Решение № 105 от 04.12.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ловеч, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600361 по описа за 2023 година

С присъда № 3/24.01.2023 г. постановена по НОХД № 292/2021 г.

Луковитският районен съд е признал подсъдимия С. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 ,във връзка с чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2,пр. 6-то , ал. 1 и пр. 5-то , ал. 2-ра от НК , затова че на 16.03.2021 г., чрез нанасяне на удари в областта на главата с дървена бухалка /прът/, по хулигански подбуди, причинил средна телесна повреда на М. А. М. от същото село, изразяваща се в счупване на черепа с надлежаща разкъсноконтузна рана, довело до нараняване, проникващо в черепната кухина и излив на кръв над твърдата и под меката мозъчни обвивки, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от четири години. Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият С. е осъден да заплати на пострадалия М. сумата от 10000 лева неимуществени вреди, ведно с законната лихва от датата на увреждането 16.03.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до разликата до 30000 лева, както и сумата от 1440 лева имуществени вреди ,ведно със законната лихва от 16.03.2021 г.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал С., поради което чрез процесуалния си представител адвокат М. – ЛАК я обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Счита, че 1 същият е постановен в нарушение на закона, тъй като не е бил приложен правилно, обвинението не е доказано по безспорен начин, поради което С. следва бъде оправдан като невиновен. Изтъква, че по отношение на подзащитния му е имало пряко, непосредствено, противоправно нападение от страна на пострадалия с мъчете. Сочи, че присъдата е явно несправедлива, тъй като не отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца. По изложените съображения моли настоящата инстанция в рамките на приетите за установи фактически положения да оправдае С..

Недоволен от така постановения съдебен акт останал и пострадалия М., който чрез процесуалния си представител адвокат С. – ЛАК обжалва същия в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство.

Счита, че размерът на наложеното наказание за извършеното деяние от подсъдимия е занижено, с оглед на миналите му осъждания и причинените увреждания. Сочи, че деянието е доказано по несъмнен начин. Счита, че уважения размер на предявения граждански иск е „крайно занижен“, с оглед на причинените увреждания на доверителя му. По изложените съображения моли настоящата инстанция на основание чл. 334 т. 2 от НПК да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да увеличи размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителя на обвинението моли настоящата инстанция да потвърди постановения от първата инстанция съдебен акт.

Счита, че в мотивите на съда са обсъдени всички направени възражения, като са налице безспорни доказателства, които установяват вината на подсъдимия С..

Процесуалния представител на пострадалия в съдебно заседание поддържа депозираната жалба и моли да бъде уважена.

Защитникът на въззивника С. в съдебно заседание моли настоящата инстанция да уважи жалбата му . Сочи, че на досъдебното производство „лицето, което уж е пострадало „ е пребил братовчеда на С. и с брадва е насякъл брат му“. Счита, че по безспорен начин е доказано по делото, че пострадалия е нападнал подзащитният му с режещ инструмент „мъчете“, което е намерено на местопроизшествието. Изтъква, че подзащитният му е бил обект на пряко, непосредствено, противоправно деяние и това, което е направил да вземе дърво и да избие „мъчетето“. Счита, че тези обстоятелства се доказани по безспорен начин от събраните по делото доказателства.

Въззивникът С. в съдебно заседание посочва ,че няколко пъти е ходил до кварталния да докаже, че „мъчето“ е на пострадалия и той е искал да му отсече ръката, поради което същия се е уплашил.

Съдът като съобрази изложеното с жалбите , становището на страните пред тази инстанция и след като сам провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Както бе посочено по-горе въззивникът С. е прилвечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 ,във връзка с чл. 129 ал. 1 във връзка с ал.

2,пр. 6-то , ал. 1 и пр. 5-то , ал. 2-ра от НК.

От приложените към делото гласни и писмени доказателства, 2 настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Въззивникът С. живеел в с. ***********. Бил разведен и безработен.

Въззивникът М. М. също живеели в с. ***********.

Двамата и техните роднини били във влошени отношения, заради възникнали конфликти между тях.

На 16.03.2021 г. пострадалият М. паркирал личния си автомобил марка „Ауди“, модел А4, сив на цвят, в центъра на с. Торос, в близост до намиращия се наблизо магазин. Напазарувал от същия и се отправил към автомобила си. Влизайки в него чул шум от изфурсиран двигател на автомобил, който спрял до него. Този автомобил син на цвят , марка БМВ комби, бил управляван от въззивника С.. Последният слязъл от него и се отправил към лекия автомобил на пострадалия, носейки бухалка. В този момент пострадалия, вече бил седнал на шофьорското място и се пресегнал да затвори вратата на автомобила си. Преди да успее да я затвори въззивникът С. му нанесъл удар в областта на лявата част на главата с бухалката, при което пострадалия паднал на седалката. След това С. му нанесъл още удари, включително и по левия крак, след това с половината на бухалката и в ръката, при което М. излязъл от лекия автомобил и двамата се вкопчили един в друг. В същото време в намиращо се наблизо кафене свидетелите А. и С. С. пиели кафе, когато чули ,че някой извикал „бият се“. Същите излезли и видели, че лекия автомобил на пострадалия М. бил спрян до тротоара , на въззивника С. до него на платното, в различни посоки и двамата/С. и М./ били „прегърнати“. Свидетелите С. С. и А. отишли при тях и ги разтървали. След това М. и възивника С. се качили в леките си автомобили и потеглили.

Пострадалия М. успял да се придвижи до болницата в гр. Луковит, където били установени получените от него увреждания,в резултат на нанесените му удари от въззивника С., а след това бил откаран в гр. Плевен.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че на М. в резултат на нанесените му удари са причинени увреждания, изразяващи се в счупване на черепа с надлежаща разкъсно-контузна рана , довело до нараняване, проникващо в черепната кухина и излив на кръв над твърдата и под меката мозъчна обвивка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От така фактическа обстановка настоящата инстанция приема ,че по безспорен начин се установява, че С. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2,пр.

6-то , ал. 1 и пр. 5-то , ал. 2-ра от НК. Безспорно по делото от показанията на пострадалия М., обясненията на въззивника С., както и показанията на свидетелите С. С. и А., протокола за оглед на веществените доказателства, заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че между въззивника и пострадалия е възникнал конфликт, при който на последния били причинени описаните по-горе увреждания. Освен това от тези доказателства ,преценени в тяхната съвкупност съдът приема за безспорно установен и фактът, че същите са били в резултат на действията на 3 въззивника С., а именно чрез нанасяне на удари в областта на лявата част на главата на пострадалия. Тези увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2,пр. 6-то , ал. 1 и пр.

5-то , ал. 2-ра от НК.

Тук съдът следва да отбележи,съобразявайки заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и разпоредбата на чл. 129 ал. 2 от НК, че са налице две средни телесни повреди – а именно счупване на черепа с надлежаща ракъсно-контузна рана, представлява проникващо нараняване в черепната кухина, а изливите на кръв над твръдата и под меката мозъчни обвивки от своя страна представляват разстройство на здравето, временно и опасно за живота. С обвинителния акт и с присъдата, първоинстанционния съд е приел, че е причинена само една средна телесна повреда. В тази инстанция съдът, с оглед на забраната за влошаване положението на подсъдимия го отбелязва за правна чистота.

В депозираната жалба от страна на защитника на въззивника С. и в съдебно заседание се правят възражения относно това, че уврежданията на М. са причинени от него в условията на неизбежна отбрана, тъй като той е бил нападнат с мъчете от страна на пострадалия. Тези възражения не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства. Единствено пострадалия посочва ,че „падна едно мъчете и само ми поряза пръстите, но не знам от къде дойде“. Това е отразено и в заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, изготвена по писмени данни, в която е отбелязно,че „пострадалия е съобщил за порезни рани на пръстите на лявата си ръка, които не са описани в медицинската документация“. От тези факти не може да се направи извода, че е било налице нападение от страна на пострадалия спрямо въззивника С., при което същия за да се защити му е причинил, посочените увреждания.

От субективна страна въззивникът С. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се потвърждава от посочените по-горе доказателства.

В същото време от събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице основанията на т. 12 на чл. 131 от НК. Свидетелят С. в показанията си посочва „Може да е имало други хора, но аз не съм обърнал внимание , че директно отидохме при тях…..Може да е имало хора в кафето, но не съм видял конкретен човек“, свидетеля А. посочва, „То навсякъде имаше много хора тогава ,на центъра имаше много хора, но не мога да кажа конкретно кой е бил и кой какво е видял …. Не сме коментирали случая в заведението….Никой не е изразявал пред мен възмущение“., свидетелката Г. от една страна твърди, че е имало много хора, „като цяло“..Когато излязох вече почти нямаше , хората си седяха в заведението…То там имаше наистина много хора, защото в заведението имаше хора“. От обективна страна безспорно въззивникът С. е нанесъл описаните по-горе удари в областта на главата и крайниците на М., който е получил и посочените увреждания. От субективна страна, за да е налице квалифициращия признак „хулигански подбуди“, извършителя с действията си пренебрегва „обществените

4 изисквания, с цел демонстриране на явно неуважение към обществото и изградените социални норми“ и към установения в страната ред.

В конкретния казус от показанията на свидетеля Я., както и от показанията на пострадалия М. безспорно се установява, че между роднините на двамата съществуват влошени отношения и възникват конфликти.

Възникналият такъв в конкретния казус представлява отражения на тези отношения, т. е налице е личен мотив за извършване на престъплението от страна на въззивника С..Вярно е, че деянието е извършено на обществено място – центъра на с. Торос, но от показанията на разпитаните свидетели , а и от приложения към делото протокол за оглед на веществени доказателства /фотоалбум/ се установява, че не е имало хора, освен пред заведението ,както и че никой в последното не е коментирал случилото се, дори и след завръщането на двамата свидетели, които са прекратили инцидента.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да се измени присъда № 3/24.01.2023 г. постановена по НОХД № 292/2021 г. на Луковитският районен съд, в частта относно правната квалфикация на деянието, като същото се преквалифицира от престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 ,във връзка с чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2,пр. 6-то , ал. 1 и пр. 5-то , ал. 2-ра от НК в престъпление по чл. 129 ал. 1 във връзка с ал. 2,пр. 6-то , ал. 1 и пр. 5-то , ал.