Решение № 3389 от 02.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3389 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100512698 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10029/13.06.2023 г., постановено по гр.д. № 10408/2022 г. по описа на СРС, 43 състав, са отхвърлени предявените от Е. Г. З., ЕГН **********, Р. Е. П., ЕГН ********** и В. Е. Р., ЕГН ********** срещу С. М.

Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в размер на по 2266,67 лева, платими на ищците Р. Е. П. и В. Е. Р., съобразно притежаваната от тях 1/6 идеална част от имота и за сумата в размер на 9066,66 лева за ищцата Е. Г. З., съобразно притежаваната от нея 4/6 идеална част от имота, представляващи обезщетение за лишаването им от право на ползване, за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2022 г. за следния имот: поземлен имот с идентификатор: ***, по КККР, одобрен със Заповед № РД-18.46 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК, за с. Лозен, общ.

Столична, с адрес: с. Лозен, район „Панчарево“ , м. Лозен, р-н „Панчарево“ , целия с площ от 177 кв. м. при граници /съседи/: ***;

***;

***;

***;

***;

***; ***, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на исковете – 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна от жалба от ищците в първоинстанционното производство Е. Г. З., Р. Е. П. и В. Е. Р., в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно 1 първоинстанционният съд е приел, че процесният имот бил улица съгласно план по чл.16 ЗУТ, съответно същият имал непосредствено отчуждително действие и ищците не били собственици на имота, а същият бил общински.

Ищците поддържат, че имотът им не е отчужден и са единствени собственици на същия, като през процесния период ответникът ги е лишил от възможността да го ползват. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъда уважени, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемият С. М. Я. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че приетият план за местността е по чл.16 ЗУТ, като с влизането му на основание чл.1 и ал.5 Общината придобива собствеността върху имота, т.е. процесният имот е публична общинска собственост. Твърди се също така, че ищците не са доказали и притежаваните от тях квоти в собствеността на имота. Отделно се сочи, че на процесната част от ул. „Рила са паркирали различни автомобили и няма доказателства същата да е ползвана от ответника. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Е. Г. З., ЕГН **********, Р. Е. П., ЕГН ********** и В. Е. Р., ЕГН ********** срещу С. М. Я., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата в размер на по 2266, 67 лева, платими на ищците Р. Е. П. и В. Е. Р., съобразно притежаваната от тях 1/6 идеална част от имота и за сумата в размер на 9066,66 лева за ищцата Е. Г. З., съобразно притежаваната от нея 4/6 идеална част от имота, представляващи обезщетение за лишаването им от право на ползване за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2022 г. за следния имот: поземлен имот с идентификатор: ***, по КККР.

В исковата молба ищците твърдят, че с собственици на процесния недвижим имот; че в периода от 01.05.2016 г. до 01.05.2021 г. процесният имот се е ползвал единствено от ответника, като същият го използвал за паркинг, 2 поради което ищците били лишени от правото си да го ползват. Твърдят, че в тази връзка били провеждани многобройни срещи за уреждане на отношенията между страните, но до депозиране на исковата молба същите не дали резултат. Това предопределило правния интерес на ищците от депозиране на настоящите искови претенции. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият излага становище за неоснователност на исковете. Навежда, че имотът на ищците бил отреден за улица, с оглед на което същият преминавал през него. Посочва, че в качеството си на собственик на съседен имот с идентификатор ***, няма излаз на друга улица. Сочи, че по силата на влязъл в сила КК на КР на с. Лозен, одобрен със Заповед № РД-18-26 от 18.08.2011 г. на ИД на АГКК – гр. София, процесният имот е актуван с предназначение второстепенна улица, респ. същият е публична общинска собственост с предназначение за обществено ползване. Оспорва активната процесуална легитимация на ищците. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

С решение № 1183 от 16.10.2001г. на Поземлена комисия - Панчарево е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Н.В. върху имот, представляващ ливада от 1,322 дка, в землището на с.Лозен, Община Лозен, местността „Висо“ с № 016005, а с решение № Р1183/29.11.2001г. на Поземлена комисия - Панчарево е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Н.В. върху имот, представляващ ливада от 1,361 дка, в землището на с.Лозен, Община Лозен, местността „Висо“ с № 01600. От удостоверение за наследници изх. №82/21.07.2009 г., издадено от СО, район Младост, се установява, че Г.Н.В. е починал на 31.03.1986 г. и е оставил за законни наследници съпругата си Р.Ф.В. и дъщеря си Е. Г. З., които са наследили по ½ ид.ч. от имуществото му на основание чл.9,ал.1 ЗН. Доколкото двете решения на поземлената комисия не са оспорени от страните, въззивният съд намира, че собствеността е била валидно възстановена в патримониума на наследниците на Г.Н.В. – съпругата му Р.Ф.В. и дъщеря му Е. Г. З.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 990/21.04.2005г. на нотариус М..Е, Р.Ф.В. е продала на ищцата Е. Г. З. собствената си ½ идеална част от УПИ VI-446 от 1025 кв.м. в кв.8 по плана на с.Лозен, местност „Врана – Лозен - Триъгълника“, част от бивш поземлен имот № 446 с площ от 1322 кв.м., от които 168 кв.м. са отчуждени за улица и 129 кв.м. са придадени към УПИ V-258, както и собствената си ½ ид.ч. от УПИ IV-258 от 720 кв.м. по скица в кв.8 по плана на с.Лозен, местност „Врана – Лозен - Триъгълника“, част от бивш поземлен имот 447 с площ от 1537 кв.м., от които 200 кв.м. са отчуждени улица 129 кв.м. са придадени от УПИ VI-446..От приетата пред въззивната инстанция първоначална СТЕ се установява, че УПИ VI-446 е част от с имот № 016005, възстановен с решение № 1183 от 16.10.2001г. на Поземлена комисия Панчарево на наследниците на Г.Н.В..

От удостоверение за наследници изх. №012303/08.12.2022 г., издадено 3 от СО, район Подуене, се установява, че Р.Ф.В. е починала на 24.08.2008 г. и е оставила за наследници по закон дъщерите си П. З.Б., Е. Г. З. и С.З.И.

/починала на 30.10.2018 г. и оставила за свой единствен наследник М.Б.М./.

С нотариално заверен договор за доброволна делба от 27.10.2014г., сключен между П. З.Б., Е. Г. З. и С.З.И., съделителите са разделили оставеното им от общия наследодател Р.Ф.В. наследство – възстановени по реда на ЗСПЗЗ поземлени имоти, бивша собственост на Г.Н.В., като в дял на Е. Г. З. е поставена реална част от 168 кв.м. от бивш поземлен имот с пл. № 446, с площ от 1322 кв.м., за който имот, съгласно дворищна регулация, утвърдена с решение № 20,т.21 по Протокол № 32 на СОС от 10.12.2001г. е образуван УПИ VI-446 по плана на с.Лозен, кв.8, местност „Врана-Лозен –Триъгълника“, с площ от 1025 кв.м., като реална част се отчуждава за улица, при съседи на реалната част: УПИ VI-446, а от другата страна имот с неизвестен номер и съседи за УПИ VI-446: новообразувана улица, УПИ VII- 446, XII-270, V-258, която реална част сега попада в имот с идентификатор: ***, съгласно скица № 15-327711-15.09.2014г. на Началника на СГКК – гр.София, с площ по КК 1334, както и реална част от 200,00 кв.м. от бивш поземлен имот с пл. № 447 с площ от 1537 кв.м., който имот съгласно дворищна регулация, утвърдена с решение № 20,т.2.1 по Протокол № 32 на СОС от 10.12.2001г., реалната част се отчуждава за улица и се образуват УПИ IV-258, с площ от 720 кв.м. по плана на с.Лозен, кв.8, местност „Врана-Лозен Триъгълника“. В договора е предвидено останалите съделители П. З.Б. и С.З.И. да получат парично уравняване за придобитите в собственост на Е. Г. З. имоти.

От приетата пред въззивната инстанция първоначална СТЕ е видно, че възстановените с двете решения на ПК - Панчарево имоти са били ливади, като същите са нанесени в кадастралния план със Заповед №РД-1846/18.08.2021г. на изпълнителния директор на АГКК, като кадстралната карта е променена със Заповед № 18-685-26.01.2025 г. н началника на СГКК -София, с което е нанесена улицата между процесните имоти. Вещото лице е установило, че регулационния план на с. Лозен, м. „Лозен-ВранаТриъгълника“ е одобрена с решение № 20,т.21, протокол №32 на СОС от 10.12.2001 г. В експертизата е посочено също така, процесният ПИ с идентификатор *** е реална част от имот от 200 кв.м. от бивш поземлен имот с пл. № 447 с площ от 1537 кв.м., описан в договора за доброволна делба, реституиран на наследниците на Г.Н.В. имоти с решение на ПК – Панчарево. Посочено е, че след последното изменение на плана, частта, попадаща в улицата е с площ от 177 кв.м. и с идентификатор ***.

От приетата повторна СТЕ пред въззивната инстанция се установява, че регулационния план на с. Лозен, м. „Лозен-Врана-Триъгълника“, одобрен с решение № 20,т.21, протокол №32 на СОС от 10.12.2021 г., е първия регулационен план за местността и е предвидено създаването на улица „Рила“, в обхвата на който попада процесният имот с идентификатор:

***. Вещото е посочило, че няма провеждана отчуждителна 4 процедура, улицата не е реализирана и защрихованата част /вкл. ПИ с идентификатор ***/ не е влязла в сила. В о.с.з. вещото лице е посочило, че планът в частта по отношение на процесната улица не е влязъл в сила, тъй като срещу него има постъпили жалби, по които няма данни производството да е приключило. Същевременно от писмо от СО, НАГ /л.8687 от настоящото дело/, се установява, че всички жалби срещу плана са оттеглени и същият е влязъл изцяло в сила на 24.07.2003 г. Ето защо и въззивният съд не кредитира допълнителна СТЕ в частта, в която е посочено, че планът не е влязъл в сила по отношение на процесния ПИ с идентификатор:

***, и приема, че планът е влязъл изцяло в сила.

Пред въззивния съд е представено извлечение от протокол №32 на СОС от 10.12.2001 г. в частта по т. 21, с която е приет застроителен план на местност „Врана-Лозен –Триъгълника“ на основание чл.21,ал.1,т.11 и чл.44,ал.1,т.12 ЗМСМА вр. § 6,ал.3 ЗУТ, § 8 от Наредба № 5 за ПНУТ и чл.6,т.6 от ЗТСУ, чл.20,ал.2, чл.48, ал., т.1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 и ал.2 ППЗТСУ, чл.12,т.1 и чл.16 от Наредба №5 за ПНТСУ и протокол на ОЕСУТ. Съгласно § 6,ал.3 от ПР на ЗУT, проекти за териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31 май 2001 г., се съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред; в тези случаи актовете за одобряване се издават до 31 декември 2001 г. Ето защо макар планът да е приет след приемането на ЗУТ /в сила от 31.03.2003 г./, същият е приет по предписания в чл.21 ЗТСУ ред съгласно изричната разпоредба на § 6,ал.3 от ПР на ЗУT.