Решение № 5085 от 04.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5085 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100506369 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20219369 от 06.12.2021г., постановено по гр.дело №49179/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, е признато за установено, че Б. Н. П., с ЕГН **********, и Я. П. М., с ЕГН **********, дължат поравно и разделно на С. Ж. И., с ЕГН **********, и Й. Г. Ц., с ЕГН **********, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.86 ЗЗД всеки от тях по 1/2 от следните суми: сумата от 1871.42 евро, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.09.2013г., както и сумата от 705.14 евро, обезщетение за забава за периода от 15.09.2014г. до 01.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.06.2018г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 06.08.2018г. по ч.гр.дело №36297/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав. С решението са осъдени Б. Н. П., с ЕГН **********, и Я. П. М., с ЕГН **********, да заплатят поравно и разделно на С. Ж. И., с ЕГН **********, и Й. Г. Ц., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК всеки от тях по 1/2 от следните суми: сума в размер на 185.2 9 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство, както и сума в размер на 808.20 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Б. Н. П., с ЕГН **********, чрез 1 процесуален представител адв.О. М., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №20219369 от 06.12.2021г., постановено по гр.дело №49179/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, в частта, в която са уважени спрямо него предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД, както и в частта, в която на основание чл.78, ал.1 от ГПК са възложени в негова тежест разноски, направени от ищците в заповедното и исковото производство. Инвокирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон – чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.37 от ЗАдв. във вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв., както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства, не е преценил относимите към спора доказателства, поради което е обосновал погрешен правен извод за основателност на предявените искове спрямо ответника - Б. Н. П.. Твърди се, че ищците не са доказали изпълнение на поетото от тях задължение за извършване на процедура пред поземлената комисия за издаване на скица за поземления имот, предмет на реституционното решение в полза на доверителите. Поддържа се, че по делото е представена кадастрална скица №15403538-16.09.2015г., от която е видно, че нанесеният поземлен имот е с площ от 5374 кв.м., а не с площ от 6000 кв.м., каквато е площта на имота, съгласно Решение №875/27.07.2015г. на ПК-Панчарево. В този смисъл се твърди, че неправилно първостепенният съд е приел, че ищците са изпълнили изцяло поетото от тях задължение за издаване на скица за поземления имот, предмет на реституционното решение. Излага се още, че първоинстанционният съд е допуснал при разглеждане на правния спор, с който е бил сезиран, съществено процесуално нарушение като не е допуснал да бъдат разпитани поисканите свидетели, чрез показанията на които се твърди, че биха се установили релевантни за спора факти досежно дата, начин и място на плащане на уговореното възнаграждение по т.1, б.Б в договор за адвокатска защита от 26.09.2013г., сключен между страните. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу ответника - Б. Н. П. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни - С. Ж. И., с ЕГН **********, и Й. Г. Ц., с ЕГН **********, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК депозират писмен отговор, в който вземат становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ответника Б. Н. П.. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е обосновал правните си изводи с оглед относимите материалноправни норми.

Поддържа се, че правилно първостепенният съд е приел, че по делото е доказано, че между страните е бил сключен договор за адвокатска защита от 26.09.2013г., който има характеристиките на договор за поръчка и същите са обвързани от валидно облигационно правоотношение по между си. С оглед факта, че ответникът - Б. Н. П. в хода на съдебното производство пред СРС не е представил доказателства, че е погасил дължимото от него възнаграждение, уговорено в т.1, б.Б от сключения договор за адвокатска защита от 26.09.2013г., с оглед възложената на ищците и изпълнена от тях пълно и точно дейност е налице основание за ангажиране на неговата договорна отговорност. В този връзка се поддържа, че правилно е прието от първоинстанционния 2 съд, че предявените срещу ответника - Б. Н. П. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани и като такива са уважени изцяло. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират присъждане на разноски, сторени във въззивното производство. Представят списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от С. Ж. И., с ЕГН **********, и Й. Г. Ц., с ЕГН **********, срещу Б. Н. П., с ЕГН **********, и Я. П. М., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД за ангажиране на разделната отговорност на сочените ответници.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД срещу ответника - Б. Н. П., с ЕГН **********. Постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД срещу ответницата - Я. П. М., с Е Г Н **********, е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Видно от данните от приложеното ч.гр.дело №36297/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав се установява, че ищците - С. Ж. И. и Й. Г. Ц., са подали на 04.06.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б. Н. П., Д.В. П., Я. П. М., К. П. Д., Г.Б.П., А.Ж.Б. и Б.Ж.П. за заплащане при условията на разделна отговорност – по 1/7 част за всеки от длъжниците, от сумата, уговорена като възнаграждение по т.1, б.Б в договор за адвокатска защита от 26.09.2013г.. Издадена е на 06.08.2018г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците за сумите, посочени в заявлението. Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата - Я. П. М. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в изпълнение на указания на съда заявителите са предявили установителни искове срещу ответницата Я. П. М. за дължимите от нея – 1/7 част, от сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. С определение от 11.03.2020г., постановено по ч.гр.дело №1372/2020г. по описа на СГС, е прието по реда на чл.423 ГПК възражение на длъжника - Б. Н. П., поради което заявителите са предявили установителни искове срещу ответника - Б. Н.

П. за дължимите от него – 1/7 част, от сумит е , предмет на издадената заповед за изпълнение. Издадената заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на останалите посочени длъжници, поради което по отношение на тях няма предявени от заявителите установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд 3 фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. За да постанови обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД срещу ответника - Б. Н. П., първостепенният съд е приел, че страните са обвързани от сключен между тях договор за адвокатска защита от 26.09.2013г., който по своето естество обективира договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД, като ищците в изпълнение на задълженията по сключения договор са извършили всички възложени им от ответниците действия, изразяващи се в извършване на процедура пред поземлената комисия, включваща издаване на скица за поземлен имот, предмет на реституционно решение в полза на доверителите, както и процедура по коригиране на решение в полза на наследниците н а В.М., което да се издаде в полза на наследниците на Н.П., както и процедура за нанасяне на имота на името на наследници на Н.П. в КВС и плана за земеразделяне, включително обжалване на решенията на ОСЗ по тези процедури пред компетентния съд във всички инстанции, коит о правни действия са обективирани в т.1, б.Б от сключения договор, срещу поето от доверителите насрещно задължение да заплатят всеки от тях по равно, т.е. по 1/7 част, от уговорено възнаграждение в общ размер от 6550 евро, платимо на четири равни вноски, като първа вноска е с падеж 15.03.2014г., втора вноска - 15.05.2014г., трета вноска - 15.07.2014г. и четвърта вноска - 15.09.2014г..

Прието е, че след като в изпълнение на валидно възникналото между страните правоотношение ищците са извършили възложените правни действия същите се легитимират като кредитори на изискуемо вземане за уговореното в т.1, б.Б от процесния договор възнаграждение и при липсата на доказателства, че ответникът - Б.

Н. П. е погасил задължението си в предвиден в договора срок, са налице предпоставките за ангажиране на неговата договорна отговорност по реда на чл.36 ЗАдв., предвид което заявената искова претенция за главница е уважена изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. По отношение на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е прието, че претендираното обезщетение за забава при изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му задължение, като в случая в т.1, б.Б от процесния договор е уговорен краен срок за плащане на възникналото задължение за заплащане на уговореното възнаграждение – 15.09.2014г., след която дата ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищците претендираното от тях обезщетение за забава, което е основаване за уважаване изцяло на предявения иск срещу ответника - Б. Н. П.. Постановеното решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36 от ЗАдв. и чл.86 ЗЗД срещу ответника - Б. Н. П. е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към изложените 4 от СРС мотиви, тъй като фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.