Решение № 18719 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18719 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110128845 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от „Т.“ ЕООД срещу „В.“ ЕООД, с която се твърди, че ищецът бил придобил кондикционни вземания от Н.Н.В. – по силата на договор за цесия, като вземанията били възникнали по силата на сключен договор за потребителски кредит между цедента и ответника. Поддържа, че в договора са налице неравноправни клаузи. Излага подробни съображения по отношение твърденията за неравпоправност на клаузи и нищожност на договора, поради което иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 241,78 лева, която била заплатена на ответника без основание. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с Н.Н.В. е сключен Договор за цесия от 02.06.2023 г., по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 241,78 лв., която сума била платена без основание (такса за бързо разглеждане) по Договор за кредит № ***г. Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление, получено на 07.07.2023 г. Излага, че между цедента и ответника е сключен Договор за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно който кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса за бързо разглеждане. Твърди, че всички суми по договора са заплатени. Прави възражение за нищожност на договора, евентуално на отделни негови клаузи. Подробно излага, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР). Последното се излага, че е така доколкото таксата за бързо разглеждане не била включена в ГПР. Излага, че неправилното изчисляване на ГПР води до нарушаване на Директива 2008/48. На следващо място твърди, че договорът е нищожен поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага също, че е нарушено изискването Договорът да е написан по ясен и разбираем начин, както и че в Договора не се съдържа „правото на отказ“ от страна на потребителя от договора.

Подробно излага, че е налице накърняване на добрите нрави и в тази връзка сочи, че е нарушена еквивалентността на двете насрещни престации, т.к. едната страна се обогатила 1 неоснователно за сметка на другата. Сочи, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК и излага, че в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГЛП, без да се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР. Твърди, че ГЛП е над 4 пъти размера на законната лихва, поради което счита, че клаузата противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното в обобщение аргументира, че целият договор за кредит е нищожен, т.к. същият не би бил сключен без недействителните клаузи, които счита, че не могат да бъдат заместени от повелителните разпоредби на закона. Евентуално оспорва като нищожна клаузата предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане и развива подробни съображения в насока, че същата е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Излага, че кредиторът няма право да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на основание. Излага твърдения в насока, че ищецът не е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Развива съображения в насока, че вземането на ищеца не е индивидуализирано в достатъчна степен нито в договора за цесия, нито в уведомлението за извършено прехвърляне на вземания. Като друго основание за нищожност на договора за цесия сочи накърняване на добрите нрави и в тази връзка обръща внимание, че съгласно представения договор за цесия – при успешно принудително събиране на вземанията, цесионерът ще задържи за себе си 49 % от събраната сума, както и всички съдебни разноски, а при частично уважаване – евентуалните разноски, на които ще бъде осъден цесионерът, ще се приспаднат от покупната цена на сделката. Така описаното ответникът счита, че води до обогатяване от страна на ищеца-цесионер за сметка на цедента, като се сочи и че ищецът в действителност се възползва от неравностойното социално състояние на цедента с цел да набави за себе си материална облага. Твърди, че договорът за цесия е нищожен и поради липса на предмет, доколкото в случая се касаело за невъзникнало вземане. На следващо място се сочи, че договорът за цесия е симулативен, прикриващ мандатна сделка – консултантски договор за правна защита и съдействие. Излага, че цената по договора за цесия не е платена и че всъщност плащането е поставено под отлагателно условия – успешно провеждане на съдебно производство, което също счита, че е основание за нищожност на договора. В заключение се твърди, че ищецът злоупотребява с права и цели необосновано разместване на блага чрез използване на лични и кредитни данни, за което твърди, че са образувани и прокурорски преписки. На последно място твърди, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на всички законови изисквания. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на всяка една от процесните суми /т.е. в тежест на ищеца е да докаже, че всеки един от заемополучателите по посочените в исковата молба договори за потребителски кредит е извършил плащане на твърдените в исковата молба суми по посочените от ищеца договор за потребителски кредит, сключени между посочените в исковата молба физически лица и ответното дружество/, както и че по силата на твърдените в исковата молба договори за цесии, заемополучателите по процесните договори за потребителски кредит са прехвърлили в полза на ищеца вземанията си ответното дружество, представляващи получени без основание суми от ответното дружество по договори за потребителски кредити /индивидуализирани в определението по чл. 140 ГПК/. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже основанието за задържането на процесните суми, както и наведените правопогасяващи и правоизключващи възражения.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между Н.Н.В. и ответното дружество е сключен договор за кредит №***г.

Наличието на облигационно

2 правоотношение между Н.В. и „Ф.с“ЕООД / със сегашно наименование „В.“ЕООД се потвърждава и от приетия като писмено доказателство Анекс за допълнителна сума от 05.01.2021г. към Договор за кредит № ***г., както и Общите условия на „Ф.с“ЕООД приложими към сключените договори за кредит.

Установява се от приетата разписка №0400012451968342/05.02.2021г., че Н.Н.В. е заплатил на „В.“ЕООД по процесния оговор сума в размер на 1487,86лв.

Видно от приетия по делото Договор за цесия №1206/02.06.2023г. Н.Н.В. в качеството си на Цедент е прехвърлил на „Т.“ЕООД вземане в размер от 241,78лв. представляващо всички платени без основание суми по Анекс за допълнителна сума от 05.01.2021г. по Договор за кредит №***г. Прехвърлените вземания преминават в патримониума на цесионера ведно с всички техни принадлежности, включително с изтеклите лихви /чл. 2 от договора/. Договорът за цесия е възникнал като възмезден – чл. 3 от същия, при задължение за плащане на цената от страна на цесионера в 7-дневен срок от датата на която конкретното вземане е заплатено изцяло от длъжника /чл. 4 от договора/.

За да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/. В случая следва да се приеме, че уведомяването за извършената цесия е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това, с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия /в този смисъл е решение № 109 от 13.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1050/2015 г., I Т0/.

В случая договорът за цесия е представен от ищеца, препис от същият е получен от ответното дружество в първоинстанционното производство, представено е и пълномощно, въз основа на което цедентът е упълномощил цесионера "Т. " ЕООД да уведоми за извършеното с договора прехвърляне на вземането в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014 г., Трето ГО, ВКС и търг. дело № 2352/2013 г., Трето ГО, ВКС.

Излушано и прието е заключение на съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано след дъжимата се преценка по реда на чл. 202 ГПК. От заключението се установява, че съгласно представените документи да погасяване на Договор за кредит №***г. Н.Н.В. е заплатил сума в размер на 1482,91лева на 05.02.2021г. С внесената сума са погасен главница в размер на 1200лв, договорна лихва в размер на 40,41лв. и такса за бързо разглеждане и отпускане на допълнителната сума в размер на 241,78 лева. Вещото лице посочва, че общата сума за погасяване са включени главница, договорна лихва и такса за бързо разглеждане на отпусната допълнителна сума. Съгласно договора годишния процент на разходите е 49,7 %, като при определяне на същия са включени следните компоненти: разрешен размер от 1200лева, срок за погасяване 1 месец и лихвен процент 41%. Вещото лице посочва, че размерт на ГПР при включване на евентуално начислената „такса за бързо разглеждане“ след отпускане на допълнителна сума, то същият би възлизал на 2146,14%. Отразено е в експертизата, че с направената вноска от 05.02.2021г. Н.В. е погасил изцяло задълженията си по Договор за кредит №***г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД за връщане на получена без основание парична сума. Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно, защото съгласно трайно установената практика на ВКС, в т.ч решение № 29 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2010 г., 3

Четвърто ГО и определение № 60385 от 02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4500/2021 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, в обстоятелствената част на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че в погашение на задълженията на Н.Н.В. към ответника е платена сума в размера на съдебно предявеното вземане, както и че по силата на валиден договор за цесия Н.Н.В. е прехвърлила в полза на ищеца вземането си за платеното без основание, вкл. че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.