Решение № 5762 от 24.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5762 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100514282 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 15762/02.10.2023 г. по гр.д. № 2345/2023 г. по описа на СРС, 59 състав Застрахователно дружество „Е.“ АД е осъдено да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД сумата от 488,20 лева, представляваща невъзстановено от ответника застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на основание чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 770 лева, представляваща направените по делото разноски, както и следва – 50 лева държавна такса, 500 лева депозит за САТЕ, 120 лева депозит за свидетел, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 301799/26.10.2023 г., подадена от Застрахователно дружество Е. АД, в която се излагат съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд, без да изложи мотиви, е приел, че ПТП е 1 настъпило поведение на водача на лек автомобил Тойота Версо, който предприел маневра престрояване от крайна лява в средна пътна лента, при което бил ударил правомерно движещия се автомобил „ БМВ“. Съдът, обаче, не е съобразил събраните по делото доказателства, както и схемата на ПТП, както и че не е взето административно отношение към някой от водачите.

Вещото лице не можел да установи кой от двамата водачи е предприел маневрата за навлизане в съседната лента. По тази причина поддържа, че ищецът не е установил механизмът за настъпване на ПТП, както и че за него вина има застрахования при въззивника водач. При условията на евентуалност поддържа, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи поравно.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или да бъде постановено решение при съобразяване на отговорността на двамата водачи. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 344471/30.11.2023 г, подаден от Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З. АД. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 2345/2023 г. по описа на СРС, 59 състав е образувано по искова молба, подадена от Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З. АД против ЗД „Е.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 09.10.2020 г. около 17 часа в гр. Русе, на бул.

„България“, на около 50 метра от пътен възел „Охлюва“, водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Версо“, рег. № Р **** КМ, Й.М.Х., поради предприемане на внезапно навлизане от крайна лява лента в средната лента, реализирал ПТП с движещия се в средната лента лек автомобил БМВ, модел 320 Д, рег. № Р **** АК, управляван от Г.С.Г. и собственост на С.Й.Г..

2

Твърди, че за настъпилото ПТП бил съставен Протокол № 1758369/09.10.2020 г., в който било посочено, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил Тойота Версо, който е допуснал нарушения на ЗДвП. Твърди, че на 13.10.2020 г. водачът на лек автомобил БМВ е подал претенция за изплащане на обезщетение за щети, въз основа на която е образувана преписка по щета № 0201-001290/2020-01, тъй като по отношение на автомобила имало сключена имуществена застраховка, сключена с полица № BG02212000001241, валидна към датата на събитието. Твърди, че след оглед на автомобила, били установени увреждания на калник заден ляв, броня задна, джанта задна дясна. След издаване на възлагателно писмо, ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз и била платена сума в размер на 473,20 лева. Посочва, че стойността на обичайните разходи са 15 лева. Твърди, че по отношение на отговорността на виновния водач е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 488,20 лева, главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и всички направени разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Застрахователно дружество „Е.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил Тойота Версо“. Поддържа, че от представените доказателства се установявало, че автомобилите са се сблъскали странично на триметров път. Не била изобразена схема на ПТП, нито било взето административно отношение срещу някой от водачите. Посочва, че само в уведомлението за щета единият от водачите е посочил, че водачът на Тойота Версо е навлязъл в неговото платно. Заявява, че оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и че застрахования при него водач е виновен за настъпване на ПТП. При условията на евентуалност поддържа, че вина за настъпването му имат и двамата водачи, поради което не следва да заплаща обезщетение в пълния претендиран размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен или при условията на евентуалност да бъде уважено направеното възражение за съпричиняване. Претендира направените по делото разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, 3 въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен като е приел, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на застрахования при ответника лек автомобил, както и че е налице причинно следствена връзка между събитието и установените вреди, чиято стойност е определена в претендирания размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на 4 първоинстационното решение като въззивникът поддържа възраженията си, направени в отговора на исковата молба относно механизма за настъпване на ПТП. Във връзка с установяване на механизма за настъпване на ПТП в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както е и прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства се установява, че на 09.10.2020 г. в гр. Русе е настъпило ПТП, при което лек автомобил БМВ с рег. № Р**** АК и лек автомобил Тойота Версо с рег. № Р****КМ, който са се ударили странично на трилентов път. В съставения Протокол за ПТП № 1758369/09.10.2020 г. не се съдържа описание на механизма за настъпване на произшествието, както и не е изготвена схема, въпреки че мястото е посетено от служители на МВР. Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства и при липса на описание на произшествието в протокола вещото лице е заявило при разпита си, че не може да даде заключение за това кой от водачите е предприел маневра за престрояване. Този въпрос, обаче, намира отговор в показанията на разпитания от първоинстанционният съд Г.С.Г.. Свидетелят заявява, че се е движел в средната лента като не е променял движението си. Внезапно движещият се до него автомобил тръгнал в посока надясно, бил в лявата лента и имало леко съприкосновение. Водачите спрели веднага и се обадили на полицията. Увредените елементи били отзад на колата му, като нямало спор относно вината, но в същото време посочва, че двамата заявили различни становище пред полицаите.

Въз основа на така установеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че фактическите изводи на първоинстанционния съд относно механизма за настъпване на ПТП. Неоснователни са доводите, изложени от ответното дружество – въззивник, че е налице вина на водача на застрахования по имуществена отговорност автомобил, тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани. Не се установява, също така, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат. В тежест на въззивника е било да установи твърденията си, които да опровергават изводите, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил Тойота Версо, но такива доказателства не са ангажирани.

5

Предвид на изложеното, обжалваното решение, с което предявените искове са отхвърлени, е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 15762/02.10.2023 г. по гр.д. № 2345/2023 г. по описа на СРС, 59 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6