Решение № 2552 от 21.09.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2552

Русе, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20267200700554 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от З. Х. З., с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, чрез процесуален представител, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4569-000056 от 06.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор към РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе.

С оспорената ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач“, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Посочената ЗППАМ се оспорва като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Иска се отмяна на заповедта.

Не се претендира присъждане на разноски.

Ответникът - полицейски инспектор към РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г. Д., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените съображения същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4569-000056 от 06.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор към РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, спрямо З. Х. З. на основание чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач“, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Като фактическо основание за налагане на ПАМ, в заповедта е посочено, че на 03.07.2026 г., около 14:35 часа, в община Иваново, на път първи клас № 2, е управлявал лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № [рег. номер], собственост на З. Х. З., [ЕГН] от [населено място]. При проверка е било установено, че посоченият автомобил е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от 17.06.2026 г., тъй като собственикът му е починал на 17.12.2025 г. и в шестмесечен срок от настъпване на посоченото обстоятелство не е заявена промяна в данните на собственика.

Съгласно отразеното в заповедта и в посочения АУАН, серия GA № 719081 от 03.07.2026 г., на който органът-издател на ЗППАМ изрично се е позовал, по този начин водачът на МПС е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, което е основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Не е отразено дали жалбоподателят е уведомен за обстоятелството, че регистрацията на МПС е прекратена на посоченото основание, дали същият има качеството на правоприемник на З. Х. З., има ли наследници на последния и уведомени ли са те за извършената дерегистрация.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.07.2026 г., видно от отбелязването върху нея.

Принудителната мярка е оспорена по съдебен ред с жалба, подадена на 20.07.2026 г. в деловодството на АдмС - Русе.

Относно компетентността на органа-издател на оспорената ЗППАМ

Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На съда е служебно известно, че със заповед рег. № 366з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП като съгласно посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и полицейският инспектор в РУ при ОД на МВР - Русе. Видно от представеното по делото удостоверение рег. № 336р-23953 от 18.08.2026 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе, инсп. К. Н. П., издал процесната ЗППАМ, заема длъжността „полицейски инспектор V степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към РУ - Две могили при ОД на МВР - Русе, считано от 13.07.2023 г. (л. 35 от делото).

Твърдяното нарушение, за което е приложена процесната ПАМ, е извършено в община Иваново, на път първи клас № 2, а РУ - Две могили обслужва територията на общините Две могили и Иваново в област Русе.

При тези данни съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Относно изискването за форма на акта

Настоящият съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед.

На първо място, законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително посочване на основанията за издаването й.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната [жк], за което е съставен АУАН и относимата за него административнонаказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание „лишаване от право на управление на МПС“, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

Така, за разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви „а“ до „ж“ от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква „з“, въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, буква з) гг) от ЗДвП.

Съдът счита, че обжалваната заповед съдържа всички реквизити, определени от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Спазено е и изискването АО да посочи състава на административно нарушение, осъществен чрез описаното в обстоятелствената част на ЗППАМ деяние, като в диспозитива на заповедта изрично е посочено, че процесната ПАМ се налага на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

По отношение спазване на административнопроизводствените правила и съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съобразно наведените от страна на жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на процесната ЗППАМ и относимата нормативна уредба, съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед се явява процесуално и материално незаконосъобразна.

Съгласно относимата хипотеза на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца на водач за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Последно цитираната норма гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В конкретния казус нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо З. Х. З. е това, че е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15, предл. второ от ЗДвП, считано от 17.06.2026 г., поради това, че собственикът е починал на 17.12.2025 г. и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика, дължимо поведение от наследниците по закон. Дори да се приеме, че са налице формални обективни признаци на състава по чл.175, ал.3 от ЗДвП, не е установен обаче субективният елемент на административното нарушение, въведено с посочената санкционна норма. Безспорно е, че З. Х. З. не е бил и не е собственик на лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № [рег. номер], липсват данни и не се твърди той да е бил по някакъв начин уведомяван за служебно извършената дерегистрация на последния, като е научил, че автомобилът е с прекратена регистрация при извършената му полицейска проверка. От наличните по делото писмени доказателства, вкл. удостоверение за наследници изх. № З-29 от 05.01.2026 г. на л. 11 и л. 12 от делото, не се установява З. да е наследник на починалия З. Х. З. - предишен собственик на посочения автомобил, съответно субект на задължението за пререгистрация на собствеността върху същия. По твърдения на самия жалбоподател, той е внук на починалия предишен собственик, но както се посочи по-горе за него не е налице задължение да заяви промяна в данни за собственика на автомобила.

Действително липсва нормативно въведено задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на ППС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, да извършва уведомяване за това обстоятелство, вкл. и на собственика на превозното средство. Същевременно обаче, при липса на такова уведомяване не може да се приеме, че е налице узнаване от собственика, а още по-малко от ползвателя на дадено МПС за извършената дерегистрация, особено в случаи от вида на разглеждания, когато тази регистрация е опосредена от действието или бездействието на трети лица – наследниците на бившия собственик. Не е спорно и от приложения АУАН се установява, че към момента на извършване на проверката лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № [рег. номер] е бил с поставени регистрационни табели на определените за това места, които са снети и иззети от контролните органи. Самият жалбоподател твърди, че е научил, че автомобилът е с прекратена регистрация при извършената му полицейска проверка, които твърдение не е надлежно опровергано от ответника на база представените писмени доказателства.

Липсата на знание у водача на МПС за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, изключва наличието на съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на съдиите от П. и Втора колегия на ВАС. Съответно при недоказано извършено нарушение по посочения текст, не е налице материалноправното основание за прилагане на оспорената ПАМ.