Решение № 3508 от 11.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3508 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330116591 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, кв. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 4-6, представляван от управителя Р. М.- Т., чрез пълномощник адв. Н. К., е предявил против З. Г. И., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „********” № ***, ет. ***, ап.

***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 11574/ 2024 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5679/ 08.07.2024 г. суми, както следва: сумата в размер на 20 000 лева- частична главница от общо 43 749, 67 лева по договор за потребителски паричен кредит № ************ от 22.12.2022 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 08.12.2023 г., сумата от 1 747, 78 левадоговорна лихва за периода 01.06.2023 г.- 22.05.2024 г., сумата от 727, 99 лева- обезщетение за забава за периода 01.06.2023 г.- 03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 03.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че с договор за потребителски паричен кредит № ********** от 22.12.2022 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на ответника била предоставена в заем сумата от 45 400 лева, платима на 120 месечни вноски, с краен падеж01.12.2032 г. След усвояване на кредита, били погасени само част от сумите по него и длъжникът преустановил плащанията си, като при неплащане на две последователни 1 погасителни вноски кредитът станал предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен. Вземането по кредита било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 08.12.2023 г., за което длъжникът също бил уведомен. Твърди се, че с връчване на исковата молба отново длъжникът можел да се счита уведомен за прехвърлянето. Поради неплащане на сумите по договора, ищецът образувал частно гр. дело № 11574/ 2024 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмени становища по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави се възражение за това, че кредитът бил станал предсрочно изискуем, като се твърди, че никога не бил получавал подобно уведомление. Оспорва се размера на дължимите суми, оспорва се съдържанието и подписите в договора за кредит. Оспорва се и цесията, като се твърди, че тя не била извършена по правилата на ЗЗД и била недействителна спрямо ответника, който не бил уведомяван за нея. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен, претендира и разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5679/ 08.07.2024 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 11574/ 2024 г. на ПРС, XXIII гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 20 000 лева- частична главница от общо 43 749, 67 лева по договор за потребителски паричен кредит № ******** от 22.12.2022 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 08.12.2023 г., сумата от 1 747, 78 лева- договорна лихва за периода 01.06.2023 г.22.05.2024 г., сумата от 727, 99 лева- обезщетение за забава за периода 01.06.2023 г.03.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 03.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното дело, както следва: държавна такса в размер на 449, 52 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена лично на длъжника, който е подал възражение против нея, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски паричен кредит № ********** от 22.12.2022 г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на лицето е предоставена в заем сумата от 45 000 лева, при такса за разглеждане- 400 лева, месечна застрахователна премия- 17, 27 лева и обща сума за връщане- 57 486, 73 лева, за срок от 120 месеца, при ГЛП- 4, 09 % и ГПР- 5, 19 %.

2

Представени са в оригинали следните документи: договорът, общите условия за отпускане на потребителски кредити, подписани от потребителя на всяка страница, погасителен план, медицински въпросник, декларация за застраховка и застрахователна програма, искане за предоставяне на кредита, стандартен европейски формуляр.

С индивидуален договор за продажба на вземания от 08.12.2023 г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на „ЕОС Матрикс” ЕООД вземанията си по договори, като в приложение № 1, под № 111, е посочен и процесният договор с ответника.

Като писмени доказателства в тази връзка са приети копие от договора за цесия и приложението към него, потвърждение за цесията, пълномощно на ищеца за уведомяване на длъжниците, уведомление за цесията до длъжника, ведно с обратна разписка.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на съответната документация е установило, че на ответника по банков път чрез две платежни нареждания от 22.12.2022 г., съответно със суми от 32 000 лева и от 13 000 лева, е преведена общо сумата по кредита от 45 000 лева, усвоена от потребителя.

Кредитополучателят е направил погашения по договора в общ размер на 2 395, 30 лева, като след датата на цесията няма извършени плащания. Изчислени са размерите на длъжимите по кредита суми, както следва: остатъчна главница- 43 749, 67 лева, договорна лихва- 1 747, 78 лева за периода 01.06.2023 г.- 22.05.2024 г. и лихва за забава- 2 940, 94 лева за периода 01.06.2023 г.- 02.07.2024 г., на база частично претендираната главница от 20 000 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.

Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 12 ал. 6 и 7 от ОУ към договора, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, за което потребителят е дал изрично съгласието с подписване на договора.

Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Както вече се посочи, в ОУ от договора за кредит изрично е предвидена възможността финансовата институция да прехвърли правата си по договора на трето лице, като изричното съгласие на длъжника е изначално дадено с подписване на договора, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване 3 съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. В тази връзка по делото е представено уведомление до длъжника, изпратено до адреса му и получено там от лице, посочено с три имена, ЕГН и връзка с длъжника. Така от страна на финансовата институция са били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника за новия му кредитор. Писмото е изпратено до адреса на лицето, посочен в договора за кредит, който е регистрираният му такъв по справка и по отношение на който в договора изрично е предвидено, че уведомленията ще се считат за достигнали до адресата, след като са изпратени точно там- чл. 6 ал. 4 от договора. Кредиторът е изпълнил задълженията по договора да информира длъжника на посочения от него адрес, като в тази връзка в риск на длъжника е да осигури получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на договора на този начин на уведомяването си. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково) производство е напълно редовно. Още повече, че в случая заповедта за изпълнение е получена лично от длъжника на същия адрес, т.е. тогава той е узнал за прехвърленото вземане, а и на този адрес е получил и препис от исковата молба, с което при всички положение се счита за уведомен за цесията.

Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор (това е установено от вещото лице, че погашения след цесията няма), за да се освободи той от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

Няма спор по делото за обстоятелството, че е бил сключен договор за кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя определена парична сума, при съответни условия. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем.

Вещото лице по приетата ССчЕ е установило, че заемната сума е изцяло преведена по банков път на ответника и той я е усвоил реално. Ответникът е изпълнявал задълженията си 4 до определен момент, като е заплатил първите 5 месечни вноски и след това е преустановил плащанията, а е извършил последното плащане на 02.05.2023 г. Според чл. 12 ал. 2 от договора при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането по кредита става ликвидно и изискуемо в целия му размер. Именно това се е получило и в конкретния случай, като финансовата институция се е възползвала от предвидената в договора възможност да обяви заема за изцяло и предсрочно изискуем. В тази връзка също е изпратено уведомление, като независимо, че в отговора се оспорва обстоятелството, че това изявление на кредитора реално е стигнало до знанието на длъжника, в случая въобще не е било необходимо подобно информиране, доколкото именно в цитирания по- горе текст от договора изрично е записано, че при подобна забава в плащането изискуемостта настъпва директно. Тук са неприложими изискванията, които се отнасят до банковите кредити, тъй като настоящият има потребителски характер и е отпуснат от небанкова финансова институция. Длъжникът не доказва изпълнение на основното си задължение след датата на последното плащане, а ангажираните от ищеца писмени доказателства и ССчЕ са в насока, че след датата 02.05.2023 г. (петата вноска по погасителния план) повече няма изпълнение.