Определение № 2375 от 17.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2375 гр. София, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502391 по описа за 2025 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба от 29.08.2025 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), действаща чрез процесуалния си представител, срещу определение №263215/31.07.2025 г. по гр. д.

№8010/2020 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ, обективирана в частна жалба с вх. № 268723 от 11.04.2024 г. за изменение на определение № 262115/20.03.2024 г., с което Комисията е осъдена да заплати държавна такса в размер на 19 150 лв.

В частната жалбата се поддържа, че така постановеното определение е неправилно. Изтъкват се съображения, че СГС незаконосъобразно е приел, че КОНПИ дължи държавна такса за разглежданото производство. Заявява се, че ищецът и частен жалбоподател в настоящото производство е освободен от заплащането на държавна такса по производствата за отнемане на незаконно придобито имущество. Това обстоятелство е предвидено на първо място в разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗПКОНПИ. На следващо място, в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ГПК, българският законодател изрично е предвидил, че държавата се освобождава от плащането на държавна такса, освен в случаите, когато предмет на спор са частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно придобито имущество, както по реда на ЗОПДНПИ (отм.), така и по ЗОНПИ, не попада в някое от тези изключения, в които се заплаща държавна такса по граждански дела. В този смисъл се посочват мотиви на съдебни решения, постановени от ВКС, САС, СГС и други окръжни съдилища. Моли се определението да бъде отменено, като КОНПИ бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса.

Софийският апелативен съд като съобрази твърденията на страните, 1 както и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

С влязло в сила определение от 20.03.2024 г. производството по делото пред СГС е прекратено на основание чл. 233 ГПК поради отказ на КОНПИ от предявения иск срещу А. О. В. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 478 749.40 лв. Към молбата за отказ от предявения иск е приложено решение от 07.02.2024 г. на КОНПИ. В това решение се посочва, че повторният правен анализ на доказателствата е установил, че няма установено несъответствие в доходите на А. О. В., поради което КОНПИ следва да се откаже от предявения иск и да поиска отмяна на наложените обезпечителни мерки. Със същото определение Комисията е осъдена да заплати държавна такса в размер на 19 150 лв. на основание чл.

153, ал. 1 ЗОНПИ.

Няма спор между страните, че цената на предявените срещу ответника иск е в размер на 478 749.40 лв.

С процесното определение от 31.07.2025 г. СГС е констатирал, че ищецът е бил освободен от първоначалното внасяне на държавна такса, но по аргумент от чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ същият следва да бъде осъден да заплати съответната държавна такса в размер на 4% върху материалния интерес, която се дължи и при десезирането на съда по реда на чл. 233 ГПК. Поради изложеното е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на определение № 262115/20.03.2024 г., с което Комисията е осъдена да заплати държавна такса в размер на 19 150 лв.

По основателността на частната жалба:

С обжалваното определение СГС основателно е приел, че ищецът КОНПИ следва да внесе дължимите за производството държавни такси с оглед изхода от делото – отказ от иска, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.

Последната разпоредба е идентична на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото.

Специалният закон не съдържа норми, обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от заплащане на държавни такси.

Държавната такса е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга.

Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент, както е в настоящия случай.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че Комисията е освободена от заплащане на държавна такса по силата на чл. 84, т. 1 ГПК.

КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото 2 по исковете на ЗОНПИ, е частноправно. В тази насока следва да се съобрази и изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от повисш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани такива интереси, а се явява процесуален субституент на държавата.

Доколкото нищо друго не е предвидено, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, предвид изхода му съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Няма основание Комисията да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 157 ЗОНПИ е идентична с разпоредбата на чл.78 ЗОПДНПИ /отм./ и разрешението не може да бъде различно. За разлика от ЗОПДИППД (отм.), следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ, предвиждат, че държавна такса се дължи и от Комисията. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 13/ 12.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 3107/ 2020 г., IV г.о.; определение № 2366 от 3.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4777/2022 г., III г.о. и др., която се споделя от настоящия съдебен състав.

За пълнота следва да се добави, че изтъкването от Комисията на постановени окончателни съдебни решения, в които е пропуснато събирането на дължимата от ищеца държавна такса, не обосновават установена практика на ВКС. Съгласно установената практика на ВКС (определение № 13 от 12.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ГК; решение № 54 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о., ГК; решение № 147 от 16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК; решение № 191 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о. и др.) на основание чл.

157, ал. 2 ЗОНПИ /идентичен на чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.)/ при отхвърляне на исковете на Комисията, се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен или е извършен отказ от него. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително.

Процесното определение на СГС от 31.07.2025 г. е постановено в същия смисъл, поради което е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №263215/31.07.2025 г.

№8010/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

3 по гр. д.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4