Решение № 994 от 11.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Добрич, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230100029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, срещу Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.

„****“, бл. 13, вх. Г, ап. 1, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3001/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:

535, 03 лева, представляваща незаплатена цена на доставена електрическа енергия в периода от 12.01.2024 г. до 10.04.2024 г., за обект на потребление в гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 13, вх. Г, ап. 1, аб. № **********, кл. № 1200026497, заедно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане на сумата;

35, 78 лева, представляващо обезщетение за забава за периода 16.03.2024 г. – 19.09.2024 г.

В исковата молба се твърди, че Т. К. е клиент на ищеца, с кл. № 1200026497. По силата на облигационната им обвързаност ищецът се е задължил да доставя електрическа енергия до обекта на ответника в гр.

Добрич, ж.к. „****“, бл. 13, вх. Г, ап. 1, аб. № **********. Сочи се, че тези отношения между страните се уреждат от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про Продажби“ АД, приети на основание чл.

98а от ЗЕ. Ищецът се позовава на чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, където е предвидено задължение за потребителите да заплащат ползваната електрическа енергия. В тази връзка се обяснява, че съгласно чл. 26 от ОУДПЕЕ потребителят изпада в 1 забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без изпращане на покана за заплащане на дължимите суми. А съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. На тази основа се твърди, че ответникът не е заплатил електроенергия на стойност от 535, 03 лева, за периода от 12.01.2024 г. до 10.04.2024 г. Поради неизпълнението му е начислено обезщетение за забава в размер на 35, 78 лева, за периода 16.03.2024 г. – 19.09.2024 г.

Въз основа на заявление на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3001/2024 г. по описа на Районен съд Добрич. В изпълнение на разпореждане на съда са предявени и настоящите установителни искове.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание.

В законоустановения срок е постъпил отговор от особения представител на ответника. Изразява становище за неоснователност на претенциите. Сочи, че ответницата не е страна по материалното правоотношение, възникнало във връзка с доставяне на електрическа енергия за обект на потребление в гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 13, вх. Г, ап. 1, аб. № **********, кл. № 1200026497.

На тази основа прави искане за отхвърляне на исковете.

Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Представлява се от особения представител адвокат Г. С., която счита исковете за неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл.

422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е по иска с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 17 , т. 2 от ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия между страните; изпълнение на задължението за доставяне на електрическа енергия на стойност 535, 03 лева на ответника през процесния период; настъпила изискуемост на вземането от 535, 03 лева.

По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума – 35, 78 лева.

По делото са представени заповед № 515/14.03.1979 г. на началника за жилищно настаняване при Изпълкома на Общински народен съвет Толбихин;

2

Договор за отдаване под наем от 19.02.1980 г.; заповед № 417/27.03.2020 г. за настаняване; договор № 361/15.06.2020 г. за отдаване под наем; заповед № 675/28.04.2023 г. за настаняване; Анекс № 1-191 от 21.06.2023 г. за отдаване под наем; заповед № 626/23.04.2024 г. за прекратяване на наемното правоотношение; заповед № 870/14.06.2024 г. за изземване на общинското жилище.

От приложените книжа се установява, че между ответницата и „Жилфонд - Инвест“ ЕООД е съществувало наемно правоотношение за периода от 19.02.1980 г. до 23.04.2024 г. Дружеството е предоставило за ползване жилище в гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 13, вх. Г, ет. 1, ап. 1, а тя се е задължила да плаща месечен наем.

Наемното правоотношение е прекратено със заповед №

626/23.04.2024 г. поради неплащане на наемни вноски и задължения за потребена вода. Имотът е иззет от ответницата на 04.07.2024 г. – заповед на Кмета на Община Добрич от 14.06.2024 г. и констативен протокол от 04.07.2024 г. В заповедта за изземване е отразено, че ответницата не е заплащала задълженията си за наем, консумирана вода и електроенергия.

Представени са фактури № 0347444002 от 23.02.2024 г., № 0348613068 от 25.03.2024 г. и № 0349786337 от 23.04.2024 г., справки за потребление и извлечение от сметка, от които става ясно, че в процесния имот е потребена електрическа енергия на стойност 535, 03 лева, в периода от 12.01.2024 г. до 10.04.2024 г.

В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия между страните.

На електроразпределителното дружество са дадени указания, че не сочи доказателства за правопораждащия факт още с Определение № 1786 от 09.07.2025 г. Същият обаче не ангажира доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен категоричен извод за липса на такова облигационно правоотношение.

Не може да бъде направен извод за наличие на облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия между страните и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД. В чл. 4 от ОУ е дефинирано, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Разпоредбата на чл. 6, ал.

3

2 от ОУ съдържа отклонение от това правило - предвижда възможност и друго лице да бъде потребител за определен период от време, но само ако собственикът или титулярът на вещното право на ползване е дал пред ищеца нотариално заверено съгласие лицето да бъде потребител за определен срок.

Систематичното тълкуване на двете разпоредби дава основание да бъде прието, че под „ползвател на имот“ се има предвид титуляр на вещно право на ползване, а не наемател, който ползва имота на облигационно основание.

Последният, в каквото качество е ответницата в случая, може да бъде потребител на основание чл. 6, ал. 2 от ОУ, но само ако „Жилфонд - Инвест“ ЕООД е дал пред ищеца нотариално заверено съгласие лицето да бъде потребител за определен срок. Такова съгласие в изискуемата форма не е представено по делото. Оттук следва, че наемодателят „Жилфонд - Инвест“ ЕООД не се е съгласил ответницата да бъде записана като потребител на електрическа енергия и да заплаща дължимите суми към ищеца за периода на наемното правоотношение. Следователно, ищцата не е задължено лице по правоотношението за продажба на енергия за процесния имот за периода от 12.01.2024 г. до 10.04.2024 г .

Всичко изложено с категоричност обосновава извода, че единствено „Жилфонд - Инвест“ ЕООД притежава качеството „потребител“ на електрическа енергия за обект на потребление в гр. Добрич, ж.к. „****“, бл.

13, вх. Г, ап. 1, аб. № **********, кл. № 1200026497. Дружеството е единственото задължено лице, което дължи плащане на консумираната електрическа енергия, на основание чл. 17, т. 2 от ОУ.

Ето защо, претенциите на ищеца за признаване за установено, че ответникът му дължи следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3001/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:

535, 03 лева, представляваща незаплатена цена на доставена електрическа енергия в периода от 12.01.2024 г. до 10.04.2024 г., за обект на потребление в гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 13, вх. Г, ап. 1, аб. № **********, кл. № 1200026497, заедно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане на сумата;

35, 78 лева, представляващо обезщетение за забава за периода 16.03.2024 г. – 19.09.2024 г., следва да бъдат отхвърлени в цялост.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, срещу Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.

„****“, бл. 13, вх. Г, ап. 1, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл.

17, т. 2 от ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 535, 03 лева, представляваща 4 незаплатена цена на доставена електрическа енергия в периода от 12.01.2024 г. до 10.04.2024 г., за обект на потребление в гр. Добрич, ж.к. „****“, бл. 13, вх.

Г, ап. 1, аб. № **********, кл. № 1200026497, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3001/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, срещу Т. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к.

„****“, бл. 13, вх. Г, ап. 1, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл.

86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 35, 78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.03.2024 г.

– 19.09.2024 г., предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3001/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5