Протокол № 22 от 28.01.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 22 гр. Варна, 28.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600111 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:55 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я.

Жалбоподател-подсъдим Н. А. А., редовно призован, явява се лично и с адв.Л. С. Д. от АК – Пловдив, редовно упълномощена от преди.

АДВ.Д.: Водим свидетелите С. Г. И. и В. В. Е..

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи. Моля да приемете постъпилите писмени доказателства.

АДВ.Д.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи. Моля да се приемат постъпилите писмени документи, като аз също добавям едно писмено доказателство, а именно у-ние което съдът ни поиска относно лечението на С.

Г. И..

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, както и, че следва да се приобщят писмените доказателства, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал писмо от РСВарна с изх.№ 346 от 06.11.2024 г.; писмо от Апелативна прокуратура Варна с 1 рег.№ 291 от 06.11.2024 г., ведно с 1 бр. справка за водени преписки и ДП; писмо от РС-Варна с рег.№ 10793 от 08.11.2024 г., ведно с 1 бр. определение №10591 от 04.10.2016 г.; писмо от РС-Варна с рег.№ 12568 от 08.11.2024 г., ведно с 1 бр. определение № 6112 от 08.10.2021 г. и 1 бр. молба от Н. А.; присъда № 11 по НОХД № 1426/2018 г. по описа на ВОС, ведно с мотиви към нея и определение за мярка; у-ние с изх.№ 120/22.05.2024 г. за С. И..

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и разпит на свидетелите:

В. В. Е. – 63 год., бълг. гражданин, неосъждана, майка на подсъдимия Н.

А.. Предупредена за отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината, както и за възможността по чл.119 НПК да откаже да свидетелства.

Свид.Е.: Желая да дам показания.

На въпроси на защитата

Назад във времето отношенията им са били много разнообразни. И двамата се обичат много, но и двамата са ревниви. Тя е много бързо избухваща, съответно и сина ми. Била съм свидетел как се карат. От както той е под домашен арест, доста често идва в къщи. В момента поддържат повече от прекрасни отношения, предполагам най-вече заради детето, но са в изключителни отношения поне от година и нещо. Докато беше в ареста ние ходихме с мъжа ми на свиждане, и всеки път и тя също беше там. По нейно собствено желание е идвала. Никога не сме й указвали натиск.

Доколкото разбрах и дочух в къщи, двамата обсъждат евентуалния вариант в интерес на по-правилни отношения да се разделят, но да продължат да поддържат добри отношения в името на детето. Той е изключително отговорен баща. Наистина много добър. Това могат да го потвърдят много хора, и заради детето е готов да направи всичко.

Лично не съм виждала Н. да упражнява насилие спрямо нея, но съм виждала като се карат, избухват, и тя го е нападала. Т.е. процеса при тях не е едностранен, категорично. Виждала съм, но слава богу не и пред детето.

Аз съм коректен човек и приемам всички хора и се старая винаги, дори и когато съм виждала, че С. не е права, съм гледала да намеря добрия тон и да проведем някакъв разговор. Но в добри отношения сме. Никога не сме имали конфликти.

Никога не ми е споделяла, че се страхува от него, че може да я нарани и убие.

Когато е била в нас, много пъти се е случвало да е разстроена от някаква случка с нейните родители и ми споделяла, че майка й е личност, която обича да се изпълняват нейните нареждания, нейното мнение е най-важно, общо взето тя се страхува от нея. Според мене й указват натиск. Мога да кажа за последния случай от лятото. Те бяха през цялата лятна ваканция в къщи – С. и детето, и си отидоха във Варна преди рождения ден на сина ми – 15.07. На мен ми казаха, че отиват за подарък, искаха да го изненадат. Два дена преди рождения ден, още не бяха дошли, както си вечеряме звъни вайбъра на сина 2 ми. На видеовръзка се обади майката на С.. Крещеше невероятно, детето реве.

Беше разбрала, че С. и М. искат да се върнат на село за рождения ден на сина ми, викаше, обиждаше, заплашваше, Н. беше стъписан, аз също. Каза „искаш ли сега да се обадя на прокурорката и да ти ти лепна още едно отвличане“. Аз дори се засмях и викам, нека да се обади, то ще е смешно, той и под домашен арест а пък ще отвлича. Детето се молеше татко му да го вземе. Викаше „бабо, дядо вие сте добри, елате ме вземете“. Много беше неприятно, съответно и С. също плачеше. Те искаха да се върнат за рождения ден, но не дойдоха.

Върнаха се два дена след рождения ден.

Имаше един случай пред 4 години. Ние вече живеехме на село, и С., Н. и детето дойдоха. Още като дойдоха тя се оплака, че майка й звъни постоянно по телефона и в момента в който говорихме, майка й отново звънна и възникна скандал. Тя й каза „стига си ми звъняла, ти не ме оставяш да живея спокойно“. А тя отговаря „не, ти къде си, защо не се обади че тръгваш, сигурно са те отвлекли“. Тогава С. каза „в селото където живеят майка му и баща му на Н.“. Аз до момента не бях казвала къде живеем, защото ги познавам какви хора са. Тя пак продължи да пита и каза „ще се обадя на полицията, теб те няма“. С. й каза „оставете ме намира, ние сме с детето тука“.

За да се успокои майка й С. даде на мен телефона, а тя започна да ме псува, да ме обижда. В крайна сметка не се обади на полицията, че е отвлечена С..

Прекараха два-три дена в къщи, но беше много неприятен случай.

Относно отношението на родителите на С. към Н. - много пъти съм виждала как майката реагира много експанзивно. В много от случаите когато съм имала информация, че С. е била виновна за нещо, но тя ги е излъгала.

Прим. е имала някаква глоба пък не била платена, а пък не й дават пари да я плати, и такива дребни неща. Настроени са много срещу Н.. Те изобщо са настроени срещу тях двамата, предвид връзката им, че е малко по-бурна и им е писнало.

Свид.Е.: Подозирах, че С. е употребявала наркотици, но Н. не ми е споделял. Пред мене не е споделяла такива неща. Аз разбрах когато влезе в клиниката и когато майка й и баща й дойдоха нома лято на село да разговарят с Н. дали може с нещо да помогне. Н. беше под домашен арест, а тя беше в клиниката и майка й и баща й дойдоха на село да разговарят с Н.. Те чак сега били разбрали казаха му „ти тогава не си ни лъгал, тя наистина е имала проблем, ти само си искал да помогнеш“. Това само чух и се дръпнах настрани.

Дочувала съм някои неща, но на слухови и на клюки не бих цитирала такива работи, не съм свидетел, не съм видяла, но съм подозирала. Той единият път ми беше казал, че е намерил пакетчета с наркотик в колата и беше бесен. Аз точно бях пристигнала тогава, когато започна скандала и разни други мъже. Когато са се разделяли тя изпадаше в невероятна ярост, а когато той се беше опитал да започне някаква връзка, тогава тя започваше да го тормози, да го търси, да блъска по вратата и съответно в същия ден отива и 3 подава някаква жалба до съда. Вечерта пак е в къщи пак е на вратата, моли го да й прости и такива неща. Съответно и той я ревнува, защото вероятно е имало причини.

Въпрос: Сигналите, които С. е подавала срещу Н., какво се е случвало след това с тях? По-скоро знаете ли за оттеглянето на сигналите.

Съдът отклонява въпроса

На въпроси на прокурора:

Синът ми има две деца. Другото дете живее с майка си и с нейния партньор. Също и Н. се грижи. В чудесни отношения са с нея. Те живеят във Варна, а ние сме в село Садина, обл.Търговище. При нас изтърпява мярката за неотклонение. Когато преди малко казаха че цялата лятна ваканция са били при нас, говорих за това лято на 2024 година.

Преди С. синът ми е имал други връзки. Името на жената, от която има дете, е Н.В.М.. Мисля, че имаше един скандал, за който е сезирала органите, но след това всичко се оправи, те са в много добри отношения, както и аз с нея, и със семейството й също.

Не познавам Д.Д., не мога да кажа дали е живяла на семейни начала със сина ми.

Мисля, че имаше и някакво такова момиче М., но нямам някакви конкретни спомени дали са живели заедно, не мога да кажа. Не зная дали тя се е оплаквала в полицията от него.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и същата беше освободена

С. Г. И. – с установена по делото самоличност. Предупредена за отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.

Желая да свидетелствам. Аз живея във Варна, но доста често ходя в с.Садина.

На въпроси на защитата:

С Н. сме в нормални отношения, чуваме се всеки ден, с малката също се чуват всеки ден след училище, защото й липсва много, разбираме се, говорим си нормално. Подавала съм сигнали и съм оттегляла някои от тях. Сега се виждаме заради детето, и се опитваме да можем да имаме нормална комуникация. Към момента на случилото се бяхме двойка в живота.

Да, имало е такива случаи, в които съм сезирала съда за насилие от него.

Когато аз съм подавала жалби, това е било под ефект, защото преди това сме се скарали нещо и аз имах проблеми с наркотиците …/свидетелката плаче/… и просто заради това нещо много се карахме. Но той не ме е карал да си оттеглям жалбите, или пък някой да ме е натискал. И пред полицията съм пускала жалби, и съм оттегляла тези сигнали защото съм съжалявала, че съм направила това нещо, и не е това начина.

4

Аз съм писала, че сме се били и това е било така, и аз съч осъществявала физическо или психическо насилие спрямо Н..

Майка ми и баща ми не харесват Н. заради това, че постоянно се караме и се събираме – разделяме, и всеки път като сме се скарали, аз съм ходила при тях, и съм се оплаквала, и никога не съм казвала моята вина, и те са се настройвали още повече. Моя грешка е че съм го допуснала това нещо.

Родителите ми ми казаха, че ако искам да си сменя показанията, ще ми бъде отнето детето, че ще ме съдят, това са го казали полицаите.

Просто когато стана случката пред къщи, майка ми и баба ми излязоха навън, и не знаеха за проблемите ми с наркотиците, и аз не исках да разбират.

Скарахме се с Н., не ме е качвал насила в колата.