Акт от 31.01.2020, Районен съд - Радомир

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Р., 31.01.2020 г.

Районен съд-Р., гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова при секретаря: Илияна Стоева и участието на прокурора: .............. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 490 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото образувано по иск от Н.Н.М. с ЕГН ********** *** против В.Л.П. с ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетното дете Н.В.П., родено по време на съвместното им съжителство на 21.12.2018 г. Сочи, че отношенията между страните били нормални, но с течение на времето ответника се променил, започнал да се отчуждава, да става агресивен, като твърди, че през м.08.2018 г. си позволил да удари плесница на ищцата, въпреки, че била бременна. Твърди, че в края на м.02.2019 г., ответникът не се прибрал, и напуснал ищцата и детето, като след около месец се обадил на ищцата и й заявил, че ще живее в гр. София, с друга жена, като от напускането на семейното жилище не е поддържал контакт с детето, не е пожелал да го види и не го е потърсил, като изцяло се дезинтересирал от него. Сочи, че ищцата полага грижите за отглеждането и възпитанието на детето и заявява желание да продължи да го върши и за в бъдеще.

Твърди, че детето е малко – на 5 месеца и има своите потребности, които могат да бъдат удовлетворени единствено от нея, като нейна майка, разполага с жилищни условия и доходи, необходими за задоволяване потребностите на детето и разчита в пълен обем на помощта на бабата по майчина линия. Сочи, че страните не могат да постигнат съгласие по отношение на родителските права върху детето.

Искането към съда е да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права на детето Н.В.П. на ищцата, като се произнесе относно местоживеенето на детето, което да бъде при ищцата, да определи режим на лични отношения и контакти между ответника и детето, както следва: до навършване на 3-годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа (на съботния ден) и от 10:00 часа до 16:00 часа (на неделния ден), без преспиване в присъствие на ищцата или на друг близък, запознат с режима на отглеждане на детето, а след навършване на 3-годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09:00 часа до 18:00 часа (на съботния ден) и от 089:00 часа до 18:00 часа (на неделния ден) без преспиване, като бащата се задължава да взема и връща детето от жилището, в което живее заедно с детето, както и една седмица през лятото и една седмица през зимата, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, като осъди ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200.00 лева, платима чрез ищцата, като майка и законен представител, считано от предявяване на иска до настъпването на обстоятелства, имащи значение за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ответника В.Л.П. чрез назначения му особен представител – адв. П. ПАК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. В отговора е заявил становище за допустимост, но неоснователно на предявения иск. В отговора е направил искане родителските права по отношение на малолетното дете да му бъдат предоставени на него, като местоживеенето на детето да бъде определено на неговия адрес, а на бащата бъде дадена възможност да поддържа лични отношения с детето, за да не се прекъсва биологичната, емоционална и социална връзка между родител и дете.

Предлага да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден с преспиване до 18:00 часа в неделния ден, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск. В отговора е оспорен и предявеният иск за заплащане на издръжка, като се твърди че размерът на исковата претенция от 200.00 лева месечно е завишен, и моли при определяне на нейният размер да бъде взет предвид от съда размерът на получаваното от бащата трудово възнаграждение.

Във връзка със заявената насрещна претенция за упражняване на родителските права, в отговора е направил искане да бъде осъден бащата да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лева, платими до 10-то число на месеца, считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В случай, че съдът приеме насрещната претенция за неоснователно, е направил искане да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск, както и извън посочените дни, винаги, когато страните постигнат съгласие за това, като остави без уважение исковата претенция за заплащане на месечна издръжка да бъде оставен без уважение за сумата над 110.00 лева до пълния предявен размер от 200.00 лева, като неоснователна В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, като и се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника се представлява от назначения му особен представител – адв.

П., която моли съда да постанови решение с оглед събраните по делото доказателства, с което в максимална степен да бъдат защитени интересите на детето.

Р.ския районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото копие от удостоверение за раждане № . от 21.12.2018 г. на Община Перник се установява, че страните са родители на малолетното дете Н.В.П., родена на *** г. с ЕГН **********, което към датата на подаване на исковата молба е малолетно.

Не е спорно обстоятелството, че страните по делото не са сключили граждански брак, имали са интимна връзка, от която е родено малолетното им дете И.С.Д.. Не се спори по делото и че страните не живеят заедно от м.06.2018 г.

Във връзка с предявения иск, съдът е приел социален доклад от Д ”СП” – Р., изготвен след проведена среща – разговор с майката, в който се сочи, че от раждането на детето до края на м.02.2019 г. детето е отглеждано от двата родители, като след раздялата им грижи за детето полага неговата майка, като потребностите на детето от подслон, храна, дрехи, здравни грижи и др. са задоволени на много добро ниво. Детето има личен лекар с практика в гр. Р. и е с редовен имунизационен статус. В доклада се сочи, че ищцата и детето ползват етаж от двуетажна къща, собственост на родителите й, като за детето са осигурени подходящи битови условия, безопасна и сигурна среда за неговото отглеждане, като Д „СП“ – Р. нямат данни за жилищните условия на бащата, въпреки, че същият е с постоянен адрес ***, но не живее на адреса. От доклада се установява, че при отглеждане на детето, ищцата се подкрепя от нейната майка и съжителстващия с нея мъж, както финансово така и морално. Детето е на 1 годинка, отглежда се от майката и не контактува с бащата, като и родителите му не контактуват по между си. В заключение се сочи, че поради ниската възраст на детето и необходимостта от майчини грижи, в интерес на детето е да живее при неговата майка, като бъде определен режим на контакти между детето и бащата, с цел изграждане и запазване на емоционалната връзка между тях, както и издръжка, която ответника да заплаща за покриване в пълна степен потребностите на детето.

По отношение на трудовата заетост на майката в доклада е посочено, че майката получава обезщетение за бременност и раждане от НОИ в размер на 560.00 лева, има сключен трудов договор с фирмата на родителите си, като получава месечни семейни помощи за деца по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 40.00 лева месечно, като може да разчита на финансовата подкрепа и от родителите си. По отношение на бащата Д „СП“ – Р. не разполага с данни за неговата трудова заетост.

По делото няма изготвен социален доклад за бащата, тъй като същият не е намерен от Д “СП“ – София на известния по делото адрес.

Изслушан в съдебно заседание социалния работник М.А.С., поддържа депозирания по делото социален доклад и заявява становище, че в интерес на малолетната Н.В.П. е да остане под грижите на своята майка.

По искане на ищцата по делото е изслушана свидетелката Е.И.С.– майка на ищцата, която сочи, че страните са живели на семейни начала до края на м.02.2019 г., когато се разделили. Твърди, че след раздялата им основни грижи за детето полага неговата майка, а ответника не е полагал грижи за детето и не се е интересувал от него, нито го е търсил. Сочи, че през м.01.2019 г. ответникът изпратил парична сума на стойност от 50.00 лева, както и храна, дрехи и козметика за детето, след което не е поддържал контакт с ищцата и не е предоставял други средства за детето и не се е интересувал от него.

Изслушана майката по реда на чл.59, ал.6 от СК майката заявява, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на нея, тъй като тя полага грижи за детето, а бащата няма да може да се грижи за него.

Бащата не е изслушван по реда на чл.59, ал.6 от СК, тъй като в хода на делото се представлява от особен представител и не е намерен на известните за него по делото адреси.

Горната фактическа обстановка се установи от приетите по делото писмени доказателства, приетият по делото социален доклад на Д “СП” гр. Р., изслушаният по делото социален работник – М.А.С. и показанията на свидетелката - Е.И.С..

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, какъвто иск е предмет на разглеждане и в настоящото производство.

Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето им Н.В.П., упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. налице е спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК , въз основа на която е предявен иска, касае разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители, какъвто е настоящия случай. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка.

Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо детето, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.