Решение № 375 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502925 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от О. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, против Решение № 2291/12.05.2025г., постановено по гр.д.№ 10927/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV гр.с., с което е отхвърлен предявеният иск, че не дължи на "ЕОС Матрикс" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, като погасени по давност, сумите, обективирани в изпълнителен лист от 05.06.2014г., изд. по ч.гр.д. № 6118/2014г. на РС-Пловдив, за който се води изп.д № 1352/2018г. по описа на ЧСИ К. П., рег.№ ***, а именно: сумата от 3199,25 лв. – главница по договор за кредит № 747005/16.11.2011г., ведно със законната лихва от 16.04.2014г., до изплащане на вземането; както и е осъден да плати на дружеството разноските по делото в размер на 24 лв. за копие от изпълнителното дело и 100 лв. за възнаграждение на юрисконсулт. Моли да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се 1 уважи изцяло.

От въззиваемата страна "ЕОС Матрикс" ЕАД /универсален правоприемник "ЕОС Матрикс" ЕООД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, е депозиран писмен отговор, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от О. П. Д. против "ЕОС Матрикс" ЕООД е заведена искова молба, с която е посочено, че ответникът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с изпълнителен лист за следните суми: 3199,25 лв.- главница по договор за потребителски кредит от 16.11.2011 г., както и законна лихва от 16.04.2014 г. до окончателното плащане. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1352/2018 на ЧСИ К. П., рег.№***, на 06.06.2018 г. На 26.07.2018 г. бил наложен запор на банковите сметки, след което на 14.03.2024 г. запор на пенсията на ищеца. Между двата запора не били предприети изпълнителни действия, които да са прекъснали погасителната давност. Счита същата за изтекла в полза на ищеца и моли съдът да признае, че ищецът не дължи вземанията по посочения изпълнителен лист.

От ответника "ЕОС Матрикс" ЕАД, чрез юрк. М. М., в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който е оспорен предявения иск изцяло.

Посочено е, че вземането е възникнало в полза на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, цедирано на ответника. Признава издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и образуването на изпълнително дело, сочи, че в случая се прилага 5-годишна погасителна давност, възразява същата да е изтекла, счита за неправилни твърденията, че с разпорежданията на съдебния изпълнител за насрочване на опис и изпращане на покана за доброволно изпълнение не се прекъсвала давността. Възразено е, че запорът от 14.03.2024 г. съставлява изпълнително действие.

В хода на производството към делото е приложен в цялост препис от изп.д.№ 1352/2018г. по описа на ЧСИ К. П., с рег. № ***.

2

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК - Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Съобразно алинея 2 – Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

От хронологията на извършените искания на взискателя се установява, че взискателят е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия, както следва.

На 06.06.2018г. – с молбата за образуване на изп. дело взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника, запор на трудовото възнаграждение и върху пенсията на длъжника. С молбата за образуване на изп. дело не е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

На 26.07.2018г. - ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника във всички банкови сметки, но тъй като липсва възлагане за налагане на запор на банкови сметки, съдът приема, че това действие на съдебния изпълнител е недопустимо.

На 13.05.2020 г. – ЧСИ е насрочил опис на движими вещи. Съдът приема, че това еднократно осъществено изпълнително действие за допустимо и валидно, тъй като съдебният изпълнител го е извършил въз основа на искането на взискателя, обективирано с молбата за образуване на изпълнителното дело.

На 14.02.2022г. – ЧСИ е постановил Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи, като записал в мотивната част „с оглед направено от взискателя искане за извършване на изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника“. Следва да се отбележи, обаче, че друго искане от взискателя по изп. дело /освен при образуването/ не е направено. Липсва и 3 възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

На 04.03.2022г. – съдебният изпълнител е наложил запор на лек автомобил, марка „БМВ 316 Д“, рег. № *******, като съобщението за изпълнителното действие е инкорпорирано в Призовка за принудително изпълнение. Това изпълнително действие не е поискано от взискателя и също липсва възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

На 05.02.2024г. – насрочен опис на движими вещи. В мотивната част на Разпореждането „с оглед направено от взискателя искане за извършване на изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника“, но такова не е направено от взискателя. Липсва и възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

На 14.03.2024г. – наложен запор върху пенсията на длъжника. Също липсва възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

На 10.05.2024г., 13.06.2024г., 16.07.2024г. и 09.08.2024г. са постъпили плащания по изп.дело удръжки от НОИ.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 04.06.2014г., на 05.06.2014г. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист. Исковата молба по чл.439, ал.1 от ГПК е подадена на 21.06.2024г. В този период не се формира извод за изтекъл общ петгодишен давностен срок, защото са извършени действия по прекъсването на давността на 06.06.2018г. /с образуването на изп. дело и направеното искане от взискателя за налагане на опис на движими вещи на длъжника, запор на трудовото възнаграждение и запор върху пенсията/ и на 13.05.2020г. с насрочването на опис, поискан с молбата за образуване на изп. дело.

С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието относно прекъсването на давността, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. В Тълкувателното решение е записано също, че прекъсва давността предприемането на кое да е 4 изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Както се описа по-горе по делото, макар да липсва възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, все пак давността е прекъсната на два пъти на 06.06.2018г. и на 13.05.2020г. по направени искания от взискателя за извършване на запор и опис, поради което и подадената жалба се явява неоснователна.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателят О. П. Д. ще бъде осъден да заплати на "ЕОС Матрикс" ЕАД сумата 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда за въззивна инстанция.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 2291/12.05.2025г., постановено по гр.д.№ 10927/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV гр.с.

Осъжда О. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на "ЕОС Матрикс" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

********, сумата 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№ 5

2925/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6