Решение № 52 от 13.03.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Севлиево, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230100970 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Г. И., с ЕГН: **********, с адрес: град Севлиево, ул. ***********, чрез адв. С. Б. – ГАК, срещу Г. В. З., с ЕГН:

**********, с адрес – гр. Севлиево, ул. *********** с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127 от СК.

След като съдът служебно е извършил проверка и констатирал, че в РС- Севлиево има образувано гр.д. № 928/2025 г. въз основа на предявен от А. М. И.., с ЕГН:

********** – непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Г. В. З., против М. Г. И. с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК и съобразявайки обстоятелството, че в производството по чл. 127 от СК е задължен да се произнесе и по въпроса за дължимата се издръжка, горното дело е прекратено и присъединено към настоящото за общо разглеждане.

Ищецът М. И. твърди, че с ответницата Г. З. са живели във фактическо съжителство и са родители на непълнолетния А. И... Във фактическа раздяла са от 2010 година. От тогава детето живее при майка си, за която се твърди, че осуетявала контактите им. Детето се страхувало да говори с баща си, отказвало той да му купува дрехи. Ответницата отказала и да отидат в банка, за да открие бащата сметка на сина си. Твърди се, че до настоящия момент не е завел дело за лични контакти с детето, за да не го подлага на травми и напрежение.

През юли 2025 г. е получил препис от искова молба, с която се иска да бъде определена издръжка, която той да заплаща на непълнолетния си син. Счита, че 1 изнесеното в исковата молба не отговаря на истината и че изложените в нея факти и обстоятелства са изцяло под натиска на З..

Счита, че детето е достатъчно голямо, битовите условия с които разполага са добри, поради което не вижда причина да не вижда сина си през почивните и празнични дни.

Поради невъзможност за постигане на споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предостави на майката упражняването на родителските права спрямо детето, да се определи местожителството на детето при нея, както и да се определи режим на лични отношения на между него и детето. В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа посоченото в исковата молба.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез нейния процесуален представител адв. П. Д. - ГАК, в който се взема становище относно иска, като се сочи, че същият е недопустим и неоснователен. Сочи се, че детето скоро ще навърши 16 години и буди недоумение факта, че след толкова години бащата иска определяне на режим на лични отношения. Ответницата твърди, че никога до момента бащата не е заплащал издръжка, че детето не е ограничавано да контактува с баща си, но самият той рядко го е търсил, както и че е смешно да се твърди, че при дете на тази възраст страхът от майката би могъл да е причина за липсата на контакти с другия родител. Счита, че исканият с исковата молба режим на лични отношения е твърде разширителен и може да се приложи само към малолетно, но не и към непълнолетно дете, както и че този режим би нарушил нормалния ритъм на живот на детето, което има изграден режим и навици.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Представя писмена защита. Претендира разноски.

С протоколно определение от 22.08.2025 година са определени привременни мерки на осн.чл.127 ал.3 от СК.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. К. О. и Т. С. О. – водени от ищцовата страна и водената от ответницата Х. Д. И.., нейна майка, на която е разяснена разпоредбата на чл. 166 от ГПК. Свидетелите разказват за впечатленията си от двамата родители и отношенията им към детето.

Предвид установилата се задължителна съдебна практика, във връзка с приложението на чл. 59, ал. 6 от СК от 2009 г., съдът е изслушал родителите и е взел становище от Дирекция "Социално подпомагане" – Севлиево.

На осн. чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето съдът изслуша непълнолетното дете А. М. И.. в присъствието на социален работник.

2

С Определение № 718 от 03.10.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 5от ГПК съдът е приел, че всички обстоятелства се нуждаят от доказване и е разпределил доказателствената тежест между страните.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

Страните по делото са били във фактическо съжителство до 2010 година. Имат дете – А. М. И..- непълнолетен. След раздялата им детето е останало при майка си, където живее и до настоящия момент. Няма данни бащата да е заплащал издръжка последните 10 години. Детето учи в град Априлци и се прибира в Севлиево в петък вечерта, където остава до неделя следобед. Детето рядко контактува с баща си, както то само казва, защото не иска или не е имало възможност, тогава, когато бащата го е потърсвал. Бащата спорадично е закупувал дрехи или електроника за детето. Майката има още две деца от други връзки, за които също се грижи.

През месец юли 2025 г. е заведено дело за издръжка от непълнолетното дете със съгласието на майка му против ищеца по настоящото дело. Делото е прекратено и присъединено към настоящото. Видно от представените справки от НАП М. И. към 13.08.2025 година няма сключен трудов договор /както и към настоящия момент/.

Последният такъв е прекратен на 17.03.2025 година. Възнаграждението, което е получавал по време на този трудов договор, е било в размер на 3750.00 лв. месечно. Г. З. работи в „Стендбай Трейд“ ЕООД, като за периода от м. юли 2024 година до м. юни 2025 година е получавала трудово възнаграждение между 933.00 и 1077.00 лева месечно. В момента е по майчинство.

По делото е приет социален доклад на ДСП-Севлиево /л. 42-44/, от който е видно, че детето А. М. И.. е ученик в десети клас на СУ “Васил Левски“, гр. Априлци.

Основните грижи за детето се полагат от неговата майка Г. З., която обитава тристаен апартамент в град Севлиево на ул. ***********. Бащата има жилище в град Севлиево на ул. ***********, както и къща в село Богатово, където прекарва по-голяма част от времето си. Бащата към момента е безработен, майката е в отпуск по майчинство.

Подпомагана е от ДПС- Севлиево по чл.10а, ал.1 от ЗСПД в размер на 150 лв. и по чл. 7 в размер на 132 лв. Непълнолетният А. има роднини и по майчина и по бащина линия.

Има изграден приятелски кръг, както където учи, така и в квартала, където живее в град Севлиево. Детето има емоционална връзка с майка си, както и със сестра си и брат си.

По делото е прието заключение на съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Р. И. Ч.- Т., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно.

От заключението е видно, че в поведението на непълнолетния А. И.. не се наблюдават симптоми, характерни за поведението на лица, засегнати от синдрома на родителското 3 отчуждение. Според заключението на експертизата, предвид юношеската възраст на детето и характерните му особености най- подходящият режим на лични отношения между А. и бащата е този, който осигурява последователност, емоционална подкрепа, качествено прекарано време, но и гъвкави граници за юношата.

По време на изследването вещото лице е констатирало, че А. е емоционалноволево стабилен. При работа с методиката на Рене Жил се установява, че майката е найзначимия човек в живота на А.. От значение за него са и В. и баща му М.. Детето търси и приема подкрепа от тях. Не се наблюдава пълно отричане или игнориране на някой от родителите.

По отношение на бащата вещото лице прави следните констатации: “ориентиран за собствена личност, време и пространство“. Разказът му е хаотичен. Желае да каже много неща и да убеди изследващия в правотата си. На моменти експресивен, но владеещ се. Отправя косвени нападки по отношение възпитанието на детето. От разговора с него може да се заключи, че бащата показва положително отношение към възпитанието на А.. Показва стремеж да решава проблемите на юношата, но без да приема възрастовите, личностните и характеровите му особености. В заключение вещото лице определя стила на бащата като авторитетен, клонящ към авторитарен.

Майката Г. З. е също ориентирана за собствената си личност, време и пространство. Спокойна, не показва признаци на тревожност. Демонстрира заинтересованост към живота на детето. Заявява, че не страда от липсата на комуникация с бащата на А., но че не е спирала никога контакта помежду им и дори е насърчавала детето да се обажда на баща си и бабите си. От отговорите на майката вещото лице прави извода, че майката има осъзнат позитивен интерес към А.. Подкрепя неговата самостоятелност и способностите му, стараейки се да му оказва помощ и подкрепа, когато той има нужда от такива. Стилът й на възпитание е предимно авторитетен, основаващ се на поставянето и следването на ясни граници, но същевременно зачитане, приемане, ангажираност и даване на подходяща автономия на детето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. И., баба на детето по майчина линия, чиито показания съдът намира, че следва да се кредитира като съответни на казаното от непълнолетния А., че ходи без ентусиазъм при баща си, защото „си има работа, има си приятели и няма какво да прави там“.

А., преди завеждане на делото, много рядко е посещавал дома на баща си. И. обяснява, че ищецът е плащал издръжка от 100 лева около 3-4 години след раздялата с ответницата, като някъде към 2015 година е спрял да плаща.

По делото са разпитани като свидетели П. О. и Т. О.. Те и двамата са познати на ищеца. Обясняват, че им е известно, че М. е купувал дрехи и обувки на А., както и че му е закупил лаптоп. И двамата говорят за период отпреди 2-3 години. Свидетелят П. О.

4 от 2023 година не живее в Севлиево. Свидетелката Т. О. твърди, че ищецът е изплащал по банков път издръжка в размер на 200 лева, но не знае на кого са превеждани парите.

О. посочва, че последната година А. не е бил при баща си. За последно го е видяла на рождения ден на баща му.

От всички доказателства е видно, че относно упражняване на родителските права по отношение на непълнолетния А., както и относно неговото местоживеене между родителите му няма противоречия. Такива има по отношение на личните отношения на бащата с непълнолетното дете и издръжката, която той следва да заплаща.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между родители по повод упражняването на родителските права върху дете, местожителството на детето, личните отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на ненавършилото пълнолетие дете. Доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че не няма иск, няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение № 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да постанови упражняването на родителските права върху детето на този от тях, който е по-пригоден в интерес на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване духовната и 5 емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е постигнато съгласие при кого от родителите ще живее детето или как ще се осъществяват личните отношения.