Решение № 418 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502659 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260300 от 16.05.2024 г. по гр. д. № 73/2021 г. СГС, ГО, І-8 с-в са отхвърлени предявените от И. А. М., ЕГН **********, К. А. М., ЕГН **********, А.

А. М., ЕГН **********, П. А. М. - починала в хода на процеса и заместена от нейните наследници по закон - първите трима ищци, и А. И. Й., ЕГН ********** срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК 000694286, искове с правно основание чл.

432 КЗ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на А. Х. М., настъпила вследствие на ПТП, реализирано на 12.09.2018 г. в размери, както следва - за първите четирима ищци от по 150 000 лв. за всеки от тях, а за последната ищца в размер от 80 000 лв., както и е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 928 лв., предявен от И. А. М.. Ищците са осъдени да заплатят общо 26 455 лв. разноски в полза на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК.

С определение № 264819 от 22.07.2024 г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молба на адв. В., като пълномощник на ищците, за изменение на решението в частта за разноските на основания чл. 248 от ГПК.

Решението на СГС се обжалва с обща въззивна жалба от петимата ищци, представлявани от адв. О., само в частите, в които са отхвърлени исковете за неимуществени вреди до размер от по 96 000 лв. за първите четирима и до 24 000 лв. за последната ищца, както и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на ищеца И. А. М.. Излагат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и 1 противоречие с материалния и процесуален закон и събраните доказателства в оспорените части. Въззивниците поддържат, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в цялост, в това число двете САТЕ. Оспорват се изводите на съда, че по делото не са налице доказателства, от които да е установено твърдението, че причина за настъпване на инцидента е противоправното поведение на водача на л. а. „Ауди“ с рег. № ********, застрахован при ответното дружество. Считат, че съдът неоснователно е отхвърлил искането за допускане на нова САТЕ, като твръдят, че от изслушаните пред него автотехнически експертизи не се изяснява механизма на произшествието. Поддържат доводи, че необосновано, както вещите лица, така и съда, игнорират пътя изминат от пострадалия в най - дясната пътна лента, която е отбивка към пътния възел. Считат, че третата лента на пътното платно е била свободна и застрахованият водач е имал обективната възможност да възприеме пострадалия, който е започнал пресичането на пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобилите. Излага съображения, че не е обсъждано дали водачът на л. а. „Ауди“ е могъл да забележи пострадалия в момента, когато той за пръв път е навлязъл на пътното платно. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на разпитания по делегация свидетел А. Н., който твърди, че преди произшествието е бил изпреварен заедно с движещия се пред него автомобил джип от л. а.

Ауди на около 200 - 300 м. преди въпросния надлез. Според посочените показания не е имало обекти на пътното платно, които да ограничават видимостта за водача на л. а. Ауди, която е могла да възприеме пешеходеца като опасност от момента на навлизане на платното.

Излагат доводи, че по делото е установено, че поведението на водача на л. а. „Ауди“ е противоправно. Считат също, че се установява по безспорен начин, причинно - следствена връзка между смъртта на А. Х. М. в резултат от процесното ПТП и вредите претърпени от ищците - първите четирима И. А. М., К. А. М., А. А. М. и П. А. М., деца на починалия, а ищцата А. И. Й. - негова внучка. Поддържат доводи, че е била налице изградена силна емоционална връзка с починалия, те много са се разбирали с него, полагали са грижи за баща си приживе, както и той за тях и са били привързани един към друг и всички са били тъжни от смъртта му. Поддържат доводи, че справедливото обезщетение, което съответства на причинените на първите четирима ищци неимуществени вреди от смъртта на А. М. от ПТП на 12.09.2018 г. е в размер на по 120 000 лв. за всеки един от тях, а за ищцата А. И. Й. в размер на 30 000 лв. Признават съпричиняване на пострадалия за настъпване на процесното ПТП в размер на 20 %, поради което обжалват решението само в частите, в които са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени вреди - до размер от по 96 000 лв. за И. А. М., К. А. М., А. А. М. (починала в хода на производството и завестена от наследника си по закон А. И. Й.) и П. А. М. (починала в хода на делото и заместена от наследниците си И. А. М., К. А. М. и А. А. М.), а за ищцата А. И. Й. - до размер от 24 000 лв., ведно със законната лихва от 22.10.2022 г. до окончателното й изплащане. Относно обезщетението за имуществени вреди не излагат никакви конкретни съображения. Молят да се отмени решението в оспорените части и исковете да се уважат до посочените размери.

Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ответник ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор Счита, че решението, в оспорената от ищците част, е съобразено с доказателствата, както и с материалния и процесуален закон. Сочи, че по делото е установено, че водачът на застрахования при дружеството автомобил го е управлявал с разрешената за участъка скорост от 50 км/ч., в лява лента на пътното платно, състоящо се от две пътни ленти за движение в посока гр. София. В момента, в който за първи път е имало обективно възможност велосипедистът, извършващ неправомерна маневра, да бъде забелязан от водача, за него ударът е бил непредотвратим. Поддържа, че съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства - писмени и гласни, като въз основа на цялостен и задълбочен 2 анализ, е направил своите правни изводи, които са правилни и обосновани. Счита, че мехапизмът на ПТП е изяснен от приетите заключения, чиито изводи не противоречат на останалите доказателства но делото. Оспорва твърдението на въззивниците, като счита, че правилно и обосновано СГС е приел, че по делото не се установява водачът на застрахования автомобил да е действал противоправно, нито виновно, като причина за настъпилото ПТП са единствено и само неправомерните действия и поведението на загиналия велосипедист. Сочи, че с Постановление на Окръжна прокуратура Благоевград от 18.11.2019 г. наказателното производство, образувано във връзка с процесното ПТП, е прекратено поради липса на данни за осъществен състав на престъпление от страна на водача на застрахования автомобил В. К.. Постановлението е обжалвано от ищците и е потвърдено с Определение на ОС - Благоевград от 16.12.2019 г., което също е оспорено и потвърдено от САС с Определение № 82 от 20.02.2020 г. Подъдржа, че наказателното производство е прекратено, като е прието, че деянието на водача на застрахования автомобил К. е било случайно по сисъла на чл. 15 НК и в конкретната пътна ситуация тя не е могла, нито е била длъжна да предвиди изненадващото неправомерно навлизане на велосипедиста в лявата лента на платното и не е имала обективна възможност да предотврати удара. Правилно съдът е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не го обвързва с последиците по чл. 300 ГПК, поради което е допуснал всички гласни и писмени доказателства за установяване на релевантните за спора факти. Поддържа, че от тези доказателства в съвкупност не се установяват предпоставките за ангажирането на отговорността му по чл. 432 КЗ. Счита също, че от всички събрани доказателства се установяват безпротиворечиво мястото на настъпване на произшествието, поведението на всеки от участниците в него, характеристиките на пътния участък, както и обстоятелството, че причина за настъпване на инцидента са единствено и само действията на загиналия велосипедист, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, е предприел забранено от закона косо пресичане на платното на път Е – 79, с посока от гр. Сандански към гр. София, при положение, че двете платна са били разделени от двойна непрекъсната мантинела и при наличие на автомобили в дясната пътна лента, които са препятствали видимостта към лявата лента, където се е движел л. а. Ауди. Установено е, че ударът за застрахования водача е бил непредотвратим при движение с разрешената за пътния участък скорост. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Постъпила е и обща частна жалба от всички ищци срещу определение № 264819 от 22.07.2024 г., постановено по същото дело, по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането им за изменение на решението в частта по разноските.

В жалбата сочат, че неправилно съдът е приел, че адвокатското възнаграждение е заплатено в претендирания размер, както и че не е прекомерно съгласно интереса по делото и минималните размери съгласно Наредба № 1/2004 г. Излагат и доводи, че размерът на възнагаждението е прекалено завишен съобразено с фактическата и правна сложност на спора и постановките в практиката на СЕС, на които се позовават.

Молят да се отмени определението и да се измени решението, като се намали присъдения хонорар в полза на ответника от 26 455 лв. на 15 955 лв. за СГС.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД оспорва частната жалба 3 като неоснователна в писмен отговор. Поддържа, че възнаграждението е уговорено съобразно действащата към този момент редакция на Наредба № 1/2004 г. и интереса по спора, а твърдяното от ищците възнаграждение е определено без да се включи ДДС.

Сочи, че решението на СЕС, на което се позовават ищците, е постановено в по - късен момент, след договоряне и заплащане на адвокатското възнаграждение за СГС.

Позовава се на правното очакване, че направения разход ще бъде възстановен в уговорения размер. Излага доводи, че заплатеното в негова полза възнаграждение е в разумен размер, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на спора и значителната цена на исковете. Съдът е отчел извършените пред него процесуални действия, проведени заседания, приетите експертизи и изслушаните свидетели, като основателно е отхвърлил искането за изменение на решението в частта по розноските. Моли да се потвърди определението.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

Предмет на разглеждане в производството са обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, предявени срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като съдът следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Решението на СГС е валидно и допустимо постановено в оспорените части след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната цялост и при излагане на установената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към мотивите на СГС, съгласно уредената в чл. 272 ГПК възможност. Съдът ще обсъди основно доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в частите, в които исковете по чл. 432 ГПК са отхвърлени за сумите над размер от по 96 000 лв. до размер от по 150 000 лв. - претендирани от всеки от първите четирима ищци и за сумата над 24 000 лв. до размер от 80 000 лв. - претендирана от последната ищца.