Решение № 86 от 30.06.2016, Районен съд - Панагюрище

Р Е Ш Е Н И Е

86

30.06.2016г.

ПАНАГЮРИЩЕ

Номер Година

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Деветнадесети май

2016 на

Година в публично заседание в следния състав:

ДИАНА СТАТЕЛОВА

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Н С

Секретар като разгледа докладваното от съдия СТАТЕЛОВА

28

2016 гр.д.№ по описа за год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по смисъла на чл.49, ал.3 от Семейния кодекс- за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на един от съпрузите, трансформирано в иск по смисъла на чл. 50 от СК- за развод по взаимно съгласие между съпрузите.

В исковата си молба Н.Т.А.,***»***, против Я.М.А.,***, сочи, че с ответника са сключили граждански брак с Акт № 18 от 24.11.2013г. на Община Златица, като от брака си имат родено едно дете- малолетния А Я М., роден на ***г. В исковата молба се сочи, че с ответника А., Н.А. заживяла в началото на 2009г., като от съвместното им съжителство е родено детето Т Н Т. Според ищцата, с ответника се разделили две седмици преди да се роди детето, поради липса на разбирателство и понеже ответникът не отишъл в болницата да заяви бащинство над детето, то получило имената на ищцата. След време Я.А. започнал да търси детето, заявил на ищцата, че се е променил и поискал отново да се съберат, като Н.А. решила да му даде шанс, заживели отново заедно и понеже А. бил мил и добър, счели за необходимо да сключат и граждански брак. Сочи, че след сключване на гражданския брак, на 24.11.2013г. заживели в къщата на родителите й в гр.Златица, където малко след сключване на брака ответникът започнал да се държи странно, не си търсил работа, започнал трайно да употребява алкохол, стоял си по цял ден в къщи. По тази причина, според ищцата, през месец март 2014г. го изгонила от къщата на родителите си и понеже ответникът се преместил да живее в гр.Панагюрище, през месец юни 2014г. ищцата родила детето си, без ответника да присъства на раждането. Ищцата А. твърди, че през месец юни 2015г. предявила искова молба за развод и ответникът А., след като получил препис от нея, дошъл в дома й, за да види децата и я помолил да оттегли предявения иск. В името на децата, твърди ищцата, тя решила да даде последен шанс на ответника, оттеглила иска и през месец август 2015г. съпрузите отново заживели в дома на родителите на Н.А. ***. В исковата молба се твърди, че съпрузите живели заедно близо два месеца, но още в началото Я.А. започнал да създава проблеми, започнал да лъже, да не помага в къщи, да не уважава усилията на ищцата по поддръжка на домакинството. Н.А. твърди, че е помолила ответника да й извади служебна бележка за доходите, с цел да получи детски добавки по Закона за социалните помощи за деца, а А. я излъгал, че няма доходи, и така от „Социално подпомагане“ прекратили изплащането на детски надбавки за децата. Ищцата А. твърди, че когато помолила ответника да напусне жилището, той отказал и в края на октомври 2015г. тя събрала багажа на ответника Я.М.А. и го оставила пред дома си, като заключила входната врата. В исковата молба се сочи, че когато се върнал от работа, А. започнал да заплашва ищцата, да блъска по прозорците, да я обижда, да употребява грозни и цинични думи спрямо ищцата и нейната майка, поради което А. повикала полиция, а свидетели на грозната сцена станали нейната майка, леля й и двете деца, родени от връзката й с А.. Ищцата сочи, че след месец октомври 2015г. ответникът Я.А. на няколко пъти я е срещал по улиците и я заплашвал, отправял е заплахи към родителите й, като й съобщил, че ще вземе голямото дете от детска градина и ищцата повече няма да го види. Н.А. сочи, че полага грижи за двете деца сама, като по отглеждането и възпитанието им разчита в голяма степен на помощта на своите родители. Твърди, че децата се чувстват спокойни и защитени, щастливи и обгрижвани от нея, като счита брака си с ответника за изпразнен от съдържание и съществуващ само формално.

Н.Т.А., моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака им с ответника Я.М.А., поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, изцяло по вина на ответника Я.М.А..

Моли, родителските права върху роденото от брака малолетно дете А Я М. да бъде възложено на ищцата, като за местоживеене на детето бъде определено местоживеенето на неговата майка и законен предстнавител Н.А..

Моли да бъде определен режим на лични контакти между ответника Я.М.А. и малолетния А Я М. -всяка първа неделя от месеца от 11,00 до 12,00 часа, в присъствието на Н.Т.А..

Моли ответника да бъде осъден да заплаща на малолетния си син А Я М., чрез неговата майка и законен представител Н.Т.А., месечна издръжка в размер на 150,00лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.01.2015г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Ищцата претендира заплащане на издръжка за минало време, считано една година назад от датата на предявяване на исковата молба.

Моли ползването на семейното жилище, представляващо жилищна сграда собственост на родителите на Н.А. с административен адрес: ***»***, да се ползвда от Н.А..

Моли след евентуално прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно име- А..

Изразява готовност при съгласие на ответника А. да се постигне споразумение по смисъла на чл.49, ал.4 от СК или чл.51 от СК.

Моли да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане в открито съдебно заседание двама души свидетели, които да установяват дълбокото и непоправимо разстройство на брака и обстоятелството, че интересите на децата изискват упражняването на родителяските права да се осъществява от Н.А..

Представя следните писмени доказателства в копие: Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 24.11.2013г. от Община Златица, въз основа на Акт за граждански брак № 18/24.11.2013г.; Удостоверение за раждане серия МЛДР № 111090, издадено на 16.08.2011г. от Район «Младост» при Столична община, въз основа на Акт за раждане № 1090 от 16.08.2011г.- за Т Н Т; Удостоверение за раждане № 237/12.06.2014г., издадено от Община Карлово, въз основа на Акт за раждане № 237/12.06.2014г. -за А Я М.; Служебна бележка № 185/05.11.2015г., издадена от ЦДГ *** -гр.Златица; Удостоверение изх. № 94НН-25,издадено на 06.11.2015г. от Дирекция «Социално подпомагане» гр.Пирдоп.

В законоустановения срок, ответникът Я.М.А. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че в решението си за допускане на развод следва да бъде посочено, че вина за разстройството на брачните отношения между съпрузите носи ищцата Н.Т.А.. Ответникът не възразява след прекратяване на брака ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име А.. Не възразява същата да ползва семейното жилище, с административен адрес: гр.Златица, ул. „Георги Златанов“ № 10. В писмения отговор ответникът Я.А. оспорва искането на Н.А. да упражнява родителските права върху роденото от брака дете А Я М. и за местоживеене на детето да бъде определено местоживеенето на Н.А., тъй като същите са неоснователни. Оспорва като твърде редуциран режима на лични контакти между А Я М. и неговия баща Я.А.. Оспорва като изключително завишен размера на претендираната от Н.А. месечна издръжка за роденото от брака малолетно дете за сумата от 150,00лв. Сочи, че няма трудово или гражданско правоотношение, регистриран е като активно търсещ работа безработен и заплащането на подобна издръжка е непосилна за ответника. Оспорва претендираната от Н.А. издръжка за минало време за период от една година назад, считано от датата на предявяване на исковата молба, като неоснователен иск.

Я.М.А. моли съда, да постанови решение, с което непосредственото упражняване на родителските права върху роденото по време на брака малолетно дете А Я М. да се предоставят за упражняване от неговия баща и за местоживеене на детето бъде определено местоживеенето на ответника Я.А..

Моли да бъде осъдена ищцата Н.А. да заплаща месечна издръжка за роденото от брака дете в размер на 105,00лв. чрез ответника А., считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на развод, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.

Моли, ищцата Н.А. да има режим на лични контакти с малолетното дете съобразно с нейното желание и установената съдебна практика.

Моли с оглед доказване на фактите изложени в отговора на исковата молба и за опровергаване на обстоятелствената част на предявената от Н.А. искова молба, да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане в съдебно заседание.

В отговора на исковата молба, ответникът сочи, че през 2009г. са заживели с ищцата първоначално в дома му в гр.Панагюрище, на улица ***, а по-късно, в началото на месец септември 2010г., Н.А. *** в жилището на своите родители, без да му даде каквото и да било обяснение. Твърди се, че на 20.07.2011г. А. го напуснала отново в два часа през нощта, отново без обяснение и след две седмици му се обадила, за да му съобщи, че е родила. А. твърди, че веднага отишъл да я види заедно с новороденото в родилния дом в гр.София, където поискал да припознае детето, но тя му заявила, че това дете си е нейно и не иска нищо от ответника.

Според Я.А., след раждането на първото дете, той продължил да работи в Панагюрище и половината от заплатата си изпращал на ищцата, която живеела при родителите си, като ги изпращал по Р А, пътуващ всеки ден до гр.Златица, който лично предавал на А. изпратените от ответника пари. В отговора на исковата молба Я.А. твърди, че в края на 2012г. съпрузите отново се събрали да живеят заедно, живели около половин година в гр.Златица и отново се разделили, а към края на 2013г. се събрали и тогава А. поискала да сключат граждански брак. Ответникът твърди, че продължили да живеят в дома на родителите й, той започнал работа като градинар на граждански договор, а по-късно преминал на работа към Община Златица, като започнал и допълнителна работа и берял билки, като осигурявал достатъчно средства, за да може да се издържа семейството. А. твърди, че ищцата е родила малолетния им син А на 07.06.2014г., като съпрузите отново били разделени и той ходел да вижда детето си всеки месец, изпращал пари по Р А. Я.А. твърди, че от месец юни 2015г. до месец септември 2015г. Н.А. идвала при него и живеела в гр.Панагюрище, където А. работел, като внасял и осигурителните вноски на А. в размер на 600,00лв., за да няма тя прекъсване на обезщетението за отглеждане на дете до две годишна възраст. А. твърди, че след приключване на обект в гр.Панагюрище се върнали да живеят отново в гр.Златица, където на 09.09.2015г. започнал работа. Я.А. твърди, че причината за множеството раздели между съпрузите е религиозната принадлежност на ищцата А., както и на нейните родители. Твърди, че докато живеели заедно с ищцата, родителите на А. прекъснато са я заставяли да принуди Я.А. да приеме тяхната вяра и учение, в противен случай съпрузите няма как да живеят заедно. Според ответника, заради факта, че не е приел тяхната религия, на 20.10.2015г. родителите на А. изхвърлили личния му багаж на улицата и принудили ответника да напусне жилището и семейството си чрез намеса на полицията.

Ответника твърди, че не употребява алкохол, не пуши, никога не е обиждал ищцата или нейните родители, винаги се е грижел за семейството си и продължава да го прави. Сочи, че бащата на Н.А. му е нанасял побой заради различия в убежденията между А. и родителите на ищцата.

Твърди, че е по-добре роденото от брака дете да бъде отглеждано от своя баща, първо с оглед пола му, и второ поради факта, че заради убежденията си ищцата Н.А. не му осигурява добра среда за отглеждане и възпитание.

Претендира сторените съдебно -деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Удостоверение за постоянен адрес изх. № 416/10.12.2015г.; Трудов договор № 68/09.09.2015г.; Служебна бележка изх. № 340/07.12.2015г.

В съдебно заседание ищцата Н.Т.А., редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Мария Евтимова от САК.

Ответникът

Я.М.А., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Петя Ангелова-Арбалиева от ПзАК.