Решение № 260068 от 14.09.2020, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр.Добрич,

14.09.2020година

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в публично съдебно заседание на тринадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА сложи на разглеждане гр.д.№ 4047 по описа на съда за

2015г., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:

С искова молба, допълнена с молба от 03.06.2019г. /л.179/, Ц.Й.Й. с ЕГН ********** е предявила в условията на обективно съединяване следните искове:

-искове с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/2идеална част, която ответникът И.С.И. с ЕГН **********, прехвърлил на ответниците А.Н.М. и Ш.У.М. с договор за покупко-продажба от 23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК, в недвижими имоти, както следва:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с 42,531% от общите части на сградата;

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение, 6,902%ид.ч от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от дворното място с идентификатор ***, цялото с площ от 434 кв.м.;

Ищцата претендира изкупуване и на 74кв.м. в идеални части от 300,67кв.м. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***по КК на грДобрич, доколкото след осъществяване на правото на строеж земята обслужвала ползването на сградата и вече има обслужващ характер.

-искове с правно основание чл.108 ЗС, съдът след като уважи иска за изкупуване, да осъди ответниците А.Н.М. и Ш.У.М. да предадат на ищцата владението върху процесните два имота.

Производството по делото е спряно с определение№ 290/17.02.2016г. до приключване спора по гр.д№ 3793/2015г. по описа на РС Добрич.

Видно от извършената служебна справка, производството по преюдициалния спор е приключило. По делото служебно са изискани и представени преписи от Решение№ 55/16.01.2017г. по гр.д№ 3793/2015г., изменено с Решение№ 133/25.05.2017г. по в.гр.д№ 103/2017г. на ОС Добрич. С постановените актове по преюдициалния спор ищцата Ц.Й.Й. е призната за собственик на ¼ ид част от апартамента и гаража, предмет на настоящите искове.

С определение от 05.04.2019 година производството по ревандикационния иск е прекратено.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

Ищцата твърди, че е съсобственик на ½ ид.ч в процесните апаратамент и гараж, придобити по време на брака и с първия ответник И.С.И.. След прекратяване на брака на ищцата и И.И., последния отчуждил процесните имоти и 74 кв.м от дворното място с договор за покупко-продажба от 23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК. Преобретатели по сделката са ответниците А.Н.М. и Ш.У.М..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.С.И. депозира отговор и насрещен инцидентен иск. С инцидентния иск, предявен срещу Ц.Й.Й., И.И. претендира съдът да установи правото му на изключителна собственост върху процесните апартамент и гараж въз основа на осъществените юридически действия по учредяване право на строеж, построяване и дарение на идеална част от поземления имот.

В дадения от съда срок И.И. е следвало да посочи към кой момент цели съдебното установяване на собствеността му, доколкото едновременно не се оспорва факта, че имотите са продадени от него на ответниците А.М. и Ш.М., както и правния си интерес от този иск.

В молба от 25.09.2019г. И.И. сочи, че въпреки постановения съдебен акт между страните, към момента на продажбата, обективирана в нот.акт№ 115, том ІІІ/2015г. бил изключителен собственик на целите имоти. През 1988год. по силата на дарение, извършено с нотариален акт № 188 том I, дело 363/1988год. баща му С. И. М. и Д.Д.М.а му дарили 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 451 кв. м с пл. № 6602 в кв. 28 по плана на гр. Толбухин/Добрич, находящ се на ***. Въз основа на заявление, вписано под № 12 том I, вх. peг. № 1301 от 18.09.1986год., том 131, по реда на чл. 56 ал.

2 от ЗТСУ, предвиждащ облекчен режим за суперфиция на низходящи, С. И.М. дал съгласие на ответника И. И. и на Д.С. М. да построят в собственото му дворно място, находящо се в ***, двуетажно, двуфамилно жилище с гаражи в партер. Въз основа на така даденото заявление било издадено разрешение за строеж № 196 от 18.09.1986год. на ответника И. и брат му Д.С. М. за изграждане на два гаража и двуфамилно жилище.

С договор за групов строеж, вписан на 26.09.1986год., двамата извършили разпределение на двуфамилното жилище, като И.И. получил в собственост апартамент № 2 на втори жилищен етаж, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, общо стълбище и общо подпокривно пространство над таванските помещения, със застроена площ от 98 кв. м, ведно с прилежащите избено помещение № 1, склад № 1 и източни тавански стаи № 1 и № 2, представляващи 1/2 ид. част от цялото таванско помещение, ведно с 42.531% ид. части от общите части на жилищна сграда с идентификатор ***, представляваща двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 2 в сграда със застроена площ от 16.30кв. м, Уг ид. част от коридор и от второ складово помещение, ведно с 6.902% ид. части от общите части на сградата, всичко построено в мое собствено дворно място с площ от 150.33кв.м. по документ в идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 451 кв. м.

Извършеното дарение върху мястото през 1988год. създало статут на новопридобитите и така подробно индивидуализирани имоти, които станали изключителна собственост на И.И. по правилото на приращението.

С определение №1052/18.12.2009г. по в.гр.д№868/2019г. определението на районния съд по прекратяване на инцидентния установителен иск е отмененено за ¾ идеални части от процесните имоти, като съгласно дадените указания искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Предявеният иск за изкупуване е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно определение

№1052/18.12.2009г. по в.гр.д№868/2019г. на ОС Добрич съдът следва да разгледа и инцидентния установителен иск на И.И. съдът да го признае за изключителен собственик на ¾ ид.части от процесните два имота към датата на сключване на договор за покупко-продажба -23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК

Добричкият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че ищцата и първия ответник са бивши съпрузи сключили брак на **** Въз основа на заявление, вписано под № 12 том I, вх. peг. № 1301 от 18.09.1986год., том 131, по реда на чл. 56 ал.

2 от ЗТСУ, С. И.М., дал съгласие на ответниците, братята И. И. и Д.С. М. да построят в собственото му дворно място, находящо се в ***, двуетажно, двуфамилно жилище с гаражи в партер. Въз основа на така даденото заявление е издадено разрешение за строеж № 196 от 18.09.1986год. на И. и М. за изграждане на два гаража и двуфамилно жилище.

С договор за групов строеж, вписан на 26.09.1986год., двамата се съгласили да извършат строежа общо, като извършили предварително разпределение на двуфамилната сграда, като И.И. трябвало да получи в собственост апартамент № 2 на втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, столова и кухненска ниша, сервизни помещения, със застроена площ от 98 кв. м, ведно с прилежащите избено помещение № 1, склад № 1 и източни тавански стаи № 1 и № 2, представляващи 1/2 ид. част от цялото таванско помещение, ведно с 42.531% ид. части от общите части на жилищна сграда с идентификатор ***, представляваща двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж № 2 в сграда със застроена площ от 16.30кв., ведно с 6.902% ид. части от общите части на сградата.

Съгласно представените документи и скици дворното място е с идентификатор ***, целият с площ от 451 кв. м.

През

1988год. с нотариален акт № 188 том I, дело 363/1988год. С. И. М. и Д.Д.М.а дарили на сина си И.И. 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 451 кв. м с пл. № 6602 в кв. 28 по плана на гр.

Толбухин/Добрич, находящ се на ***.

С решение№30/15.01.1993г. на РС Добрич бракът между Ц.Й. и И.И. е прекратен.

С договор за доброволна делба, извършен в нотариална форма с акт№ 6, томІІІ, дело 380/24.07.2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК, И.И., Д.М., двамата като наследици на С. И. М. и Д.Д.М.а и М.М.а, извършили доброволна делба на поземления имот и всички построени обекти в него.

С договор за покупко-продажба от

23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК, И.И. прехвърлил собствеността върху целите обекти, предмет на изкупуване в настоящото производство на ответниците А.Н.М. и Ш.У.М..

С Решение№ 55/16.01.2017г. по гр.д№ 3793/2015г. на РС

Добрич, изменено с Решение№ 133/25.05.2017г. по в.гр.д№ 103/2017г. на ОС Добрич, договорът за доброволна делба, извършен с нот. акт№ 6, томІІІ, дело 380/24.07.2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК е обявен за нищожен по отношение на Ц.Й. и признато по отношение на ответниците, съвпадащи с ответниците в настоящото производство, че Ц.Й. е собственик на 1/4ид.част от процесното жилище и гараж. В производството по този иск И.И. противопоставил възражение за придобиване на имотите по давност, което е намерено за неоснователно.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Според чл.33, ал.1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Съгласно ал.2 ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Тази разпоредба е създадена с цел да гарантира правото на съсобствениците да придобият с предимство собствеността върху продавания дял като по този начин се защитят срещу нежелано участие на трето лице в нея, противно на волята им. Именно, за да се защити това право на съсобствениците, законът в чл. 33, ал. 2 от ЗС е предвидил и специален конститутивен иск, с който съсобственик по съдебен ред упражнява потестативното си право да изкупи частта, която е продадена без да са налице условията посочени в ал.1 на чл. 33 от ЗС. Ищец по този иск може да е само съсобственик на дял от същия недвижим имот, идеална част от който е прехвърлена на трето лице. Основната предпоставка за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е наличието на съсобственост между ищеца и продавача по договора за продажба, по който ищецът може да встъпи, упражнявайки правото си на изкупуване, ако го е предявил в двумесечен срок от узнаване на продажбата. В случая сделката е извършена на 23.09.2015г. , а искът за изкупуване предявен на 23.11.2015г., т.е в последния ден на преклузивния законов срок.

Между настоящите страни е признато с влязъл в сила съдебен акт в производството по гр.д№ 3793/2015г. на РС Добрич, че ищцата Ц.Й. притежава правото на собственост върху 1/4ид.част от процесните два имота по силата на необорената презумция за съвместен принос.

Договорът за покупко-продажба от

23.09.2015г., обективиран в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г. на нотариус рег.№ 535 в НК, не съдържа пороци, обусляващи неговата недействителност, т.е е налице действителна правна сделка между И.И. и купувачите А.Н.М. и Ш.У.М.. Подлежи на преценка какви са действителните права на продавача към момента на сделката.