Определение № 17608 от 19.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17608 гр. София, 19.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х.в като разгледа докладваното от Дамян Ив. Х.в Въззивно частно гражданско дело № 20251100508049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, вр.чл.413, ал.1 ГПК

Образувано е по частна жалба с вх.№ 201598/10.06.2025 г. подадена от „ СтикКредит“ АД срещу Заповед за изпълнение № 12553/29.04.2025 г. издадена по ч.гр.д. № 9900/2025 г. по описа на СРС, 40-ти състав в частта за разноските. В жалбата се излагат следните съображения срещу законосъобразността на акта на съда: присъденото адвокатско възнаграждение било прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било бланково и не се отличавало с никаква фактическа и правна сложност, а фактът, че законът изрично предвижда заповедта да не се мотивира и да не се представят писмени доказателства, означава, че за депозирането не се налага събиране на доказателства или обстойно проучване на казуса; позовава се и на Решение на СЕС по дело C-35/22 от 13 юли 2023 г. съобразно което, ако потребител не е предприел извънсъдебни действия за уреждане на спор с търговец, чийто договор съдържа неравноправна клауза, и търговецът признае иска на потребителя, преди да е направено каквото и да било оспорване, то потребителят трябва да понесе своите разноски по съдебното производство. В условията на евентуалност, ако съдът прецени че адвокатско възнаграждение се дължи, то същото да бъде редуцирано до 50 лева, доколкото съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждение съдържащи се в НМРАВ. Моли съдът да отмени процесната Заповед за изпълнение и да остави без уважение искането за присъждане на разноски или евентуално същото да бъде намалено до 50 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частна жалба от А. Г., чрез адв. Р.И., с който подадената частта жалба се оспорва. Твърди се, че подаденото заявление по чл.410 не е бланково, тъй като били подробно описани причините за нищожността на договорните клаузи, респ. подготовката за подаване на заявлението налагало запознаване с документи, а освен това първоначалното частно гражданско дело било прекратено, което наложило подаването на частна жалба, в която били изложени аргументи и съдебна практика, обосноваващи компетентността на СРС за издаване на заповедта за изпълнение, като това показвало наличие на правна сложност и извършена работа. Счита, че цитираното решение на СЕС в случая не е приложимо, тъй като заявителя инициирал настоящото дело, което било свързано с подготовка на документи и депозирането им в съда, а освен това „ Стик Кредит“ АД дал повод за завеждане на делото, защото включило неравноправни клаузи в договорите си. Счита и че обществения интерес да се предотврати включване на неравноправни клаузи в договори с потребители налагал да се присъждат обосновани 1 хонорари в съответствие със справедливостта и интересите на обществото. Поддържа и че когато се предоставя безплатна правна помощ се спестяват бюджетни средства, защото не се назначават особени представители, а това било обществено полезно. Твърди, че СЕС приел че НМРАВ противоречи на ПЕС, защото тя нарушавала конкуренцията, но в конкретния случай такова нарушения нямало, защото адвоката предоставял безплатна правна помощ.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано страна срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 вх. № 59153/19.02.2025 г., заявителя А. Г., чрез адв. Р.Х., е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 135 лева, представляваща получена без основание сума от „ Стик- кредит“ АД за неустойка по договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия от разстояние № 997030 от 27.09.2023 г. В т.12 от заявлението са изложени обстоятелствата от които произтича вземането, а именно: „ Стик- кредит“ АД е получил процесната сума въз основа на нищожна неусточена клауза в договора за потребителски кредит, като са изложени и съображения защо процесната клауза е нищожна. Към заявлението е приложен и договор за безплатна правна помощ по чл.38,ал.1, т.2 от ЗА.

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 12553/29.04.2025 г. СРС е разпоредил на длъжника „ Стик- кредит“ АД да заплати на заявителя сумата от 135 леваполучена без основание по нищожна клауза за неустойка по чл.19 от договора за потребителски кредит, държавна такса в размер на 25 лева. Съдът е определил и адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 300 лева при съобразяване на правната и фактическата сложност на делото, ниския материален интерес и разясненията дадени в Решение по дело C-438/2022 г. на СЕС.

В едномесечния срок по чл.412, т.8 от ГПК длъжникът „ Стик- кредит“ АД е подал възражение по чл.414а ГПК и частна жалба по чл.413,ал.2 ГПК. С определение № 13807/17.07.2025 г., СГС е прекратил производството по частното гражданско дело и е върнал делото на СРС за произнасяне по постъпилото възражение по чл.414а ГПК. С определение № 31376/24.07.2025 г. СРС е отхвърлил възражението на длъжника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и не следва да отговаря за разноските.

По същество съдът намира следното:

Претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с минимума по НМРАВ.

Тази наредба обаче не обвързва съда. С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение/ виж изрично в този смисъл Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК/.

В Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда при определяне 2 размера на адвокатското възнаграждение. Те са фактическата и правна сложност на делото; качеството на защитата; минималната часова ставка в Република България. Настоящото производство не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност, тъй като разглежданите в него въпроси са отдавна изяснени в съдебната практика, по тях не съществува никакво противоречие, а правните аргументи относно нищожността на клаузата за неустойка са еднотипни и повтарящи се, с оглед на типовия характер на договорите за потребителски кредит. Материалния интерес по делото също е нисък- 135 лева. Пред първата инстанция адвоката на заявителя е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, частна жалба срещу определението с което делото е било прекратено, становище във връзка с възражението по чл.414а ГПК и отговор на частна жалба. Съдът счита, че с оглед дадените критерии в практиката на ВКС определения размер на възнаграждението на адвоката от 300 лева е прекомерен и следва да бъде намален до 150 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „ Стик- Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 12553/29.04.2025 г., издадена по ч.гр.д.

№ 9900/2025 г. на СРС, 40 състав в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство за разликата над 150 лв. до присъденият от заповедния съд размер от 300 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3