Решение № 253 от 29.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. П., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100164 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба на адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Х. Б. Е., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ № 20 и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, с р е щ у „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 4046, с управител П.Б.Д..

Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4813021/30.05.2023 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получила заемна сума в размер на 600 лева. Сочи, че във връзка с чл. 4 от цитирания договор и за обезпечаване на същия, е сключила с второто ответно дружество „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 4813021/30.05.2023 г., по който е следвало да заплати сумата от 252,45 лева, представляваща възнаграждение за поръчителство. Релевира, че е погасила Договор за паричен заем № 4813021/30.05.2023 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4813021/30.05.2023 г., и е заплатила по тях сумата от 25,33 евро - лихва и 129,08 евро възнаграждение по договор за поръчителство.

1

По отношение на Договор за паричен заем № 4813021/30.05.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ищцата твърди, че същият е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формирането му - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, като в процесния случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство и дали същото е отразено в ГПР по кредита. В тази връзка посочва, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, първият ответник не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши, в качеството й на кредитополучател, за заплащане на възнаграждение на втория ответник, в качеството му на поръчител. Навежда, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, като е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Релевира, че едноличен собственик на капитала на второто ответно дружество е първото ответно дружество, поради което печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в резултат на което със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Т.е. с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Твърди още, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение, което представлява „заблуждаваща търговска практика“.

По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство № 4813021/30.05.2023 г., ищцата твърди, че същият е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави – нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските 2 взаимоотношения и принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Респективно, че е налице не еквивалентност на насрещните престации, тъй като ищцата е принудена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с предварително избрано от заемателя дружество, чието възнаграждение води до увеличаване на дължимата сума с над 30 %, като не получава насрещна престация. Релевира, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР, защото по своята същност уговореното възнаграждение за поръчителство представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР, съответно води до заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. И по отношение на договора за предоставяне на поръчителство релевира, че едноличен собственик на капитала на второто ответно дружество е първото ответно дружество, поради което печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в резултат на което със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди още, че договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата, като потребител, както и че процесният договор не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да осъди „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата сумата в размер на 25,33 евро, недължимо платена като договорна лихва по нищожен Договор за паричен заем № 4813021/30.05.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;

На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да осъди „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 129,08 евро, недължимо платена като възнаграждение за гаранция по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4813021/30.05.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.

143 от ЗЗП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

3

В законоустановения срок ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че по силата на Договор за паричен заем № 4813021 дружеството е предоставило в собственост на ищцата сума в размер на 600 лв., като общата дължима сума по договора е в размер на 649,55 лв., в това число лихвено задължение в размер на 49,55 лв. Релевира, че предсрочното погасяване на задълженията по кредита е довело до редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 30,41 лв. (15,55 евро). Твърди, че процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание за погасяване на задължения на ищеца по действителен договор за паричен заем.

Оспорва изцяло ищцовите твърдения за нищожност на процесния договор за паричен заем, като твърди, че същият е валидно сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК, както и че ГПР е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В тази връзка твърди, че възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвано при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен заем, тъй като договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, която гарантира изпълнението на задълженията на заемателя и същата не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, Уточнява, че общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит, който е изчислен към момента на сключване на договора. Релевира, че кредиторът няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, защото същото не е част от общия разход по кредита за потребителя, не е част от заемното правоотношение по договора за заем и не представлява пряк разход свързан с кредита, тъй като договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Поддържа, че възнаграждението не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, като заемополучателят следва да предостави обезпечение единствено, за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от 4 неизпълнението. Изразява становище за неоснователност на ищцовите твърдения и по отношение на обстоятелството, че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се сторените по делото разноски, като се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В законоустановения срок ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че процесният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, като счита същите за недоказани, изтъква основния предмет на дейност на ответното дружество и свързания с това очакван финансов резултат. Сочи, че обявяването на нищожността на договора за предоставяне на гаранция, поради заобикаляне разпоредбите на Закона за потребителски кредит, е неотносимо към процесния договор, тъй като последният не е потребителски, поради което твърденията за нищожност на договора на основание ЗПК са ирелевантни.

Разпечатката съдържа 25 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7edb5b0-eb28-427d-9638-ac08b00b69d0