Протокол № 405 от 10.11.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 405 гр. Пещера, 09.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А.а при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. А.а Гражданско дело № 20215240101178 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ОТ ИЩЦИТЕ И. И., З. И., Ю. И. и Е. И., уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явяват лично И. И., З. И. и Ю. И.. Като процесуален представител за всички се явява адв. Кръстан Т., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИЦАТА Г. И., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Явява се за нея адв. Ч. Ч., редовно упълномощен.

В.Л. Л. Ц., редовно призован, не се явява.

В.Л. Б. Г., редовно призован, не се явява.

АДВ. Т. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от вещото лице Л. Ц., в която сочи, че е ангажиран и не може да се яви в днешното с.з. Моли да бъде 1 изслушан в следващо с.з.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Т. – Представям и моля да бъдат приети като писмени доказателства – епикриза, досежно здравословното състояние на ищеца И. И., както и документи за суми, които са изпращани от другата им дъщеря от чужбина, за да ги подкрепят финансово. Това е във времето. Доста често ми изпращат средства, за да могат да преживяват хората. Това е във връзка с финансовите възможности, с които разполагат. Представям ги с препис за ответната страна. Миналия път не бяха заверени, затова сега ги представям отново. Водим двама свидетели за разпит.

АДВ. Ч. – Относно епикризата, е преклудирано като доказателствено искане. Издадена е още през м. септември, била е налична към първото с.з., следвало е да я представят тогава. Аз водя само един свидетел за разпит и не държа на другия.

АДВ. Т. – Сега е издадена епикризата, оформена е тогава. Скоро лежа в болницата и тогава му е дадена. Издадена е, но не му е била предадена. Сега му е предадена по наше искане.

АДВ. Ч. - Според мен възможността да представят епикризата е преклудирана. Предоставям на съда.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото Епикриза ИЗ № 6845/2022 г. за ищеца И. И., 9 бр. платежни документи.

ЗАЛИЧАВА от единия от свидетелите на ответната страна.

ДОПУСКА до разпит свидетелите.

2

Сне се самоличността им, както следва:

СВ. А.К.А – 29 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, снаха на Ю. И. и Е. И. - Искам да съм свидетел.

СВ. И.Х.З – 52 г., български гражданин, разведен, неосъждан, без родство със страните.

СВ. С.Г.К – 37 г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните.

Предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

След снемане на самоличностите, св. З. и К. се изведоха от съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на първата свидетЕ., както следва:

СВ. А., със снета самоличност – Познавам И. и З. много добре.

Познавам и Е. – тя е моята свекърва. Познавам и Г. И.. От 16 г. съм снаха в това семейство. Познавам ги добре. Семейството живее в с. Исперихово. В отделна къща живеем, но сме много наблизо. Една ограда ни дели. Все едно сме в една къща. Имотът е на едно. Така знам. Дворът е наш, но парцелът е на едно. Къщите са залепени. В едната живеем ние, в другата свекъра и свекърва ми. Познавам много добре И. и З.. Хората са бедни, възрастни. Дядото взима една пенсия. Бабата работи на частно, повечето с него. Абсолютно никой не ги подпомага. Всеки гледа себе си. Дъщеря им не ги подпомага. Само може да прави поразии, друго не. Същата вечер на годежа на Николай, аз излязох по-късно. През цялото време съм била там. Същият ден на годежа, Г. ме взе, покани ме да отида на центъра на кафе. Аз знам, че отиваме на кафе. Но ние не отидохме на кафе, а отидохме в Съвета в с. Исперихово с един документ.

Там тя го даде на секретарката да й го прочете. Искаше да знае какво означава този документ - дали къщата е нейна. И кмета беше там. Прочетоха й го, каза да й обяснят, че не разбира. Обясниха й, че е прехвърлен чрез дарение и с гледане. Излязохме оттам, отидохме на кафето. Звънна на мъжа й, каза му, че чрез дарение е документа. Обясни му как е и що е. Той каза да види какво ще прави, щом е така, че не си е отворила очите, докато не оправи каквото 3 трябва, да не е стъпнала там, че ще я коли. От същия ден тя почна да прави поразии. Счупи всичко на горния етаж. До вечерта и долния етаж. До рутер счупи – плазма, рутер, всичко тя лично го счупи. Аз бях до последно. Тогава аз излязох, облякох се, взех си детето и като луда отидох на годежа. Тогава хванах бабата и й казах да не се прибира, защото може да стане по-лошо, да останат тази вечер, докато мине. Те не очакваха, че чак толкова голяма беля ще стане. Дойдоха и ги набиха даже. Аз ги прибрах вкъщи. Скрих я аз. Аз не съм се обаждала на Полиция. Това става юли месец миналата година.

Свекърва ми е болна – има много болести. Тя със зрението хич не е добре.

Свекъра е добре. Дядото - И. е болен на 99%.

АДВ. Т. – Нямам въпроси.

АДВ. Ч. – Нямам въпроси.

Пристъпи се към разпит на следващия свидетел, както следва:

СВ. З., със снета самоличност – Познавам ищците. От 2015 г. съм служител на РУ на МВР - Пещера, като обслужвам Участък - Брацигово, а поточно с. Исперихово, Козарско и Жребичко. Не си спомням точната дата, но с колегата Атанас И. получихме сигнал и отидохме в с. Исперихово в дома на лицата, които са в злата. Случаят беше следният: дъщерята на господина и внук им бяха потрошили втория и първия етаж от къщата. С колегата извършихме проверка, същите ги нямаше на адреса. В последствие се оказа, че са напуснали страната. Къщата беше в окаяно състояние. Стъклопакети бяха потрошени на всички врати, прозорци, плазмен телевизор, легла, маси – всичко беше потрошено. Бях направил и снимки в личния си телефон, но не знаех, че ще се стигне до дело. Нас ни пратиха от дежурната част на Полицейското Управление на МВР. Обясних на потърпевшите, че може да образуват дело по чл. 216, но дядото каза, че срещу внук му няма да води дело, че не иска и ще си заведе дело за разваляне на дарението. Няколко пъти го питах дали това е крайното му решение и каза „Да“. Уведомили сме ОДЧ и дежурния разследващ полицай при Районното за случая. Докладна съм изготвил. Не мога да кажа сега къде е, вероятно е в архив. По данни на дядото-потърпевш, внукът му е бил извършител на деянието. Записал съм 4 имената, но не мога да ги посоча в момента. По данни на дядото, внукът е бил извършител. Лицата не са разпитвани. По допълнителна беседа с тъжителя каза, че и дъщеря му е счупила прозорците на втория етаж. На място дядото каза, че внукът е потрошил къщата. В деня каза за внука. В последствие каза и за дъщерята, че е счупила на втория етаж. Аз съм направил справка, че лицата са излезли извън страната. Това е по данни на дядото. Не сме разпитвали свидетели. Нищо не е образувано по случая. Това са данни на дядото.

Направихме справка и за двете лица, че са извън страната. Не си спомням за какъв период беше справката. Но тя е в последствие. Не мога да твърдя дали към деня на деянието са били в страната, не сме установили този факт.

Дежурният прави справка в „Задграничен контрол“. Не си спомням датата, на която лицата са напуснали страната. От една справка ще си покаже веднага.

АДВ. Т. – Нямам въпроси. По служебен ред да се изиска докладната записка, ако прецените, че е необходима. Считам, че показанията на този свидетел са достатъчни.

АДВ. Ч. – Нямам въпроси.

Пристъпи се към разпит на следващия свидетел, както следва:

СВ. К., със снета самоличност – Познавам Г. И. от доста време – от 1520 г. Последните 2-3 г. живее в Германия. Тя не работи. Там е на социални помощи. Има 4 деца – 3 момчета и 1 момиче. 2 пълнолетни и 2 непълнолетни.

Майката се грижи за децата – Г.. Познавам всички. Майката и бащата на Г. са зад мен. Аз съм работил у тях, помагал съм. Преди години съм им правил една баня в имота в с. Исперихово, в който заварих бабата и дядото, които са в залата - майката и бащата на Г.. Това е 2020-2021 г. Започнахме да я правим, после зетят – Красимир, съпругът на Г., каза, че трябва да се вземат плочки и други материали. Спряхме за малко и пак продължихме. Тогава казаха, че нямат пари. След това Г. ми плати. Аз съм приятел с тях, но не се меша в личен план. Казаха, че са продали къщата и оттам предполагам са парите къщата в с. Исперихово, в която живеят майка й и баща й. Каза Г., че няма пари да ми плати в момента - 2020-2021 г. Аз работих в Германия преди това.

Пращали са пари по мен, но за този период, не мога да съм конкретен, защото 5

2020-2021 г. по-рядко ходех в Германия. Пращали са пари по мен. Г. ми е пращала пари, които съм давал на момичето, което живееше у тях - на снаха им. На Г. на сина им - жената. Тя живееше в тази къща с тези хора.

Предполагам, че са били за консумативите. Не мога да кажа за друго. Г. не знам да е работила там, тя е на помощи. Там се чувстват по-добре, отколкото тук. Не знам колко са тези помощи там. Непълнолетните деца живеят там.

Само Г. се грижи за тях. Мъжът й работи, сега не знам дали работи. Каква работа, не ми е ясно. 2020-2021-2022 г. много рядко ходя в Германия. За Г. знам, че не е работила. Мъжът й с кръста нещо пострада доста, ако не се лъжа и операция му правиха. Беше доста време болен. Не знам какъв е размерът на помощите, повече са, отколкото тук. Там имаш много повече възможности.

Живеят на квартира там. Със сигурност живеят на квартира. Как се плаща тази квартира, не знам. Средствата, които е изпращала Г., съм ги предавал само и единствено на нейната снаха, която живее в едно жилище с възрастните майка и баща на Г.. Предполагам, че тези пари са за живеене, за поддръжка. Те са били в една къща, аз не знам за какво са били тези пари.

Може да са за много неща, аз лично не знам за какво са ги използвали.

АДВ. Т. – Нямам въпроси.

АДВ. Ч. – Нямам въпроси.