Решение № 108 от 09.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Бургас , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100500515 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК 204915054, вписан в ТР при АВ, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от Димитър Димитров, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Николета Матева, проти в решение № 260060 от 12.01.2021 г., постановено по гр. дело № 2180/2019г. по описа на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения срещу ответника Н. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „И.“ №*, ет.*, ап.* иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПК вр. с чл. 240 и чл. 79 от ЗЗД за приемане за установено, че последният дължи на ищеца сума в размер на 2940.32лв. - главница по договор за потребителски кредит № PLUS от 18.09.2014г., за ко ето вземане ищецът се е снабдил със заповед № 3948 от 30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7736/2018г. по описа на РС - гр.

Бургас.

В жалбата се изразява недоволство от обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като се излагат съображения, че не са налице сочените в него нарушения на чл. 11, ал. 1, т.

10, т. 11, и т. 12 от ЗПК, поради които районният съд е приел договора за кредит за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част досежно горепосочения размер на главницата от 2940.32 лв. и 1 постановяване на ново, с което този иск да бъде уважен до горепосочения размер.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение размер на 100 лв. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната жалба, като претендира присъждане на разноските и в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият –ответник, чрез назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител – адв. Жени Михайлова е депозирал писмен отговор, в който счита за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения, като сочи, че правилно районният съд е приложил нормата на чл. 22 от ЗПК поради установените нарушения на ЗПК. Моли за потвърждаване на решението на БРС в обжалваната му част. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззиваемия, чрез назначения му особен представител поддържа писмения си отговор и моли съдът да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Производството пред районният съд е образувано по предявени искове по чл.422 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от сключения помежду им договор за потребителски кредит № PLUS от 18.09.2014г. за сумата в размер на 2996.32лв. - главница по договор за потребителски кредит № PLUS от 18.09.2014г. и сумата в размер на 12.53 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2017г. до 12.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -29.10.2018г. до окончателното й изплащанеза които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3948 от 30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7736/2018г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

С постановеното съдебно решение № 260060 от 12.01.2021 г., постановено по гр. дело № 2180/2019г. по описа на РС- Бургас, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, както и искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и исковото производство разноски.

Предмет на въззивно обжалване е решението на БРС, в частта, с която районният съд е отхвърлил предявения срещу ответника иск за приемане за установено, че последния дължи на ищеца сумата до размера от 2940.32лв., представляваща претендирана главница в размер на 2996.32 лв. по сключения помежду им договор за потребителски кредит № PLUS от 18.09.2014г.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 269 от ГПК въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел, че въз основа на сключения договор за потребителски кредит № PLUS от 18.09.2014г. между 2 страните е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответника сумата в размер на 5000лв., при такса ангажимент 175 лв. и застрахователна премия 1344лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 37.48 % и ГПР от 46.31%. От данните в договора е видно, че ответникът се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в размер на 11060.50 лв. на 48 равни месечни анюитетни месечни вноски от по 230.43 лв. всяка за периода от 05.11.2014г. до 05.10.2018г. съгласно инкорпорирания в договора погасителен план, съдържащ номер и точен размер на всяка месечна погасителна вноска, с посочване на падежната й дата и оставащата главница след всяко погашение. С исковата молба е приложено извлечение за задълженията на ответника по кредита, съдържащ подробен погасителен план актуален към 13.03.2019г., изготвен и подписан единствено от ищеца.

Безспорно е, че процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон.

При извършена служебна проверка относно действителността на процесния потребителски договор за кредит, в т.ч. и съобразно наведените от ответника в писмения отговор съображения, районният съдът приел, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 10 т. 12 от ЗПК, поради което е обявил договора за кредит за недействителен на основание чл.

22 от ЗПК и на основание чл. 23 от ЗПК съобразно заключението на вещото лице е отхвърлил исковете за главницата и лихвите.

С оглед направените в жалбата оплаквания за неправилно приложение на материалния закон с оглед изискванията на горепосочените разпоредби, съдът намира следното:

По отношение на приложението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК:

Посочената норма поставя изискване в договора за кредит да се съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите в обжалваното решение, че в договора за кредит не е ясно посочено как е формиран ГПР, тъй като видно от съдържанието му - в раздел „Параметри и условия“ е посочен изрично размера на ГПР – 46.31 %, както и какъв е конкретния размер на сумата, представляваща „общата стойност на плащанията“, която следва да бъде върната – 11060.50лв. Посочено е, че последната е изчислена към момента на сключване на договора съобразно предвижданията в чл. 3 от договора, който установява, че началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна при условие, че договорът е валиден за целия му срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Предвид горното настоящият състав счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 3 поради което е основателно оплакването в жалбата, че в случая не е налице недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

По отношение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, р айонният съд е приел, че е налице нарушение, тъй като в него се съдържало информация само са падежните дати на всяка от вноските, техния размер и този на оставащата главница и, т.е. че не са посочени компонентите на всяка от отделните погасителни вноски, както и че липсвала информация относно правото на потребителя да получи във всеки един момент от изпълнението извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Досежно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК съдът намира за основателно позоваването в жалбата на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. Следва да се посочи, че т. 11 и т. 12 на ал. 1 на чл. 11 от ЗПК са въведени от законодателя именно в изпълнение на задължението му за транспониране на Директива 2008/48/ЕО и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Текстовете на т. 11 и т. 12 от нормата на чл. 11, ал. 1 от националния закон - ЗПК почти изцяло пресъздават тези на чл. 10, пар. 2, букви „з“ и „и“ от Директивата.

Съобразно член 10, параграф 2, буква и/ и параграф 3 от Директива 2008/48/ЕО, само при наличие на искане от потребителя - което може да бъде направено през целия срок на действие на договора - кредитодателят е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. Директивата не предвижда изискване договорът за кредит изначално да съдържа подобно извлечение под формата на погасителен план. Такова изискване не е предвидено и в националната правна уредба, доколкото ал. 3 на чл. 11 разяснява ал. 1, т. 12, в смисъл, че кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. С Решение на СЕС от 9 ноември 2016 година по дело C-42/15 /Home Credit Slovakia a.s. срещу Klára Bíróová/ е прието, че член 10, параграф 2, букви з/ и и/ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.

С оглед гореизложеното, следва да се отбележи, че в случая в погасителния план, инкорпориран в договора за кредит, макар Директива 2008/48/ЕО да не поставя такова изискване са посочени всички 48 анюитетни погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент, като всяка вноска е с посочен пореден номер, размер и валута, падежна дата и оставаща дължима главница след плащането. Това означава, че в случая в договора е вписана информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до извод за липса на нарушение на тази норма.