Определение № 20427 от 02.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20427 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110147534 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение е постъпило е искане от ищеца „Кредито“ ООД чрез адв. П. А. за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.

1 ГПК.

Насрещната страна по искането Н. С. П. не е изразила становище.

На л. 53 от делото е приложен списък на разноските на ищеца по чл. 80 ГПК, с оглед което и заявеното искане е допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

За да отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски съдът се е позовал на относима съдебна практика на СЕС и ВКС по въпроса за разпределението на разноски в случаи като процесния. Определение № 65 от 12.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2213/2025 г., II т. о., ТК, е постановено в производство, образувано и приключило по реда на чл. 422 ГПК (каквото е и настоящото). Със същото върховните съдии при съобразяване на обстоятелството, че ответницата е потребител, а спорът е за съществуването на задължения към банката, произтичащи от признатия от съда за изцяло недействителен договор за потребителски кредит, приемат, че при преценката за дължимостта на разноските следва да бъде съобразено решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Според това решение: Член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи". В този смисъл е налице съдебна практика и на въззивната инстанция – напр. Решение № 750 от 5.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 3012/2024 г. Ето защо и настоящият съдебен състав не отстъпва от позицията си, че ответницата изобщо не дължи на ищеца заплащане на разноски за заповедното и исковото производство. Искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК следва да се 1 остави без уважение.

Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Кредито“ ООД, ЕИК

2042554530, за изменение на решение № 2818/15.02.2026 г., постановено по делото в частта за разноските, като такива бъдат присъдени в полза на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2