Решение № 1547 от 16.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. Пловдив , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330103539 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от А. В. Р. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк“ АД, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ***********. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК със вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.

11 ЗПК. В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата „Еднократна такса за оценка на риска“ в размер на сумата 296, 76 лв. от договора за кредит.

Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***********от 31.05.2017 г., по силата на който в полза на ищцата – кредитополучател, е предоставен целеви потребителски кредит за закупуване на стоки. Сочи, че в чл. 8 от Договора не е посочен вида на стоката, а е налично отбелязване „други“ и съответната цена. Поддържа, че в клаузата на чл. 7.1. от Договора е установена еднократна такса за оценка на риска в размер на сумата от 269, 76 лв., която е свързана с усвояване и управление на кредита, която се финансира от страна на кредитора и се 1 възстановява от потребителя, ведно с погасителните вноски. Твърди, че в полза на длъжника не е представена преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр. Счита, че в чл. 10 от Договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума, нито какъв е размерът на възнаградителната лихва, а единствено размерът на годишния процент на разходите. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент, както и за изготвяне на погасителния план, съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Поддържа, че и при фиксиран лихвен процент следва да е налице яснота относно начина на изчисляване на възнаградителната лихва – на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при наличие на последователно плащане. Сочи, че погасителният план би следвало да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно каква част съставлява главница и каква част – възнаградителна лихва.

Твърди, че в договора е посочено, че лихвата по кредита от 15, 46 пункта се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, който начин на определяне на лихвата нарушава правата на потребителя, тъй като последният не знае към момента на сключването му каква част от кредита се погасява с всяка погасителна вноска. Твърди, че при липса на детайлна разбивка на вноските е невъзможно да се установи начина на определяне на лихвата. Счита, че от съдържанието на клаузата на чл. 9 от Договора не става ясно дали лихвеният процент действително е фиксиран или референтен, като в чл. 10 от Договора е посочен размера на лихвения процент, но не е изрично посочено дали е фиксиран. Поддържа, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсва погасителен план с посочване на размера на погасителните вноски и начина на разпределение на вноската за погасяване на отделните задължения на потребителя. Твърди, че установената в договора такса за оценка на риска е недействителна на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ти 2

Би Ай Банк“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че при сключване на договора на потребителя е предоставена преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, който се изготвя в един екземпляр и се предава на потребителя. Сочи, че с подписване на договора потребителят е декларирал, че е получил преддоговорна информация, която му е предадена преди сключване на договора. Поддържа, че при недостатъчност на информацията, посочена в Стандартния европейски формуляр, потребителят има право да поиска да му бъде предоставен проект на договора за кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че в договора не е посочен вида на финансираните стоки, доколкото това било посочено в клаузата на чл. 8 от Договора. Твърди, че договорът не е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, доколкото в договора е инкорпориран погасителен план с посочване на броя, размерът и падежа на погасителните вноски, като при фиксиран лихвен процент, какъвто в случая бил установен, не е необходимо разпределение на дължимата вноска с посочване на задълженията, които се погасяват по пера. Твърди, че потребителят разполага с право да поиска детайлна справка за задълженията си по кредита и начина на разпределение на погасителната вноска за погасяване на задълженията му. Твърди, че в договора бил посочен размера на приложимия лихвен процент, който бил фиксиран за целия срок на договора, поради което счита, че не е налице соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Оспорва твърдението на ищеца, че не е ясен начинът на прилагане на възнаградителната лихва, доколкото в тази насока е налице ясна законова регламентация, установяваща, че лихвеният процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че определената такса за оценка на риска не е свързана с управлението на кредита, доколкото в т. 7.1. от Договора е определено ясно, че таксата е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора, като установеното разсрочено погасяване на тази такса е с оглед улесняване на потребителя. Твърди, че тази такса покрива разходи на банката, осъществени към момента на сключване на договора и непосредствено след него. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

3

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК за установяване недействителността на сключения договор за кредит на посочените в исковата молба основания - поради нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 11 ЗПК. При условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, предявява иск за установяване недействителността на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за оценка на риска.

Съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК, а именно – поради сключването му в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца А.. В. Р. и „Ти Би Ай Банк“ АД е сключен договор за потребителски кредит № **** от 31.05.2017 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2 473 лв., която се предоставя под формата на целеви потребителски кредит за закупуване на стоките, посочени в чл. 8 от Договора – телевизор на стойност от 549 лв., телевизор на стойност от 225 лв. и преносим компютър на стойност от 1 699 лв. В разпоредбата на чл. 7.2.1. от Договора е посочено, че кредитора превежда съответната част от средствата по кредита по сметката на продавача на стоката, избран от потребителя, за заплащане на продажната цена.

В клаузата на чл. 9.1. от Договора е установено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е от 15, 46 %, като е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на лихвата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като за нуждите на договора 4 лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360- та част от лихвения процент по чл. 9.1.

В договора е посочен общият размер на задължението от 3 007, 20 лв., платим на вноски – всяка от 250, 60 лв., съгласно погасителен план, обективиран в договора и посочващ падежа на всяка вноска.

В разпоредбата на чл. 7.1. от Договор е установено задължение за заплащане на еднократна такса за оценка на риска от 296, 76 лв., която е дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансира от кредитора, като се възстановява от потребителя, заедно с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Съдът намира, че от представените в производството по делото не се установява, че кредиторът е спазил задължението си по чл. 5 ЗПК да представи на потребителя преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, доколкото от представеното по делото кредитно досие не се установява такъв да е съставен. В този смисъл съдът не възприема доводите на ищеца, изложени в отговора на исковата молба, че такъв формуляр се съставя единствено в един екземпляр, поради което кредиторът не разполага с такъв.

Макар в договора да се съдържа удостоверително изявление на потребителя, че е получил преддоговорна информация, съдът намира, че посоченото задължение на кредитора не е осъществено, доколкото последният не установи това обстоятелство в производството чрез прилагане на писмени доказателства. В този смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение на съда от 18/12/2014 г. по дело *********, с предбрачно фамилно име ***********, в което се приема, че нормите на директивата не допускат задължение за съда да приеме въз основа 5 на типова клауза, че потребителят е потвърдил пълното и точно изпълнение на преддоговорните задължения на заемодателя, тъй като така тази клауза води до разместване на доказателствената тежест за изпълнението на посочените задължения, което може да осуети ефективното упражняване на признатите с Директива 2008/48 права.

Непредставянето на преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК не представлява основание за недействителност на договора за кредит, доколкото нарушаване на посочената разпоредба не води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК, в която разпоредба се съдържа изчерпателно изброяване на основанията, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съдът не възприема доводите на ищеца за липса на яснота на договора за кредит досежно вида на финансираните стоки, доколкото последните са конкретно посочени по вид в разпоредбата на чл. 8 от Договора, като е установена и стойността на всяка от стоките, чието закупуване се финансира от страна на кредитора.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.