Решение № 526 от 10.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Враца, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500576 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 7509/30.05.2024г. от адв.К. К.-процесуален представител на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя В. К. Х. - Н., с адрес за съобщения: *** против Решение № 323/20.05.2024 г. по гр. дело № 713/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което съдът признал за НЕЗАКОННО уволнението на В. С. К. с ЕГН ********** и адрес ***, извършено със заповед № 7 от 11.01.2024 г. на законния представител на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** и отменил същата заповед, като незаконосъобразна.

Възстановил В. С. К. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност-„***” в „***“ ЕООД. Осъдил „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на В. С. К. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 6799,41 лева - обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 11.01.2024 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2024 г. до изплащането на сумата, отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение за разликата от 6799,41 лева до пълния предявен размер от 15710,00 лева за периода от 17.05.2024 г. до 11.07.2024 г.

Осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 371,98 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, както и сумата 250,00 лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

Постановил предварително изпълнение на решението В ЧАСТТА за присъденото обезщетение по КТ за оставане без работа на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, като указал на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаването 1 на настоящото решение да представи по делото своя банкова сметка, по която да му бъдат преведени присъдените суми.

Счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, като желае съдът да остави без уважение предявените от В. С. К. искови претенции.

На първо място, счита, че предявените от ищеца искове са процесуално недопустими, тъй като са предявени извън давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, който извод противоречи на събраните по делото доказателства. Трудовото правоотношение на ищеца В.

К. е прекратено на 11.01.2024 г., като срокът за оспорване на процесната Заповед № 7/11.01.2024г. започнал да тече от тази дата и изтекъл на 10.03.2024 г., а не на 11.03.2024 г., както е приел районния съд.

На следващо място посочва, че неправилно първоинстанционния съд приел, че ЛТД на ищеца не съдържа документ, с който той да е изразил желание трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласите. В него на л. 265 от ЛТД се съдържа молба вх. № 53/10.01.2024 г. адресирана от ищеца до ответника, в която изрично е направил искане трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, т.

1 от КТ, считано от 11.01.2024 г. Същата не била оспорена от ищеца и удостоверителна функция не била разколебана по никакъв начин, като РС несъобразявайки този факт постановил порочен съдебен акт.

Посочва, че ищеца в и.м. не навеждал твърдения, че останал без работа, поради което съдът неправилно посочил в решението си, че ответника следвало да ги оспори, тъй като с отговора по чл. 131 от ГПК това е извършено.

Твърди, че не били взети предвид доводите на ответника посочени в писменият отговор и в писмената му защита, което е процесуално нарушение от страна на съда.

Счита, че не следва да бъдат уважени и предявените акцесорни претенции, както и да се заплатят разноските на ответника пред първата инстанция, което не било сторено от районния съд.

Прави доказателствено искане да бъдат разпитани пред въззивната инстанция трима свидетели, които ще свидетелстват за факти и обстоятелства свързани с основанието на издаване на процесната заповед за прекратяване на ТПО.

В изпълнение указанията на съда дадени в разпореждане № 563/30.08.2024г. въззивника „***“ ЕООД гр. Враца е представил молба вх.№ 6771/10.09.2024г., с която е приложил надлежно пълномощно, с което упълномощава адв. К. К. от АК-Враца, да го представлява пред ОС-Враца по настоящето въззивно дело.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 10639/31.07.2024г. съдържащ насрещна въззивна жалба от въззиваемия В. С. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. И. С., с адрес за призоваване: ***, с който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна и следва да не бъде уважена.

В отговора се излагат доводи, че обжалваното Решение № 323/20.05.2024г., постановено по гр.д. № 713/2024г. по описа на PC-Враца е правилно и законосъобразно, като съдът обсъдил подборно и в цялост събраните по делото доказателства и направил задълбочен извод за уважаване на предявените искови претенции, като основателни и доказани до размера от 6799,41лв., поради което възраженията наведени от въззивника „***“ ЕООД гр. Враца са неоснователни.

Счита, че исковата молба е предявена в законоустановения двумесечен срок, поради което възражението на противната страна за недопустимост на иска, предявен извън срока по чл.358,ал.1,т.2 от КТ е неоснователно. Сочи, че доверителят му не е отправял искане за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие.

Противопоставя се на искането на въззивника „***“ ЕООД гр. Враца за разпит на свидетели пред въззивната инстанция, което доказателствено искане е неоснователно и преклудирано.

В случай, че съдът допусне свидетели на въззивника, то моли да му бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели, с чиито показания ще бъдат установени обстоятелства около изпълнението на служебните му задължения, връчването на процесната заповед за уволнение и оставането му без работа.

2

С писмения отговор на въззивната жалба, в който се съдържа и насрещна въззивна жалба според РС-Враца, В. С. К., чрез адв. И. С., е пискал въззивния съд да постанови решение, с което да осъди „***" ЕООД да му заплати сумата от 2889,75 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.05.2024г. до 11.07.2024г., изчислено съгласно изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза.

Желае съдът да постанови решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъде осъден „***" ЕООД да заплати на В. С. К., сумата от 2889,75 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.05.2024г. до 11.07.2024г., както и сторените пред въззивната инстанция деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

П о с т ъ п и л писмен отговор вх.№ 11518/23.08.2024г. адв.К. К. процесуален представител на „***“ ЕООД гр. Враца, с който счита, че насрещната въззивна жалба няма характер на такава, т.к. не кореспондира с разпоредбите на чл. 263, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 260 от ГПК.

В петитума на отговора на въззивна жалба с вх. № 10639/31.07.2024 г. се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е постановен влязъл в сила отхвърлителен диспозитив по отношение обезщетението за оставане без работа на ищеца.

Счита, че с нея не се цели защита по чл. 263, ал. 2, изр. първо от ГПК, а отмяна на отхвърлителната част от съдебния акт, тъй като е депозирана против част от първоинстанционното решение, която не удовлетворява ищеца, поради което следвало да атакува тази част от решението с въззивна жалба в предвидения за това срок. За тази насрещна въззивна жалба не е внесена съответна държава такса.

Посочва, че производството по отхвърлителната част на предявените искове за присъждане на обезщетение за оставане без работа на ищеца, поради уволнението му за периода от 17.05.2024 г. до 11.07.2024 г. е приключило с влязло в сила решение, поради което това искане е преклудилано. сочи, че ищеца е уведомен за решението на 21.05.2024 г., а въззивната жалба е депозирана на 31.07.2024 г.

Навежда доводи, че по този начин се цели заобикаляне на закона, като насрещната въззивна жалба е депозирана извън срока, процесуално недопустима е и производството по нея следва да бъде прекратено.Цитира съдебна практика на ВКС.

Желае съдът да остави без разглеждане „насрещна въззивна жалба“ обективирана в писмения отговор с вх. № 10639/31.07.2024 г. и да прекрати производството по нея.

В изпълнение указанията на съда дадени в разпореждане № 563/30.08.2024г. въззиваемия В. С. К., чрез адв. И. С. е представил молба вх.№ 6768/10.09.2024г., с която е приложил надлежно пълномощно, с което упълномощава адв. И. С. от АК-Враца, да го представлява пред ОС-Враца по настоящето въззивно дело. С молбата е направил уточнение, с което е поискал въззивния съд да измени Решение № 323/20.05.2024 г. по гр. дело № 713/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, като осъди „***“ ЕООД гр. Враца да заплати на В. С. К., чрез адв. И. С., сумата от 2889,75 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 17.05.2024г. до 11.07.2024г., както и да му се присъдят направените във въззивното производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Поискал е отново да му бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, с 3 чиито показания ще бъдат установени обстоятелства около изпълнението на служебните задължения на В. К., чрез адв. И. С., връчване на процесната заповед за уволнението и оставането му без работа.

С молбата е представил справка за актуално състояние на действащи ТД на въззиваемия В. С. К. за периода от 01.05.2024г. до 30.07.2024г.

Депозирана е частна жалба вх.№ 8892/25.06.2024г. от адв.К. К.-пълномощник на „***" ЕООД гр.Враца против Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр. д. № 713/2024 г. на PC Враца, постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските,като желае съдът да го отмени като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

На първо място посочва, че за да отхвърли искането му по чл. 248 от ГПК, първоинстанционния съд се позовал на ирелевантната правна норма на 235, ал. 3 от ГПК. С Решение № 323/20.05.2024 г. районния съд постановил отхвърлителен диспозитив по отношение обезщетението за оставане без работа на ищеца, поради уволнението за разликата от 6779,41 лв. до 15710,00 лв. (намаление от 57 % от заявения първоначално интерес), като решаващият състав не е имал основание да отхвърли искането му по чл. 248 от ГПК.

На второ място сочи, че не е въведено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника от ищцовата страна. Цитира НМРАВ и процедурата за изчисляване размера на адвокатското възнаграждение по трудови дела.

Счита, че Определение № 1080/18.06.2024 г. по гр.д. № 713/2024 г. на PC – Враца е необосновано, постановено в противоречие с цитираните в частната жалба материални и процесуални норми, като моли въззивния съд да го отмени изцяло и постанови съдебен акт, с който да осъди В. С. К. да заплати на „*** - Враца“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1034 лв.

В изпълнение указанията на съда дадени в разпореждане № 563/30.08.2024г. въззивника „***“ ЕООД гр. Враца е представил молба вх.№ 6771/10.09.2024г., с която е приложил надлежно пълномощно, с което упълномощава адв. К. К. от АК-Враца, да го представлява пред ОС-Враца по настоящето въззивно дело по депозираната въззивна частна жалба.

В заканоустановения срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба от В. С. К..

С определението по чл.267 от ГПК от 11.09.2024г. съдът е оставил без уважение исканията и на двете страни за допускане на гласни доказателства за установяване на обстоятелства свързани с основанието на издаване на процесната заповед, изпълнението на служебните му задължения на ищеца, връчването на заповедта за уволнение и оставането му без работа, като неоснователно.