Решение № 4127 от 17.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4127 гр. Пловдив, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330105494 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД.

В исковата молба от В. Б. М. против „Заложна къща Топ комерс“ ООД и уточняваща молба от 28.04.2023г. се твърди, че на дата 31.05.2022г. изтекъл предишен договор за наем, сключен между страните по делото, като на 01.06.2022г. бил сключен нов договор за наем на недвижим имот с предназначение заложна къща, състоящ се от офис помещение и сервизно помещение на адрес ....за срок от 1 година, в качеството на страните съответно на наемодател и наемател. Била договорена наемна цена в размер на 450 лв. месечно.

Наемателят се задължил да заплаща от тази цена всяко тримесечие дължим от наемодателя данък по ЗДДФЛ, като страните се съгласили платеният данък да се приспада от наемната цена преди нейното плащане на наемодателя. Наемът се заплащал най-късно до 30-то число на текущия месец, в брой или по банков път. Наемодателят се задължавал да издава надлежен документ за получения наем, а когато е по банков път, банката да издава съответен документ. В договорената наемна цена не се включвали консумативни разходи – ток, вода и др., които се заплащат от наемателя. Наемателят се задължавал всяко тримесечие да попълва и предава на наемодателя сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ и служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне на права или имущество. Твърди се, че на 01.10.2022г. бил сключен анекс към договора за наем от 01.06.2022г., като страните договорили да прекратят договора по взаимно съгласие съгласно чл.17, ал.1 от него, считано от 01.11.2022г. Наемателят не плащал наемната цена в сроковете, посочени в чл.6, ал.1, като наемите за юни, юли и август 1 били заплатени със закъснение, а тези за септември и октомври 2022г. изобщо не били заплатени. Наемодателят многократно изисквал плащане на дължимите суми, последвали многократни обещания от ответната страна. Не била издадена и служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или наем, въпреки че такава се издавала в 14-дневен срок от поискването й. Сметка за изплатени суми била издадена за трето и четвърто тримесечие на 2022г., без да бъде заплатен наемът за септември и октомври 2022г. В подадена от ответното дружество до ТД на НАП справка през февруари 2023г. се съдържало уведомяване, че размерът на изплатения доход за 2022г. е 4500 лв., тоест това бил наемът за 10 месеца, а на ищеца бил платен наем само за 8 месеца. В подадена от ищеца декларация по чл.50 ЗДДФЛ ясно се виждало, че доходът от наем е 3600 лв., който съответствал на реално заплатен на ищеца наем за 8 месеца. Изложени са обстоятелства за подадена жалба до НАП за извършване на данъчна проверка. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 819 лв., по 409.50 лв. за всеки от месеците септември и октомври 2022г., както и за осъждане за направените от ищеца разноски по образуване на делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „Заложна къща Топ комерс“ ООД.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен сключен между страните договор за наем на недвижим имот от 01.06.2022г., по силата на който В. Б. М., в качеството си на наемодател е предоставил на наемателя - „Заложна къща Топ комерс“ ООД за временно и възмездно ползване собствен самостоятелен обект с предназначение за заложна къща, състоящ се от офис и сервизно помещение на адрес: .......

С анекс към договора за наем на недвижим имот от 01.06.2022г., сключен на 01.10.2022г. страните са договорили да прекратят договора за наем по взаимно съгласие съгласно чл.17, ал.1 от договора, считано от 01.11.2022г.

Представени са по делото сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ от 08.04.2022г., сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ от 12.07.2022г., сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ от 03.10.2022г. и сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 ЗДДФЛ от 01.11.2022г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните, в качеството им съответно на наемодател и наемател е сключен на 01.06.2022г. договор за наем на недвижим имот – с предназначение заложна къща, състоящ се от офис помещение и сервизно помещение на адрес ...., при месечна наемна цена в размер на 450 лв.

В чл.5, ал.1 от договора е предвидено от тази сума наемателят да заплаща всяко тримесечие дължимия от наемодателя данък по ЗДДФЛ, като страните са се съгласили платеният данък да се приспада от наемната цена преди нейното плащане на наемодателя. Не се спори, че 2 страните са договорили прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие, считано от 01.11.2022г., както и че наетият имот е ползван от ответника до края на месец октомври 2022г.

Според ищеца наемната цена за имота за месеците септември 2022г. и октомври 2022г. в общ размер от 819 лв. /по 409.50 лв. за всеки от месеците/ не е заплатена. Липсата на плащане е отрицателен факт, поради което е достатъчно ищецът да го твърди, а доказването на обратното тежи върху ответника. По делото не са ангажирани от ответната страна доказателства за плащане на дължимите към наемодателя суми за наемни вноски за посочените два месеца, поради което и при разпределената доказателствена тежест, според която ответникът следва да докаже, че е погасил задължението си, съдът намира, че следва да се приеме, че няма ангажирани доказателства за плащане на наемната цена по договора за месеците септември и октомври 2022г. Поради това предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 102.90 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Заложна къща Топ комерс“ ООД, ЕИК 205164646, със седалище и адрес на управление ....., със законни представители Л. И. Г. и Н. И. П. да заплати на В. Б. М., ЕГН ********** от ..... сумата от общо 819 лв. /осемстотин и деветнадесет лева/ главница, представляваща неплатени наемни вноски за месец септември 2022г. – 409.50 лв. и за месец октомври 2022г. – 409.50 лв. по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2022г. – с предназначение заложна къща, състоящ се от офис помещение и сервизно помещение на адрес .....

ОСЪЖДА „Заложна къща Топ комерс“ ООД, ЕИК 205164646, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Нестор Иванов“ № 1-3, със законни представители Л. И. Г. и Н.

И. П. да заплати на В. Б. М., ЕГН ********** от ......сумата от 102.90 лв. /сто и два лева и 90 ст./ направени в настоящето производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК:

..............................................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3