Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2539 от 05.03.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 221/2026
Вид
Решение № 2539
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Николай Ингилизов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104а · Закон за движението по пътищата
  • чл.137a, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 т. 2а, б. А · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5, изр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.70, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2539

Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180700221 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на Д. И. Я. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1228-000838/19.11.2025 г. на Началник Група към ОД на МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 19.11.2025 г.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на издадената ПАМ, сочи се че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената ЗППАМ, като в същата липсват реквизити. Аргументира се, че на жалбоподателят не са отнети всички точки. Претендира се отмяна на същата и разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.У., който излага аргументи за отмяна на оспорната ЗППАМ и претендира разноски по делото.

Ответната страна взема становище по делото за неоснователност на жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуален представител не се явява в съдебно заседание.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това Началник Група в ОД МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, съгласно приложена заповед от директора на ОД на МВР [населено място]. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 2а, б. А от ЗДвП е управление на МПС от водач, който е загубил правоспособност.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че жалбоподателят Д. Я. е придобил правоспособност на 05.01.2021 г., като му е издадено СУМПС с валидност 05.01.2031 г. За периода 2023 – 2025 г. включително спрямо С. Й. К. са били съставени следните АУАН и издадени въз основа на тях следните НП :

На 01.01.2023 г. е съставен АУАН GA№ 888254 за нарушение на чл.137a, ал.1 от ЗДвП и на 01.02.2023 г. е издадено НП № 23-5697-000014, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 6 контролни точки.

На 11.05.2023 г. е съставен АУАН № [рег. номер] за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на 29.05.2023 г. е издадено НП № 23-1058-000399, с което е наложено наказание глоба в размер на 30 лева и отнети 10 контролни точки.

На 03.04.2024 г. съставен АУАН № GA 1052683 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на 03.06.2024 г. е издадено НП № 24-5697-000575, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 10 контролни точки.

На 13.07.2024 г. е съставен АУАН № GA 1253122 за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на 07.08.2024 г. е издадено НП № 24-0239-000861, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 8 контролни точки.

На 01.08.2025 г. е съставен АУАН № GA 3496661 за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.70, ал.3 от ЗДвП и на 27.08.2025 г. е издадено НП № 25-1228-004953, с което е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и отнети 10 контролни точки.

На 19.11.2025 г. е съставен АУАН № GA 1303280 спрямо жалбоподателя, тъй като на същата дата по АМ Тракия управлявал МПС Фолксваген ЛТ 31, рег. № [рег. номер] с неработещи задни габаритни светлини. При проверката било установено, че на водачът са отнети всички контролни точки, поради което бил съставен горепосочения АУАН за нарушения на чл.150 от ЗДвП и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на него била издадена оспорената ЗППАМ.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но при неправилно приложение на приложимия материален закон.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Група към ОД на МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 349з-4467/23.12.2021 г. на директора на ОДМВР-Стара Загора.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е загубил всички свои контролни точки.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

В конкретния случай съгласно доказателствата по делото са влезли в сила наказателни постановления, с които на жалбоподателят са отнети общо 44 контролни точки. В конкретния случай не се установява да е налице порок при връчване на посочените в ЗППАМ НП.

Установява се също така, че в процесната ЗППАМ е изрично посочено кое СУМПС се изземва.

Следва изрично да се посочи, че посочването в НП № 25-0239-000896 от 27.08.2025 г. на оставащите точки е преди приспадането на отнетите с това наказателно постановление точки. Това е така, тъй като към датата на издаване на НП същото не е влязло в законна сила. Едва след влизането му в сила наличните контролни точки са били отнети изцяло. Ето защо и няма как да се приеме, че към момента на проверката на 19.11.2025 г. жалбоподателят е притежавал 5 контролни точки, тъй като НП № 25-0239-000896 от 27.08.2025 г. е влязло в законна сила на 05.11.2025 г. и към тази дата са отнети общо 44 контролни точки, при максимален възможен брой на притежавани от водач 39 контролни точки.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно и да тълкува разширително правните норми; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.

С оглед изложеното ще следва да се отхвърли жалбата срещу оспорената ЗППАМ, доколкото е доказано по безспорен начин че са налице изискуемите от закона предпоставки за прилагането на ПАМ.

Предвид изхода на делото неоснователно е направеното искане от жалбоподателят, чрез процесуалния му представител за заплащане на разноските по делото. Същевременно основателно е искането на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита че следва да се определи в размер на 102.26 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. Я. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1228-000838/19.11.2025 г. на Н. Г. към ОД на МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Д. И. Я., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Стара Загора разноски в общ размер на 102.26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/ евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.

Съдия: