Решение № 125 от 30.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300502772 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

С Решение №3398 от 05.07.2025 г., постановено по гр. д. №13049/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI гр. с. съдът е признал уволнението на Е. М. Х., с ЕГН:

**********, извършено със Заповед № 32/29.05.2024г. на „Дунапак Пейпър Енд Пакаджингс“ ООД, чуждестранно юридическо лице, държава: Унгария, представляващ юридическото лице - В.Е., с която трудовото правоотношение между Е. М. Х., с ЕГН:

********** и „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД, с ЕИК 115010325 е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 29.05.2024 г., за незаконно и го е отменил; възстановил е Е. М. Х. на заеманата в „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД длъжност съгл. тр. договор от 31.10.2011г.: „старши мениджър, ръководител на администрацията/финансов директор“; отхвърлил е предявения от Е. М. Х. срещу „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД иск за признаване за установено на основание чл. 71, т. 1 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 21 от ЗЗДискр. и чл. 8, ал. 3 КТ, че при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 32/29.05.2024г. на „Дунапак Пейпър Енд Пакаджингс“ ООД, ответникът „ДУНАПАК РОДИНА“ АД е допуснал дискриминация на ищеца Е. М. Х. с оглед признака по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. „възраст“, като неоснователен; осъдил е „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД да заплати на Е. М. Х. следните суми: сумата от 24 684, 27 лева, представляваща обезщетение на осн. чл.

225, ал. 1 от КТ за периода 30.05.2024 г. – 30.11.2025 г., за който ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 25.07.2024г. до окончателното плащане, сумата от 604, 25 лева – неплатено брутно ТВ за 1 работен ден – 29.05.24г., като съдът е отхвърлил иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 24 684,27 лева до пълния предявен размер от 73 024,26 лева, като погасен чрез прихващане с изплатените на отпаднало основание обезщетения по чл. 222, ал.

1 КТ в размер на 36 255 лева и чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 12 084, 99 лева, общо 48 339, 99 лева, подлежащи на връщане и е разпредЕ. отговорността за разноски.

Въззивното производство е образувано е по две идентични въззивни жалби от 21.07.2025 г. и 22.07.2025 г., подадени от "ДУНАПАК - РОДИНА" АД, с ЕИК 115010325, чрез пълномощника по делото адвокат Н. П., вписана в АК-Пловдив, против Решение №3398 от 05.07.2025 г., постановено по гр. д. №13049/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI гр. с. в частите, с които сe:

1

-признава уволнението на Е. М. Х., с ЕГН **********, извършено със Заповед № 32/29.05.2024г. на „Дунапак Пейпър Енд Пакаджингс“ ООД, чуждестранно юридическо лице, държава: Унгария, представляващ юридическото лице-В.Е., с която трудовото правоотношение между Е. М. Х. и „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД, с ЕИК 115010325, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ***, представлявано от С.Г.Р. и „Дунапак Пейпър Енд Пакаджингс“ ООД, чуждестранно юридическо лице, държава: Унгария, представляващ юридическото лице - В.Е., е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 29.05.2024 г. за незаконно и го отменя;

-възстановява Е. М. Х. на заеманата в „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД длъжност съгл. тр. договор от 31.10.2011г.: „старши мениджър, ръководител на администрацията/финансов директор“;

-осъжда „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД да заплати на Е. М. Х. сумата от 24 684,27 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 30.05.2024 г. – 30.11.2025 г., за който ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 25.07.2024 г. до окончателното плащане.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат подробни доводи.

Поддържа се, че издадената заповед за съкращаване на ищеца е правилна и законосъобразна, като същата била издадена от работодателя. Излагат се доводи, че извършеното съкращаване на щата е реално, а не фиктивно, както и че не е необходимо да се извършва подбор, защото създадената преди уволнението на ищеца съгл. протокола на съвета на директорите от м.март 2024 г. длъжност административен директор е с различни трудови функции от тези на длъжността финансов директор ИТ, която е изпълнявал Е.Х..

Жалбоподателят счита, че при определяне на размера на обезщетение по чл. 225 КТ не е използвана предвидената в закона база за изчисление, като според заключението на вещото лице размерът бил 72 510 лв. /12 085 лв. по 6 месеца/. Поддържа, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетението на база 12 170,71 лв., което възнаграждение ищецът никога не бил получавал. Отправя се искане до въззивния съд за отмЯ. на първоинстнационното решение в обжалваните части и отхвърляне на исковите претенции, а в условията на евентуалност, в случай че бъде уважен искът за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ да се отхвърли за сумата от 514,26 лв. т.е. за горницата над 24 170,01 до присъдения от първата инстанция размер от 24 684, 27 лв. Претендират се разноски.

С молба от 29.10.25 г. жалбоподателят „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД заявява, че не поддържа искането за изменение на решението в частта за разноските, обективирано във въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Е. М. Х., с ЕГН ********** чрез пълномощника – адвокат Е. И. от САК, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части, като се излагат подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че формалните недостатъци на заповедта за уволнение я опорочават до степен, което позволява същата да се счете за незаконна, както и че работодателят в нарушение на чл. 329 КТ изобщо не е провел подбор при съкращаване на длъжността. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ, във вр. с претенцията по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ.

Претендира разноски.

Решението като необжалвано в останалите части от страните е влязло в законна сила.

Постъпила е и частна жалба от Е. М. Х. чрез пълномощника – адв. Е. И. от САК против Определение №10532/14.08.2025 г., постановено по гр.д. №13049/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI гр. с., с което се оставя без уважение молбата, с вх. № 82756/28.07.25 г. на Е. Х. за изменение на Решение №3398 от 05.07.2025г., постановено по гр.д. №13049/2024 г. в частта за разноските. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго такова, с което да се допусне изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като се отхвърли претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение изцяло, както и да се присъдят в полза на Е. Х. разноски за адвокатско възнаграждение с оглед изхода на делото, която сума счита, че следва да бъде не по-малко от 818,08 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата – „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД чрез адвокат Н. П., с който 2 счита, че частната жалба е неоснователна и излага доводи в тази насока.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Предмет на настоящото въззивно производството са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ, предявени от ищеца Е. М. Х. срещу ответника „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД, както и направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане от ответника.

В исковата молба ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника „ДУНАПАК - РОДИНА“ АД, възникнало по силата на трудов договор от 11.12.2006 г., като е заемал длъжността Директор „Финанси и ИТ“, последователно изменяно с допълнителни споразумения. Ищецът сочи, че със споразумение за изменение на трудовия договор на старши мениджър от 31.10.2011 г. се е изменила трудовата му длъжност на „***.

Последното основно трудовото възнаграждение на служителя било в размер на 12 085 лева.

Основните задължения на заеманата от ищеца длъжност били уредени в длъжностна характеристика, представена с исковата молба. В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.05.2024 г. по време на мениджърска среща В.Е. /представляващ изпълнителния член на Съвета на директорите/ правел подмятания относно възрастта на някои от участниците в срещата - не можело да се очаква един тридесет годишен мениджър да работи успешно с лице, което е близо шестдесетгодишно. Твърди се, че на 28 май 2024 г., г-н Е. поканил ищеца на работна вечеря, на която да обсъдят въпроси във връзка с работата му. Сочи се, че на вечерята В.Е. изказал убеждение, че ищецът несъмнено си дава сметка за какво конкретно ще бъде техният разговор. След това заявил, че работодателят е преценил, че следва да прекрати трудовото правоотношение с ищеца и му предлага това да стане по взаимно съгласие /с изплащане на обезщетение/. Ищецът отказал отправеното устно предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие или със споразумение. Посочва се в исковата молба, че на следващия ден - 29.05.2024 г., след като ищецът пристигнал на работа, му била връчена Заповед № 32/29.05.2024 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 29.05.2024 г. В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния случай не е налице реално съкращаване на щата.

Поддържа се, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради формални пороци като издател се сочело друго дружество - „Дунапак Пейпър енд Пакаджингс“ ООД, Унгария, което обаче не било работодател на ищеца и било невярното отразяване на длъжността, от която ищецът бива уволнен /била посочена длъжността „***“, а не заеманата от служителя длъжност към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение „***/. Ищецът счита, че не е налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - тъй като не е налице реално съкращение на щата на длъжността, на която е работил ищецът преди неговото уволнение (независимо от коя длъжност се приеме, че е освободен), а изпълняваните от него трудови функции не са били премахнати. Не било налице и валидно взето решение от компетентния орган на дружеството. Ищецът твърди, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор, като работодателят не е извършил подбор между всички служители, които заемат длъжност с идентични на ищцовата трудови функции или незначително отличаващи се от тях. При условията на евентуалност поддържа, че в случай че подбор е бил извършен, то същият е незаконосъобразен, тъй като не е извършен съобразно критериите по чл. 329 от КТ; не е извършен между всички лица, работещи на сходни длъжности с тази на ищеца; като на работа са останали лица, притежаващи по-ниска степен на квалификация и умения за изпълнение на възложената работа. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.