Определение № 340 от 07.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. ХАСКОВО, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500235 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Р. А. от *** против Определение № 452 от 11.03.2026 г. на Районен съд Хасково, с което е прекратено производството по гр.д. № 2490/2025 г. поради оттегляне на иска от ищеца Община Минерални бани на основание чл. 232 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Твърди, че с прекратяването на делото съдът е лишил длъжника от правото му на съдебна защита чрез оспорване на вземането по давност, като е допуснал кредиторът да се удовлетвори чрез принудително изпълнение без да докаже правата си.

Моли за отмяна на акта и връщане на делото за разглеждане по същество.

В законоустановения срок ответникът по жалбата Община Минерални бани подава писмен отговор, с който застъпва становище за недопустимост на частната жалба. Счита, че само ищецът, но не и длъжникът А. притежава правен интерес да атакува прекратяването на делото.

Алтернативно моли за потвърждаване на атакуваното определение като правилно – законосъобразно и обосновано.

Окръжен съд Хасково, след като прецени доводите на страната и събраните доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Съдът намира за 1 неоснователно възражението на ответника по жалбата – Община Минерални бани за недопустимост на производството поради липса на правен интерес у жалбоподателката А.. Макар определението за прекратяване на делото формално да десезира съда от разглеждане на спора, за ответника в производството по чл. 422 от ГПК е налице пряк и непосредствен правен интерес от обжалване. Този интерес произтича от обстоятелството, че прекратяването на установителния иск е абсолютна законова предпоставка за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист съгласно чл.

415 ал. 5 от ГПК. Доколкото жалбоподателката цели окончателно отпадане на изпълнителната сила на актовете, въз основа на които срещу нея е проведено принудително изпълнение, тя се явява надлежна страна с признато право на жалба. Евентуалната неправилност на прекратяването или пропускът на съда да се произнесе по последиците от него (обезсилването) биха засегнали пряко правната сфера на длъжника, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Предмет на разглеждане пред Районен съд Хасково е бил установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен от Община Минерални бани за установяване съществуването на вземане, оспорено от ответницата А. в заповедно производство. Не се спори, че след подаване на отговора на исковата молба, но преди провеждане на първото открито съдебно заседание, ищецът е депозирал молба за оттегляне на иска.

Основният правен спор се концентрира върху въпроса: може ли съдът да откаже прекратяване на делото, ако ответникът твърди, че има правен интерес от произнасяне по същество (напр. поради изтекла давност или извършено плащане в хода на изпълнителния процес)?

Съгласно императивната норма на чл. 232 от ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Това е субективно процесуално право на ищеца, израз на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Съдът е длъжен да зачете волята на ищеца да не поддържа правния спор, без да изследва мотивите за това или евентуалния интерес на ответника от продължаване на делото.

Твърденията в жалбата, че с прекратяването се обезсмисля правото 2 на възражение, са несъстоятелни от процесуална гледна точка. Искът по чл.

422 от ГПК има за цел да потвърди изпълнителната сила на заповедта. Когато този иск бъде оттеглен, ищецът губи възможността да получи съдебно потвърждение на вземането си в това производство. Съгласно задължителните разяснения в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на производството по иск по чл. 422 от ГПК води до обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист.

В този смисъл, защитата на длъжника не се реализира чрез принудително водене на делото по същество срещу волята на ищеца, а чрез правните последици на самото прекратяване. След като заповедта за изпълнение бъде обезсилена (което е последица от прекратяването), принудителното изпълнение губи своето основание. Ако сумите са вече събрани, длъжникът разполага с правото по чл. 245 ал. 3 от ГПК да поиска издаване на обратен изпълнителен лист срещу кредитора.

На следващо място, въззивният съд намира за основателен довода в частната жалба относно пропуска на първоинстанционния съд да се произнесе по стабилността на заповедта за изпълнение. Съгласно императивната разпоредба на чл. 415 ал. 5 от ГПК, при непредявяване на иска по чл. 422 от ГПК, което по своите последици е равно на прекратяване на исковото производство по такъв иск на основание чл. 232 от ГПК, съдът е длъжен служебно да обезсили издадената заповед за изпълнение в съответната част, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 417 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които исковият съд, който прекратява делото поради оттегляне на иска, е компетентен да постанови обезсилването. Като не е сторил това, Районен съд – Хасково е постановил непълен и порочен акт, който следва да бъде коригиран от настоящата инстанция. Обезсилването на заповедта е закономерна последица от десезирането на съда, тъй като с оттеглянето на иска кредиторът сам се е отказал от възможността да установи съществуването на вземането си, което е било оспорено в срок от длъжника.

Ето защо, паралелно с потвърждаване на прекратяването, съдът следва изрично да постанови обезсилване на изпълнителния титул.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 452 от 11.03.2026 г., постановено по гр.д. № 2490/2025 г. по описа на Районен съд Хасково в частта, с която е прекратено производството по делото поради оттегляне на иска.

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415 ал. 5 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 758/01.07.2025 година и Изпълнителен лист от 02.06.2025 година, издадени по ч.гр.д. № 1447/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4