Решение № 60 от 13.10.2023, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Административно наказателно дело 195/2023
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 13.10.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.7, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Радомир, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20231730200195 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш, серия К № ../26.03.2022 г., издаден от ОДМВР- Перник, на жалбоподателя М. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“А.“ № . , ет.. , ап.., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание е останал жалбоподателят М. В. П., който е обжалвал същото, като по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание обстоятелства и съображения, моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като неправилен и незаконосъобразен.
Административно-наказващият орган – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Районен съд- Радомир, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради което е допустима и се дължи разглежданетоù по същество.
От фактическа страна.
1
Видно от представения и атакуван в настоящото производство електронен фиш, на посочената дата – 26.03.2023 г., в 15.22 часа, в Община Радомир Лот 0 на АМ Струма, км.
32+900, преди ПВ Старо село, с посока към град Дупница, при ограничение на скоростта от 120 км.ч., въведено с ПЗ В 26 за извън населено място, е отчетено нарушение за скорост, извършено с МПС- АУДИ А 6 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер СВ ..... АА.
При разрешена стойност на скоростта 120 km/h, въведено с ПЗ В-26 за извън населено място и отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, автомобилът се е движел със скорост 152 км.ч. СПУКС е насочен към град София. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120с52с. нарушението било извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К ...
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства от административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка се установява, че атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № ..., което се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Перник. Тези обстоятелства се установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1158p-2655/28.03.2022 г. По делото е приложен протокол за проверка № 116-СГИСИС/02.12.2021 г., от който е видно, че техническото средство е преминало техническа проверка за времето, от 23.11.2021 г.- 02.12.2021 г.
Видно от приложената справка собственик на автомобила е жалбоподателят М. В. П..
От правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.I-во от Закона за движение по пътищата, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а според изр.II-ро, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Достатъчно е въпросното техническо средство да има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е 2 предвидено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно практиката на Административен съд- Перник, липсата на индивидуализация на вида на техническото средство, с което е извършено установяването на нарушението не съставлява съществено нарушение на прозивдствените правила. Видно от съдържанието на ЕФ, в същия е посочено, че СПУКС (т. нар. стационарно преносим уред за контрол на скоростта) е насочен към гр.София, съответно вписан е фабричния номер на системата, с което нарушението е заснето и установено – ........ Тези данни кореспондират както с отразеното в снимковия материал, изготвен от АТС с дата 26.03.2023 г., в 15.22 часа, което по своята същност представлява веществено доказателствено средство в адмнистративнонаказателния процес по аргумент от чл.189, ал.15 от ЗДвП), така и с данните, които са отразени в съставения за използване на АТС на процесната дата протокол по чл.10 от Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в който е посочено използваното АТС – ARH САM S1“, с идент. № .... и на същата дата към посочения час, а също и с приложените по делото доказателства във връзка е годността на използваната АТС - удостоверение за одобрен тип средство за измерване преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH ZRT“, с фабричен № .... С оглед на това, посочения в ЕФ номер на използваната система за скорост (СПУКС) се отнася до преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номер и комуникационен тип „ARH ZRT“.
Според Административен съд- Перник, в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП са изчерпателно изброени необходимите реквизити, които електронният фиш следва да съдържа, за да се приеме, че е законосъобразен. В този смисъл е решение по КАНД № 5 по описа за 2023 година на Административен съд — Перник.
Въпреки, че настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят реално е бил лишен от възможността да прави възражения, свързани с вида на техническото средство, с което е установена скоростта и по- конкретно- липсата на посочване на вида му, съобразявайки се с практиката на касационната инстанция, следва да приеме, че в електронния фиш не е необходимо да бъде посочен вида на техническото средство и липсата на посочването му не е основание да се приеме, че жалбоподателят е бил лишен от правото на защита. В този смисъл е решение по КАНД № 5 по описа за 2023 година на Административен съд — Перник.
Съдът намира, че електронният фиш следва да абъде отменен като неправилен и недоказан.
На първо място, в електронния фиш е отбелязано, че нарушението се изразява в движение със скорост 152 км.ч., при разрешена стойност на скоростта 120 км.ч., въведено с ПЗ В-26 за извън населено място и отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача. В настоящия случай вмененото нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая липсва изключението по чл.7, ал.2 ЗАНН, според който непредпазливите деяния не се наказват само 3 в изрично предвидените случаи. Умисълът, съгл. чл.11, ал.2 от НК, към който препраща чл.11 ЗАНН, изисква деецът да е съзнавал противообществения характер, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал настъпването им, а според чл.11, ал.2 НК, деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
В настоящия случай съдът намира, че е налице хипотезата на чл.14, ал.1 НК.
Съгласно този текст, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. В настоящия процес втежест на административно-наказващия орган е да докаже всички обстоятелства, включени във фактическия състав на вмененото нарушение. В този смисъл съдът намира, че в процеса не се доказа наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта, съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци маркировка. Това води до липсата на знание от страна на жалбоподателя за ограниченията, които изисква движението в този пътен участък, което изключва вината му, тъй като у водача не може да се формира съзнание за противобществения характер на нарушението, което му се вменява.
В заключение следва да се отбележи, че не се доказа, в условията на пълно и главно доказване, наличието на ище един елемент от фактическия състав на нарушението, а именно- нарушението да е извършено условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К 3849725. Доказателства относно наличито на подобен електронен фиш не са ангажирани по делото от наказващия орган. В приложената справка от АИС АНД фигурира единствено обжалвания електронен фиш, предмет на настоящото производство, а именно- 6788968/26.03.2022 г., като липсват каквито и да било данни относно ЕФ К 3849725.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № .../26.03.2022 г., издаден от ОДМВР- Перник, с който на жалбоподателя М. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“А.“ № ., ет.., ап.., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4