Решение № 1642 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100515070 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20001810 от 05.01.2021 г., постановено по гр. д. № 13412/2020 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ф. Ф. Ф. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ф. Ф. Ф. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 5744,27 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м. 04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, бул. „******* аб. № 152415, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 04.12.2019 г. до окончателното изплащане, сумата 478,26 лв. – лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 28.11.2019 г., и сумата 81,24 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 70175/2019 г. на СРС, като са отхвърлени исковете за разликата над сумата от 5744,27 лв. до пълния предявен размер от 5807,79 лв. за цената на топлинна енергия и за периода от м. 05.2016 г. до м. 09.2016 г., както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 478,26 лв. до пълния предявен размер от 514,92 лв. за обезщетение за 1 забава върху цената на топлинната енергия и за сумата 13,45 лв. – лихва за забава за периода от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника в установителната му част като неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излага възражение, че ищецът в противоречие с доказателствената си тежест не е установил вземането си срещу ответника по основание и размер. Сочи се, че съдът е изградил изводите си изцяло на заключенията на двете експертизи по делото, като не е следвало да оказва съдействие на ищеца чрез назначаването им, като по този начин нарушил основното начало на чл. 9 от ГПК за равенство на страните в процеса. Поддържа, че по недопустим начин ищецът с поисканите експертизи е поискал от съда да установи в това производство както основанието, така и размера на исковете си. Заключенията на вещите лице били изготвени на база документи, които не се намирали в кориците на делото и не били приети от съда по надлежния ред, като ответникът бил лишен от възможността да оспори тези документи по реда на чл. 193 от ГПК. Въззивникът счита, че този трайно възприет от съдилищата начин за доказване на ищцовите претенции е порочен и директно противоречащ на процесуалните правила на ГПК. Твърди, че всички поставени на вещите лица въпроси са от изключителната доказателствена тежест на ищеца по смисъла на чл. 127, ал. 2 от ГПК и не могат да се възлагат на вещото лице.

Излага довод, че и с тези експертизи исковете са останали недоказани. Сочи, че представените от ищеца т.нар. „извлечения от сметки” и „съобщения към фактури” не е следвало да се приемат като доказателства по делото, защото те не представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 178 и сл. от ГПК. Отправя се искане решението да бъде отменено в обжалваните му части и постановено друго, с което исковете се отхвърлят в тези части.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Ф. Ф. Ф. искове за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 70175/2019 г. на СРС, а именно: за сумата 5807,79 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, абонатен № *******, за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., сумата 514,92 в., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 28.11.2019 г., сумата 81,24 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2016 г. до м. 04.2019 г., и сумата 13,45 лв. – 2 лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. до 28.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на собственик на топлоноснабдения имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а и § 190 от ДР на ЗЕ и същият е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия в периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г., както и услугата дялово разпределение, но не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия и дължимата такса за дялово разпределение.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. На първо място излага съображение, че претендираните вземания не могат да бъдат предмет на заповедното производство, тъй като същите не били безспорни, поради което исковете следвало да бъдат оставени без разглеждане, а издадената заповед за изпълнение – обезсилена, като на ищеца се дадат указания да предяви претенциите си по общия исков ред или по реда на глава 32 от ГПК. На следващо място, в жалбата се излагат възражения срещу представените с исковата молба „общи фактури”, „извлечение от сметка” и „съобщения към фактури”, като същите се оспорват с довод, че не представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 178 и сл. от ГПК. Излагат се и пространни възражения срещу направеното с исковата молба искане за допускане на съдебнотехническа и счетоводна експертиза /идентични с възраженията във възивната жалба/.

Оспорва претенцията за цената на услугата дялово разпределение с довод, че такава услуга не е извършвана от ищеца. Прави се възражение за погасяване на претенциите по давност.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „МХ Елвеко” ООД. С писмена молба същото заявява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл.

150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Така предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение с предмет исковите суми, срещу която заповед длъжникът е възразил писмено в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че имот с абонатен номер ******* – апартамент № 10, находящ се в 3 сграда на бул. „Стиняково” № 78, ет. 2, е топлоснабден.

С нотариален акт № 187/25.09.1995 на нотариус при СРС, Е.Л.А. и Б.Л. А. са продали на Б.А.Д. процесния апартамент. От представеното удостоверение за наследници е видно, че Б.А.Д. е починала на 17.04.2010 г. и неин наследник по закон е ответникът Ф. Ф. Ф.. Не се твърди и няма данни по делото след придобиването му по наследство от Ф. имотът /или части от него/ да е преминал в собственост на други лица. С оглед на това следва да се приеме, че през целия процесен период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот.

В качеството му на носител на правото на собственост върху топлоснабдения имот ответникът Ф. е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и като такъв е бил длъжен да заплащат цената на доставяната топлинна енергия. По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения 4 по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени от ДКЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „МХ Елвеко” ООД – лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а от ЗЕ, въз основа на сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на ответника, което се установява от представените формуляри за главен отчет за трите отоплителни сезона и индивидуални справки. Формулярите са отчет за трите отоплителни сезона /2017, 2018 и 2019 г./ са подписани от клиент /или лице, осигурило достъп/.