Решение № 2580 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2580 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330100085 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Н. срещу С. Г., с която е предявен иск по чл. 42 ЗЗД и срещу Д. А., с която е предявен иск по чл. 124, ал.

1 ГПК.

Ищцата твърди, че притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор ****по КК на гр. П. на основание договор за доброволна делба от 1997 г. Твърди, че през 2016 г. разбрала за нотариален акт от **** г., с който тя, чрез дъщеря си като пълномощник е продала имота на С. Г., която с нотариален акт от 02.05.2007 г. до продала на Д. А.. Твърди, че никога не е подписвала пълномощно за продажба на имота. Иска да бъде установена недействителността на договора от 17.04.2007 г. спрямо С. Г. поради сключването му без представителна власт и да се установи правото й на собственост върху имота спрямо Б. А.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. А., с който се оспорват претенциите. Твърдят, че закупил имота по време на брака си и същият е негова собственост. Още 2007 г. има намерение за промяна на начина на трайно ползване, но заради предвижданията на ПУП се отказал. Предприел такава процедура през 2015 г. Намира, че от представите доказателства не се установява твърдяната недействителност на договора, с който ответницата Г. придобила имота. Твърди, че владее имота от 2007 г. в продължение на повече от 15 години, поради което предявеният спрямо него иск бил неоснователен. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.

1

Не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. Г..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за доброволна делба на недвижим имот от **** г. между Д. К. и Н. Н. е било разделено правото на собственост върху съсобствен недвижим имот, като ищцата е получила в дял нива от 5881 кв.м., съставляваща имот № *****.

С нотариален акт от **** г. ищцата Н. Н., чрез пълномощника си *****, упълномощена с пълномощно с рег. № ***** продава на С. Г. Г. процесния имот с № *****, сега с идентификатор *****по КК. След това с нотариален акт от 02.05.2007 г.

С. Г. продава имота на ответника Д. Т. А.. Прехвърлянето е станало по време на барака на ответника, като съгласно ТР 3/2016 г. на ОСГК на ВКС по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.

Предвид горното не е налице задължителна обща процесуална легитимация.

Съгласно чл. 37 ЗЗД, в редакция към 17.04.2007 г. (когато е сключен първия договор за продажба), упълномощаването за сключване на договор, за който законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено писмено с нотариална заверка на подпис.

Използваното за сделката пълномощно не е представено по делото, като според приетия акт за унищожаване на документи, документите по нотариалното дело от 2007 г. на ***** са били унищожени поради изтичането на срока за съхранение.

Поради това следва да се приеме, че липсващият документ е унищожен не по вина на страните и за съществуването и съдържанието му са допустими свидетелски показания на основание чл. 165, ал. 1 ГПК. Гласните доказателствени средства обаче не представляват единствената възможност за установяване на тези обстоятелства.

Разпоредбата урежда единствено изключение от ограничението за допустимост на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1 ГПК, но самите факти могат да бъдат доказани с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства. В тази насока по делото е представено удостоверение от *****, съгласно което под регистрационен номер ***** г. е заверено пълномощно с упълномощител Н. Д. Н. и упълномощен *****, със съдържание на пълномощното/действие: „да ме представлява пред всички официални органи и организации, за да се снабди от мое име с всички необходими документи за извършване на прехвърлителна сделка, както и да ме представлява пред нотариус и от мое име да продаде дари замени или учреди ипотека за цена и лице каквито намери за добре следния мой собствен недвижим имот – нива в местността 2

***** от 5.881 дка, четвърта категория в землището на град *****“.

Извършването на нотариални удостоверявания към дата на пълномощното се е уреждало от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. (отм.) и Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. В тях се предвижда, че удостоверяването на подпис върху частен документ се извършва във формата на надпис върху самия документ - чл. 486, ал. 1 ГПК (отм.), който надпис е всъщност удостоверителното изявление на нотариуса. Извършеното удостоверяване се отбелязва в нарочен регистър съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК (отм.). Това според чл. 7, ал.

1, т. 4 от Наредбата е общият регистър на нотариуса. В него се записват хронологично извършените удостоверявания на съдържание, на дата, на подписи и дата, както и на верността на преписи. Предвид тази уредба и удостоверените записвания в общия регистър- заверено е пълномощно с отразяване на качества на лицата- упълномощител и упълномощен, следва да се приеме, че е било извършено нотариално удостоверяване на подписа на ищцата.

В това пълномощно е изразена ясна воля на ищцата да овласти **** да се разпорежда с процесния недвижим имот. Както бе прието и в т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, за валидността на упълномощаването не е необхоД. в пълномощното за разпореждане да са посочени вида на разпореждането, конкретен вид на сделките или действията на разпореждане, нито техни елементи: определено имущество, с което представителят може да се разпорежда, цената на разпореждането или конкретно лице, в полза на което да се извърши това разпореждане.

Видно от акта за унищожаване на документи от 10.06.2015 г. и справкаудостоверение от *****, нотариалните дела от ****г. са били унищожени, като се представят единствено съхраняваните нотариални актове. Съдържащото се в нотариалния акт № ***** изявление на ****, че е представено пълномощно от Н. Н. в полза на *****г. представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно факта, че е било представено такова пълномощно. Тази доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса по сделката не е оборена от ищцата. В този смисъл Решение № 28 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2872/2016 г., I г. о.

От посочените по-горе доказателства се установява, че при сключването на сделката под форма на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, ищцата е била представлявана от пълномощник, притежаващ нотариално заверено пълномощно с изрично учредена представителна власт да се разпорежда с имота предмет на делото и който е изразил от нейно име съгласие за сключването на договора. При така установената нотариална заверка на подписа върху даденото от нейно име пълномощно, доказателствената тежест за опровергаването му е на 3 оспорващата го ищца. В този смисъл Решение № 293 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 1067/2008 г., III г. о. Изложените от нея твърдения за това, че не е подписвала такова пълномощно и не е упълномощавала лице за сключването на сделката, при липсата на самия документ (унищожаване на нотариалното дело поради изтичане на срока за съхранение), не се установяват. Изложените от свидетелката *****обстоятелства не са достатъчно конкретни и ясни, за да може да се направи категоричен и обоснован извод за липса на представителна власт. В показанията си тя заявява, че не знае майка й да е подписвала документи и не си спомня тя да е подписвала документи за този имот. В противоречие с това по делото е представен нотариален акт за продажбата на имота на ответницата С. Г., като полагането на подписа от свидетелката като пълномощник не е оспорено. Заявеното незнание относно действия на нейната майка- ищца по делото, не удостоверява някакви конкретни факти и съответно не може да изключи извършването на упълномощаването. След това на зададен въпрос дали майка й- ищцата, е давала пълномощно да извършва действия с имота, тя отговаря единствено с „Не“, но не излага конкретни обстоятелства за това как е сключила договора за покупко-продажба, какво пълномощно всъщност е било представено пред нотариуса и как се е сдобила с него. Заявява, че трето за делото лице- *****, я завел при нотариус и казал, че трябва да се подпишат, но не уточнява дали това се отнася за сделката или за пълномощното и за кои лица се отнася използваното множествено число. В същото време по делото са ангажирани доказателства в обратна насока- удостоверение от ***** за заверяване на пълномощно от ищцата за разпореждане с имота и изрично удостоверяване в текста на нотариалния акт за легитимация на свидетелката с това пълномощно. Предвид неясните отговори на зададените въпроси, противоречието със събраните писмени доказателства и с оглед евентуалната заинтересованост (майка и дъщеря), съдът намира, че на основание чл. 172 ГПК показанията относно извършените действия по прехвърлянето не могат да бъдат кредитирани.

Ето защо неустановени остават оспорванията, че не е упълномощавала лице за сключването на сделката- при липсата на пълномощното и не се твърдят и установяват изключващи съставянето му от ищцата обстоятелства, например невъзможност да го даде (завери) на посочената дата и място или друго.

Предвид на гореизложеното следва да се приеме, че ответницата С. Г. е придобила процесния имот, а след това валидно го е прехвърлила на ответника Д. А..

Авторството на изявленията не се опровергава по настоящото дело. Направените от ответницата Г. изявления пред органите за разследването, че не е придобивала имот в гр. Пловдив, не могат да бъдат възприети, доколкото в представените по делото нотариални актове е положен подпис за страната, явяването и подписването са изрично удостоверени от нотариуса и авторството не се опровергава.

В действителност от приложеното гражданско дело на ОС-Пловдив се установява, че друга сделка за прехвърляне на недвижим имот на ищцата от същия 4 пълномощник е обявена за недействителна, на основание чл. 42, ал. 2 ГПК. От приложените документи се доказва, че при сключването на тази сделката е било представено различно пълномощно със заверка извършена от различен нотариус и в различно време- повече от 6 месеца след процесната. Поради това въз основа не тези обстоятелства не може да бъде направен категоричен и обоснован извод за неавтентичност на пълномощното представено за процесната сделка.

При този изход на делото без правно значение е обстоятелството дали ответникът Д. А. е владял процесния имот след прехвърлянето му през 2007 г. Правото на собственост е абсолютно право и не се прекратява с неговото неупражняване.

Ответникът би могъл да загуби това свое право или като го прехвърли на друго лице, или като се откаже от него, или ако друго лице го придобие по давност. Тези обстоятелства обаче не са относими към предявения иск за собственост, защото същият се основава на договора за доброволна делба.

Ето защо предявените искове са неоснователно и следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Д. А. следва да бъде присъдена сумата от 1505 лева за д.т. за СУ и адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Н., ЕГН **********, адрес: ***** срещу С. Г.

Г., ЕГН **********, адрес: ***** иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен по отношение на Н. Д. Н. на договор за покупко-продажба на недвижим имот от *****г., с който Н. Д. Н., чрез пълномощника си *****, продава на С. Г. Г. следвания свой собствен недвижим имот, а именно: нива с площ от 5.881 дка, местност *****, съставляващ имот № ****, землище на *****, в момента представляващ поземлен имот с идентификатор *****, одобрени със заповед РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо имота от 04.06.2013 г., с адрес: ****, площ: 5881 кв.м., при съседи: ******, обективиран в нотариален акт, вписан в СВ вх. рег. № *****г., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.