Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 600 от 03.07.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 20/2024
Вид
Решение № 600
Подписан
03.07.2024
В сила
19.07.2024
Състав
Живка Кирилова Желязкова - Спирова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Сливен, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230100020 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове, намиращи правното си основание в чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП, чл. 26 от ЗЗД и по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожността Договор за кредит № 9660555011 от 14.03.2022 г., и Анекси към Договора, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата такса разглеждане по Договор за кредит № 9660555011 от 14.03.2022 г., осъдителен иск за заплащане на сумата 140 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и евентуален осъдителен иск за сумата 120,00 лева, представляваща недължимо платена „такса разглеждане“, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за кредит № 9660555011 от 14.03.2022 г., по силата на който усвоила главница в размер на 500 лв., при ГЛП 40,97 % и ГПР 49,70 %.

Съгласно сключения договор следвало да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 120 лв., като ищцата е заплатила на кредитора сумата от 640 лв. на 31.03.2022 г. за главница, лихва и такса разглеждане. При изтеглени 500 лв. Твърди се, че наред с това е уговорено с Договор за кредит 1 от 14.03.2022 г. кредитополучателят да заплати неустойка с обезщететителен характер, в случай, че в срок от 3 дни от сключване на договора не представи обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице в размер на 120 лв.

Счита, че договорът за кредит е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, поради противоречие с императивни норми на закона, а при условията на евентуалност да се приеме, че неустойката е нищожн, като се осъди ответно дружество да заплати на ищцата сумата 140 лв., представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения Договор за кредит, а при условията на евентуалност да бъде осъдено ответното дружество да заплати неустойка в размер на 120 лв. недължимо платена такса разглеждане и да бъдат присъдени на ишеца направените по делото разноски.

Предявени са главен и евентуален иск с правни квалификации, както следва: чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на догорова за предоставяне на кредит, както и осъдителен иск, с който да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата недължимо платената по недействителен договор за кредит от 14.03.2022 г., сума в размер на 140 лв. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба02.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, както и в условията на евентуалност да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 120 лв., представляваща недължимо платена такса разглеждане по Договор за кредит от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г., до окончателно изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за кредит № 9760555011/14.03.2022 г. евентуално на клаузата за неустойка в размер на 140 лв., с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 140 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, евентуално сумата от 120 лв. представляваща недължимо платена такса разглеждане по Договор за кредит № 9760555011/14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира за присъждане на съдебноделоводни разноски.

2

Ответното дружество е подало при условията на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за недопустимост на предявения установителен иск, поради липса на правен интерес. Изразява и становище за неоснователност на исковете. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който е предоставил на цитираната сума, която е била усвоена от нея и в последствие задължението е било погасено. Излага аргументи, че при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение по договора. Описва, че съгласно чл. 19, ал.3 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, поради което неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение също че следва да участва при формиране на ГПР по договора. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з ищцата не се явява и не се представлява. С молба вх. № 5841/14.03.2024 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

Ответното дружество, не се представлява, с молба с вх. № 5218/ 07.03.2024 г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът на основание разпоредбата на чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на исковете, както следва: изменение на предявения иск от 120.00 лв. на 123.15 лв., представляваща дължимата сума за такса разглеждане по договор за кредит с № 9760555011/14.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следната обстановка:

Не е спорно, че ищцата и ответното дружество са в облигационни правоотношения по силата на сключения между страните Договор за кредит № 9760555011/14.03.2022 г., по силата на които била договорена главница 500 3 лв., при ГПР 49.70% и ГЛП - 40.97 %, като същевременно била подписала и услуга такса разглеждане в размер на 120 лв.

От представената разписка от Изи пей №

0300015311929223/31.04.2024, става видно, че ищцата е заплатила сумата в размер на 640.00 лв., при получена сума в размер на 500 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗПК, за прогласяване на нищожен като противоречащ на закона ЗПК на договор за потребителски кредит.

Относно прогласянето на нищожността, приложение намират нормите на ЗПК. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Не е спорно, че ищцата, в качеството си на физическо лице, сключило договора е имало качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК, а ответното дружество, в качеството на кредитор, съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато на са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 -9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато същият бъде обявен за недействителен, то заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Съдът намира, че следва да уважи иска за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума, което е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК за 4 посочване на ГПР и общата дължима сума. Това изискване на закона е въведено за да се гарантира правото на потребителя да има яснота по какъв начин се формира неговото задължение. Именно ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в тази величина са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане, управление до съответната възнаградителна лихва. По тази причина в ГПР следва да бъдат описани всички разходи които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузити на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочен единствено, че той е във фиксиран размер от 49.7 %, а ГЛП е 40.97 %. Нарушената правна норма е чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в чл.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. Съгласно § 1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя § 1, т.2 ДР ЗПК. В случая ГПР по договора за кредит не е включено задължението, поето по договора за неустойка за представяне в срок на обезпечение.

За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143-148 ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП.

Съдът прави извод, че това са банкетни договори за парични заеми, които потребителя подписва без да има възможност да договора съответните 5 клаузи на договора, съгласно глава четвърта от ЗПК. В тази връзка е и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48ЕО на Европейския парламент и на Съвета касаеща договорите за потребителски кредити, съгласно които … „кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел избягване на такова поведение, като следва да се приложат необходимите средства на кредиторите, в случаите, в които те процедират по този начин.“ Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив - договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.