Решение № 4587 от 20.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4587 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330101675 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. П. Л., ЕГН ********** от ***, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, с която е предявен главен установителен иск, с който иска от съда да прогласи за недействителен сключеният между страните Договор за паричен заем Standard 30 №*** от 01.08.2023 г. на основание чл.22 от ЗПК, поради несъответствие с изискването на чл.11, ал.1 от ЗПК, а в условие на евентуалност като нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и в условията на евентуалност моли да бъде прогласена нищожността на разпоредбите на чл.1, ал.2 и ал. 3 и чл. 4 от Договор за паричен заем Standard 30 №*** от 01.08.2023 г. като недействителни на основание чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1, т.5 и т.6 от ЗЗП като неравноправни клаузи и евентуално като нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието им на императивните разпоредби на чл.33, ал.1 от ЗПК и на чл.10а, ал.2 от ЗПК, а по отношение на чл.4 от договора и като противоречаща на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 01.08.2023 г. между страните бил сключен договор за паричен заем Standard 30 №***, по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 2000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,32% и годишен процент на разходите – 49,50%. Заемополучателят се задължил да върне сумата на 15 месечни погасителни вноски в размер на 1

269,87лв., включващи главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставено обезпечение. Съгласно чл.1, ал.2 и ал.3 от договора потребителят се задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1469,10лв.

Потребителят дължал и неустойка за непредоставяне на някое от обезпеченията, описани в чл.4, ал. 1 от договора, която била в размер на 979,35лв. и се заплащала на равни части към всяка погасителна вноска, като така размерът на вноската бил 335,16лв., а общото задължение по договора – 5027,40лева. Твърди, че привидно са спазени изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК и на чл.19, ал.4 от ЗПК относно размера на ГПР. Посоченият в договора размер на ГПР не бил верен с оглед предвидените в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение и начинът й на изплащане и предвидените такса за експресно разглеждане и застрахователни премии. Потребителят не бил информиран за последиците от непредоставянето на обезпечение на заема преди сключването на договора. Сочи, че неустойката, уредена в чл. 4, ал 2 от договора в размер на 979,35лв., представлява скрито възнаграждение в полза на търговеца за сметка на потребителя. Неустойката следвало да бъде включена в ГПР, а това не било сторено. Заявява, че посочените в чл.2 от договора ГПР, ГЛП и общ размер на плащанията са неверни, като в действителност размерите им са в пъти завишени, което водило до недействителност на договора за паричен заем поради неспазване разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Горните съображения счита, че са приложими и по отношение на начислената такса за експресно разглеждане на заявката на потребителя, която също трябвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, но в действителност това не било сторено. Поради изложените съображения смята, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради заобикаляне на императивни правни норми. В условията на евентуалност твърди, че клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3 от договора са нищожни на основание чл.26, ал. от ЗЗД, вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 от ЗПК. Уговорката за неустойка противоречала на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г., която вменявала задължение на кредитодателите да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, тъй като в противен случай прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху заемополучателя. Освен това неустойката излизала извън присъщите й функции и целяла постигане на неоснователно обогатяване. Чрез уговарянето на неустойката се заобикаляла и разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК.

С уточняваща молба от 16.04.2024г. ищецът допълва, че предвидената неустойка и начислените такси за допълнителни услуги представлявали скрито възнаграждение и не са включени в ГПР, заобикаляли императивните изисквания на чл.19, ал.1 от ЗПК, поради което и на общо основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД твърди, че договорът е нищожен, доколкото заобикалял императивни правни норми.

Възразява, че разпоредбите на чл.4 и чл.1, ал.2 и ал.3 са недействителни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП по отношение на неустойката за непредоставяне на обезпечение и чл.143, ал.1, 2 т.6 от ЗЗП по отношение на таксата за експресно разглеждане по чл.1 ал.3 от договора. Твърди и че разпоредбите на чл.4 и чл.1, ал.2 и ал.3 от договора са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както следва: неустойката твърди да е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД като противоречаща на императивни правни норми и конкретно на чл.33, ал.1 от ЗПК, както и поради противоречието й с добрите нрави, а таксата за експресно разглеждане противоречала на императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК и като такава била нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието й със закона.

С оглед изложеното предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Вива Кредит“ АД е депозирал писмен отговор, с който счита иска за недопустим поради липса на правен интерес, доколкото платените от ищцата суми по процесния договор били отнесени за погасяване на главницата и договорната лихва, а не и за уговорените такса експресно разглеждане и неустойка. Оспорва предявения иск както по основание така и по размер. Заявява, че ищцата по собствена воля е пожелала да сключи процесния договор и да се задължи при съответните условия, като е имала и възможност да се откаже от договора в 14 дневен срок. Навежда, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като веднъж вече се бил съгласил с условията на договора, а в последствие ги оспорва. Потвърждава, че неустойката не е включена в ГПР, като излага аргументи в подкрепа на твърдението, че при формиране на ГПР същата не следва да се калкулира в него. Счита, че волята на страните била изразена ясно и недвусмислено при сключване на сделката и че договорът бил сключен при индивидуални уговорки между страните. Излага, че ищецът бил запознат с преддоговорната информация и не е бил поставен в положение на по-слаба страна. Счита, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, ат.10 от ЗПК, тъй като същата не изисква да бъде посочен в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. По отношение на евентуалия иск за нищожност на договора на основание чл.26 от ЗЗД, смята твърдението за неоснователно, тъй като не бил осъществен фактическият състав на посочената разпоредба. По отношение на твърденията за недействителност на клаузите на чл.1, ал.2 и ал.3 от процесния договор, твърди, че са неоснователни и необосновани. Услугата за експресно разглеждане на документи била допълнителна и незадължителна, като клиентът доброволно бил избрал да се възползва от нея. Нейната стойност също не следвало да се добавя към ГПР по договора. Относно твърденията за недействителност на клаузата на чл.4 от договора смята, че неустойката представлява форма на договорна отговорност, служеща за обезпечение на вредите, причинени от неизпълнението. В настоящия случай уговорената неустойка имала обезщетителна функция и тъй като кредитополучателят не изпълнил задължението си и не предоставил гаранция, неустоечните задължения били валидно възникнали. С оглед обстоятелството, че кредитополучателят пожелал да сключи процесния договор при посочените условия и изразил съгласие да се задължи по тях, смята, че не са накърнени 3 добрите нрави. Излага, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК не намирала приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Не било налице кумулиране на неустойката и лихвата за забава, тъй като се претендирали за различен период. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че клаузите за неустойка и такса експресно разглеждане на документи били неравноправни. Договорът бил сключен по предложение на кредитополучателя, той имал възможност да влияе на клаузите на договора, запознал се с преддоговорната информация и не бил поставен в положение на по-слабата страна. Спазен бил принципът на добросъвестността. Волята на страните била ясно и недвусмислено изразена при сключването на договора. Съгласно изложените съображения смята, че не са допуснати съществените пороци, предвидени в чл.22 от ЗПК. Твърди, че не е налице нищожност на клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи.

С оглед гореизложеното, моли исковата молба да бъде върната, а производството по делото прекратено, евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и евентуално недължимост на същото на основание чл.38,ал.2 от ЗА поради липсата на предпоставките за прилагането му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Възражението в отговора на исковата молба за недопустимост на процеса е неоснователно. След като ищцата твърди да е страна по потребителски договор, то тя винаги има интерес да установи със сила на пресъдено нещо дали същият или клауза от него е действителна или не.

По същество следва да се отбележи, че не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за паричен заем Standard 30 №*** от 01.08.2023 г., че между ищцата Р. Л. и ответника „Вива Кредит” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищцата има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател.

По силата на договора за кредит на ищцата е предоставена в заем сумата от 2000 лв., срещу задължение да я върне в рамките на петнадесет месечни вноски. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,32 %, и посочен ГПР от 49,50 %. Видно от съдържанието на договора /чл. 1, ал. 3/ за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 1469,10 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. Уговорена в чл. 4, ал. 2 от договора била и клауза за заплащане на неустойка в размер на 979,35 лв., дължима при непредоставяне в 3-дневен срок от сключването на договора на едно от посочените в ал.1 обезпечения поръчителство от физическо, отговарящо на конкретни, посочени в договора изисквания, или банкова гаранция. Общият размер на задълженията по 4 кредита с таксата за експресно разглеждане на заявлението и уговорената неустойка е 5027,40 лв.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата Л. освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока за основателни се приемат съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената неустойка и таксата за „експресно разглеждане“ реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договора за кредит.