Решение № 403 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20251001000097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1589 от 18.11.2024г., постановено по т.д.№ 2250/2023г. по описа на СГС „Джей Си Деко Имидж“ АД е осъдено да заплати на "БАТ СОТ" ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, сумата от 17 169,49 лева с ДДС, представляваща дължима, но незаплатена част от възнаграждение по Договор между страните от 12.02.2019 година за доставка, изграждане, монтиране, тестване, пускане в експлоатация и обслужване на сигнално-охранителна техника- СОТ върху управляващи табла за рекламни билбордове, разположени на обекти на територията на страната, описани по брой, вид, местоположение, конструкция и др. в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3, неразделна част от договора, за предоставени услуги в периода 12.02.2019 година – 12.02.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2023 г. и до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен искът с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 42 537.09 лева с ДДС и като дължима част от възнаграждения за предоставени 1 услуги от ищеца по неформален договор с елементи на изработка за доставка, изграждане, монтиране, тестване, пускане в експлоатация и обслужване на сигнално-охранителна техника- СОТ върху управляващи табла за рекламни билбордове, разположени на обекти на територията на страната, собственост на ответника, в периода 13.02.2021 година – м.11.2022 година, непогасени чрез предоставяне на рекламни услуги.

Отхвърлени са и предявените от "БАТ СОТ" ЕООД против „Джей Си Деко Имидж“ АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, алтернативно – по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 725.47 лева с ДДС, общо дължима сума по фактури, както следва: фактура 0000010037 от 22.06.2022г.; фактура 0000010038 от 22.06.2022г.; фактура № 0000010050 от 22.06.2022г., № 0000010043 от 22.06.2022г.; № 0000010046 от 22.06.2022г.; № 0000010047 от 22.06.2022г.; № 0000010048 от 22.06.2022г.; № 0000010039 от 22.06.2022г.; № ********** от 22.06.2022г.; № 0000010041 от 22.06.2022г.; № 0000010042 от 22.06.2022г.;№ 0000010036 от 22.06.2022г.; № 0000010044 от 22.06.2022г.;№ 0000010045 от 22.06.2022г.;№ 0000010049 от 22.06.2022г.; № 0000011434 от 01.11.2022г. и № 0000011434 от 01.11.2022г., както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата от общо 1445,76 лева обезщетение за забавено плащане на горните фактури, общо дължимо за периода 22.06.2022 година – 05.12.2023 година.

Против решението са подадени въззивни жалби от страните по делото.

Ищцовото дружество обжалва първоинстанционният съдебен акт в отхвърлителната му част с искане да бъде отменен и въззивният съд да постанови нов, с който да уважи исковете изцяло.

Излагат се доводи за частична необоснованост на изводите на съда във връзка с цената на абонаментната техническа поддръжка и за броя на управляващи табла за рекламни билбордове, върху които се монтирана сигнално-охранителна техника. Изтъква се, че тези твърдения на ищеца се доказват от последните издадени от ищеца фактури, които са осчетоводени и заплатени от ответника и дори са включени в дневниците му по ДДС.

Страната счита за неправилни изводите на съда, че след изтичане на двегодишния период на писмения договор до 12.02.2021г. страните са установили нови облигационни отношения по неформален договор, но че не се доказва твърдението на ищеца за непроменен размер на възнаграждението 2 от 15 лв. без ДДС на месец, както и идентичния на уговорения в договора от 19.02.2019г. начин на плащане на цената.

Посочва се, че записаното в решението по отношение на съдържанието на свидетелските показания на свидетеля В. не отговаря на записаното в протокола. Освен това самите показания не отговаряли на обективната действителност и се явявали показания на заинтересован свидетел за изгодни за работодателя му обстоятелства., неправилно кредитирани от съда.

Поддържа, че показанията се опровергават от фактурите за м. юли, август, септември и октомври 2022г., които са заплатени от ответника и в които изрично е посочено, че заплащаната услуга е СОД по Договор СФ- БИЛ01/12.02.2019г. за м.08. за конкретно индивидуализирани по местоположение 187 рекламни обекта с цена по 7 лв. на обект. Тези фактури опровергавали неверния извод на съда, че след 12.02.2021 страните са установили по общо съгласие месечно възнаграждение от 770лв. без ДДС, без оглед на броя на присъединените обекти.

Неверни били и изводите, че предвид показанията на разпитания свидетел, заплатените в края на 2022г. суми по фактурите били с оглед окончателно уреждане на отношенията между страните.

Изтъква, че между страните по договора никога не са били водени разговори и постигани устни договорки във връзка с изменение на размера на дължимото възнаграждение, което в последващия писмен договор било установено на месечна база, а не по единична цена на присъединен обект.

Във връзка с твърденията за некачествено изпълнение на задълженията на изпълнителя се посочва,че рекламните съоръжения се намират на открито, изложени на атмосферни промени, не всички били електрифицирани, отваряли се често за подмяна на рекламните постери от лица, които не са информирани за изградената СОТ система, което в много случаи било предпоставка за увреждането й.

От представени доказателства безспорно се установявало, че броят оборудваните със СОТ съоръжения бил променлива величина, като в хода на изпълнение на договора СОТ системата била изградена за общо 187 обекта.

Във връзка с постоянно включване нови обекти за някои месеци се наложило издаването на допълнителни фактури, отразяващи действителния брой оборудвани рекламни съоръжения.

3

Тези факти не били обсъдени от първоинстанционния съд.

Не били разгледани и представените фактури, които поради допускане на техническа грешка, в които е посочвана по-ниска единична цена. При установяване на грешката били издадени, които ответникът по договора не заплатил, но и не ги върнал като неоснователно издадени.

Ответното дружество „Джей Си Деко Имидж“ АД е депозирало отговор на тази жалба, с който я оспорва. В същия се излагат подробни доводи във връзка с оплакванията на ищеца.

С подадената жалбата на ответната страна по делото „Джей Си Деко Имидж“ АД първоинстанционният съдебен акт се атакува в частта му, с която предявеният иск за заплащане на дължима част от възнаграждение по Договор от 12.02.2019 година за доставка, изграждане, монтиране, тестване, пускане в експлоатация и обслужване на сигнално-охранителна техника- СОТ върху управляващи табла за рекламни билбордове е уважен частично.

Счита решението в тази му част за необосновано, постановено при лиса на доказателства или при превратното им тълкуване, както и при противоречие с материалния закон.

Поддържа, че по делото не е установен категорично броят на рекламните елементи, оборудвани със СОТ, като изтъква, че в цитираните от съда Приложение 1, Приложение 2 и Приложение 3 фигурират по-малко на брой съоръжения.

Поддържа, че по отношение на присъединяването трябва да бъдат ценени само тези приемо- предавателни протоколи, които са подписани от двете страни на правилните места, а тези , в които погрешно е записано лицето Д. Д. като представител на Изпълнителя и попълнени с видимо различен химикал /молив не били представени в дружеството и не били осчетоводявани, както и тези , които въобще не са подписани. Не отговаряло на истината отразеното в съдебното решение, че тази протоколи не са оспорени. Напротив- в съдебно заседание, проведено на 24.06.2024г. изрично било оспорено съдържанието на тези протоколи. Те били подписани от Д. Д. и поради това не било оспорено авторството им, но поради грешното им попълване, те вероятно били анулирани и текстът в тях бил попълнен покъсно.

На следващо място се посочва, че съставът на СГС неправилно е приел, 4 че уговорката, направена в чл.2.2 от договора има характер на такава по чл.65 от ЗЗД, когато длъжникът престира нещо различни от дължимото на кредитора си, но с негово съгласие. Така формулираният текст не предполагал „даване вместо изпълнение, защото в този случай трябвало да има предходно съществуващо задължение, възникнало на различно основание.

Формулираният в чл.2.2 начин на формиране на цената не предполагало заплащането на 8 лв. без ДДС на рекламен елемент, а предоставянето на услуга на тази стойност. От този текст не произтичало задължение на Възложителя за заплащането й като стойност от допълнителни 8 лв. без ДДС и първоинстанционният съд недопустимо изменил волята на страните.

По делото били събрани множество доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че е имало множество проблеми в поддръжката на сигнално-охранителната техника, отнасящи се до правилното функциониране на рекламните обекти, довели до намаляване на общата заплащане цена на услугата. Предвид на това ищецът приел заплащане на твърда цена на месец , тъй като в определени времеви участъци услугата въобще не била предоставяна или е предоставяна некачествено. Това обстоятелство се потвърждавало от факта, че в продължителен период от време – до месец юни 2022г.- повече от година след изтичане на срока на договора, ищецът е издавал единствено фактури на стойност 770 лв. без ДДС.

Подчертава се, че ищецът през целия период на договора и през времето, през което договорните правоотношения продължили по устна уговорка ищецът не е правил искане или запитване за предоставяне на рекламна услуга.

Освен това, дори да се приемело, че в договора е залегнала възможността за даване вместо изпълнение за посочената стойност от 8 лв., то било необходимо сключването на изрично допълнително споразумение, в което да бъде договорена визията на "БАТ СОТ" ЕООД за предоставяната реклама.,периода, в който да бъде осъществена и цената й.

Страната поддържа, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно на колко от фигуриращите в приложенията към договора рекламните обекти е била поставена сигнално-охранителна техника, поради което искът за заплащане на неизвършена, приета и неразплатена работа бил неоснователен.

5

Доказано било, че такава техника е монтирана само на 110 съоръжения и именно за тях е заплащано по 7 лв. на месец като претенциите за заплащане на суми над този размер били неоснователни.

На последно място се прави оплакване за незаконосъобразност на изводите на съда, че за част от дължимото възнаграждение по договора не е изтекла тригодишна погасителна давност. Неправилно било прието, че изискуемостта на тази част от задължението, която е следвало да бъде погасена чрез рекламни услуги е настъпила с изтичането на договора.

Предвид факта, че исковите претенции са за абонаментно обслужване, то същите се явявали периодични платежи и спрямо тях била приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Апелативен съд-София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на страните и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:

Жалбите са подадени в законоустановения двуседмичен срок, от надлежни страни в производството и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват допустими. Същите са редовни, тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивният съд излага следните съображения.

Ищецът основава претенциите си на твърденията, че между него и ответника „Джей Си Деко Имидж“ АД на 12.02.2019г. е бил сключен договор с елементи на изработка като ищецът имал качеството на изпълнител и ответникът на възложител. В изпълнение на своите задължения "БАТ СОТ" ЕООД доставило, изградило, монтирало, тествало и пуснало в експлоатация сигнално- охранителна техника за 187 броя обекта- управляващи табла за рекламни билбордове ,собственост на възложителя. След пускането в експлоатация в изпълнение на уговорките в договора ищцовото дружество започнало да фактурира на възложителя месечна абонаментна цена в размер на 7 лв. без ДДС, която представлява част / 46,67%/ от уговорената в договора цена от 15 в. без ДДС. Останалата част от цената в размер на 8 лв. без ДДС / 53,33% от цената/ следвало да бъде използвана от изпълнителя под формата на рекламни дейности за целия период на действие на договора.