Решение № 103 от 30.06.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 103

** - 7300, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20253320100330 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 110 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1518/22.04.2025 г., уточнена с молба вх. № 1265/26,02,2026 г., от М. Г. Б., ЕГН ********** от **, чрез адв. С. С. от АК – Разград, срещу „Стик Кредит“ ЕАД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес гр. Шумен, с която моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено в отношенията между ищеца и ответника, че Договор за потребителски кредит № 1044822/26.01.2024 г., сключен между страните, е нищожен и ищецът не дължи сума в размер на 1850,00 лв.

Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В исковата молба се твърди, че в началото на месец юни 2024 г. ищецът посетил пощенския клон на „Български пощи“ в **, където получил писмо от „Кредирект“ ЕООД. От съдържанието на уведомителното писмо разбрал, че от негово име на 04.04.2024 г. е сключен договор за кредит с „Кредирект“ ЕООД гр. София под № 1049786, който е с просрочено задължение в размер на 561 лв. Поради това, че е предоставил личната си карта на лице със собствено име Е. и се усъмнил, че личните му данни е възможно да са използвани за получаване на други кредити, извършил справка в Централния кредитен регистър, където установил, че е кредитополучател по няколко договора, единият от които е Договор за потребителски кредит № 1044822/26.01.2024 г. с кредитор „Стик Кредит“ ЕАД. В последствие подал и жалба до РУ – Кубрат, тъй като предположил, че може да е станал жертва на престъпление чрез злоупотреба с личните му данни.Тъй като ищецът твърди, че не е сключвал договор с която и да е фирма за бързи кредити, с изложеното обосновава правния си интерес от водене на настоящия иск.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Упълномощеният от него адв. С.

С. от АК – Разград поддържа исковата молба, като излага и допълнителни 1 съображения.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Стик Кредит“ ЕАД, представлявано от АД „**, М.“, чрез адв. Х. М. от САК, представя такъв, с който оспорва иска като неоснователен, като счита, че към исковата молба не са представени никакви доказателства във връзка с твърденията на ищеца. В представеното Постановление за изпращане по компетентност от 20,11,2024 г. на РП – Разград били налице данни, че няма приключило производство по спорните въпроси, поради което исковата молба била необоснована.

Направено е и искане за спиране на производството до постановяване на окончателен акт във връзка с образуваната прокурорска преписка.

Претендират се и разноски.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител.

Депозирано е писмено становище, с което упълномощения адвокат заявява, че поддържат изцяло изложеното в отговора на и.м. По отношение на претенцията да бъде осъдено дружеството да заплати на адв. С. адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, заявява че към исковата молба не бил приложен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно на какво основание ищецът претендира разноски по настоящото производство.

Същевременно посочва, че така предоставения договор бил непълен, доколкото в него не било конкретизирано качеството, в което на доверителя се предоставя безплатна правна помощ от неговия процесуален представител, поради което същият не можел да породи правни последици. Това препятствало и защитата на ответника, чиято била тежестта да опровергае наличието на предпоставките по чл. 38 от ЗА. В условията на евентуалност счита, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение следвало да бъде в по – нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1 от 09,07,2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа, с оглед вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД - отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на сделка (договор за потребителски кредит), с който се цели да се докаже, че същата е сключена в противоречие с императивни изисквания на закона – без да е налице съгласие от страна на ищеца.

На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че искането на ответника за спиране на производството тъй като твърденията и обстоятелствата, на които се основава настоящия иск щели да бъдат установявани в наказателно производство, поради което същите са от обуславящо значение за настоящия спор, е неоснователно. Разпоредбата на чл.

229, ал. 1 ГПК регламентира предпоставките, при наличието на които е възможно да се спре производството по гражданско дело. В настоящия случай и към настоящия момент съдът счита, че не са налице нито една от визираните в цитираната правна норма предпоставки за спиране на производството по делото. Няма данни в същия или в друг съд да се разглежда дело, решаването по което ще има значение за правилното решаване на спора (т. 5). Не са налице и условията, посочени в т. 6, тъй като на първо място установяването на престъпни обстоятелства, доколкото в прокурорската преписка се сочат данни за извършено престъпление по чл. 212 и чл. 309 НК, не е станало в хода на 2 разглеждане на настоящото гражданско дело, а на един по-ранен етап, преди подаване на исковата молба. На второ място, от установяването дали действително е осъществено престъплението по чл. 212, ал. 1 НК – документна измама, не зависи изходът на гражданския спор по настоящото дело. Предявен е отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на сделка поради липса на съгласие от страна на кредитополучателя, при който доказателствената тежест е изцяло за ответното дружество. Именно ответника следва да докаже наличието на основание – валидно сключен договор за кредит. Обстоятелството дали този договор е бил използван от трето неучастващо в гражданското дело лице, за да получи без правно основание чуждо движимо имущество, има отношение към реализиране на наказателната отговорност на това лице и към евентуалната негова имуществена отговорност, но не и към спорните отношения между ищеца и ответника в настоящото производство.

Доколкото изцяло в тежест на ответната страна бе да докаже наличието на валидно облигационно отношение, не се представиха доказателства, че между страните е сключен процесния договор, че отпуснатата сума по кредита реално е предоставена на ищеца – клиент, заемател, въпреки че на ответника са дадени указания в тази насока още с Определение № 321/11,05,2026 г. за насрочване на първото по делото с.з. От представеното с исковата молба Постановление от 20.11.2024 г. на прокурор от РП – Разград за изпращане на преписка по подсъдност (л. 5) се установява, че в рамките на извършеното разследване по жалба на ищеца, пр. преписка № 3156/2024 г. по описа на РП – Разград, е изискана информация от „Изипей“ АД – София, от която се констатира, че на името на ищеца М. Г. Б. са получени 12 бр. парични преводи в брой на обща сума 9595 лева. Всички парични преводи са били изплатени в един офис, находящ се на адрес **, стопанисван от „Невъргрийн“ ООД – Силистра, от един служител – Н.Н. А. в периода 18,12,2023 г. – 26,04,2024 г.

Наредители на преводите са били фирми за бързи кредити – „Стик Кредит“ АД, „Кредирект“ ЕООД, „Кредисимо“ ЕАД и „Макроадванс“ АД. За получаването на всички преводи от името на М. Б. са били използвани неговите лични данни и номер на лична карта, които били предоставени от лицето Е.С.Р.. В нарушение на действащите вътрешни правила на „Изипей“ АД служителката А. е изплащала на Р. преводите, които били предназначени за М. Б., тъй като той й заявил, че е работодател на Б.. За документиране на изплатената сума за всеки превод се съставяли разписка в два екземпляра с уникален номер, която следвало да бъде подписана от клиент и представител на „Изипей“ АД. Всички разписки били подписани от Р., който изписвал собственоръчно имената за клиент и полагал подпис на съответното място. За удостоверяване личните данни Р. показвал на мобилния си телефон снимки от личните карти за всеки получател, включително и на М. Б..

Според заключението на изготвената в хода на прокурорската проверка графическа експертиза е установено, че в представените 12 бр. разписки на нито една от тях не е положен подпис, собственоръчно изпълнен от М. Г. Б..

По делото не се представиха доказателства, че ищецът е кандидатствал за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че е усвоил сумата, че са му изпращани някакви имейли и т. н.

С оглед изложеното за съда се налага извода, че ответното дружество не установява пълно и главно в процеса фактите, за които носи доказателствена тежест, поради което предявения отрицателен установителен иск е 3 основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Ищецът претендира разноски – адвокатски хонорар за оказаната му безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, който моли да бъде заплатен на пълномощника му. В с.з. адвокатът претендира такова в размер на 245,42 евро, което според него е минимално предвиденото в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Ответникът от своя страна е направил възражение, че договорът за правна защита и съдействие бил непълен и не можел да породи действие, а в условията на евентуалност счита, че адвокатското възнаграждение трябва да е под минималния размер, посочен в Наредбата.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че договорът за правна защита и съдействие не пораждал правни последици, тъй като от него не ставало ясно в какво качество на ищеца е предоставена безплатната правна помощ. Действително в договора не е посочено някое от основанията, изредени в чл. 38, ал. 1 ЗА, но изрично е посочено, че правната помощ е безплатна и се предоставя на ищеца на основание чл. 38 ЗА. Същевременно по делото са налице данни, че ищецът действително е материално затруднено лице, като с Определение № 159/16,03,2026 г. съдът на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е признал това обстоятелство и е освободил същият от заплащане на държавна такса. Това обстоятелство следва задължително да се вземе предвид от съдебния състав, дори в договора за правна защита и съдействие да не е посочено изрично, тъй като е установено в хода на производството.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, което се решава само на база писмени доказателства, както и предвид обстоятелството, че делото приключи с провеждане само на едно съдебно заседание, съдът приема, че на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималните размери, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 245.42 евро.

Доколкото ищецът е бил освободен от внасяне на такса при образуване на производството, то при този изход на делото следва да се осъди ответното дружество да заплати по сметка на РС – Кубрат и следващата се държавна такса в размер на 37,84 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в отношенията между ищеца М. Г. Б., ЕГН ********** от ** и ответното дружество „Стик Кредит“ ЕАД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес гр. Шумен, че Договор за потребителски кредит № 1044822/26.01.2024 г., сключен между страните, е нищожен поради липса на съгласие от страна на ищеца, като той не дължи по него сума в размер на 1850,00 лева ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Стик Кредит“ ЕАД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес гр. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кубрат държавна такса по производството в размер на 37,84 евро (тридесет и седем евро и 84 цента).

Разпечатката съдържа 32 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7f7f066-97d5-4139-9d17-32a0b13d4d9a