие и мястото на извършване е там, където е мястото на неизпълнението на предписанието. В случая това е седалището на работодателя.

В акта за установяване на административно нарушение е посочено къде е извършена проверката, а именно посочени са седалището на дружеството, качеството му на работодател и съдържанието на неизпълнението, а именно неизпълнено предписание по изплащането на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ. С това, изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението се явява спазено и акта не страда от липса на задължителен реквизит.