Решение № 1559 от 16.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. София , 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова

Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20201001002386 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, ЕИК ***, чрез изп.директор М. С. насочена против Решение № 1021/17.07.2020 г., постановено по т.д. № 1790/2019 г. по описа на СГС, ТО в частта му, с която предявените против въззивника от Община *** при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, са били уважени.

В частта, с която предявеният акцесорен иск е частично отхвърлен, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в уважителната му част в противоречие с материалния закон – ЗЗД и ЗУТ, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за необоснованост.

Като правен резултат от развитите оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

1

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Община *** против ПУДООС.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че страните по делото били обвързани от договор за осигуряване на финансиране за реализация на обект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на с. ***, община ***“.

Според клаузите му общината ищец, като финансирана страна, се е задължила да осъществи реализация на конкретен проект, описан в чл.1 от договора, в срок от деветдесет календарни дни от Протокол обр. 2а и в съответствие с Графика за реализация на проекта, представляващ Приложение № 1 към договора. От своя страна ответникът, като финансираща страна, поел насрещно задължение да заплати на насрещната по договора сума за финансиране в размер на 591 140, 46 лв. с ДДС.

Твърдяло се е, че ищецът изпълнил точно задължението си по договора, вкл. и по отношение на уговорения срок - строителството приключило на 21.12.2018 г. – т.е. преди изтичане на уговорения за това деветдесетдневен срок, като последният спрял да тече в периода от 10.10.2018 г. до 12.11.2018 г. и от 18.11.2018 г. до 14.12.2018 г., видно от двата съставени акта за спиране на строежа.

Ответникът от своя страна не изпълнил точно задължението си да заплати стойността на уговореното финансиране, като частично изпълнил част от него до размер на 449 332,73 лв., но не изпълнил останалата част - в размер на 139 371, 85 лв., независимо че бил поканен да стори това с писмо от 08.03.2019 г.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 139 371, 85 лв., представляваща неплатена част от уговореното финансиране за реализация на проект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на с. ***, община ***“, дължимо по договор, сключен на 29.06.2018 г., както и сумата от 7 046, 03 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на главното задължение, за периода от 08.03.2019 г. до 05.09.2019 г.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове.

Не е оспорил твърдението на ищеца, че страните са били обвързани от договорно правоотношение, основано на договор от 29.06.2018 г. за осигуряване на финансиране за реализацията на обект, при условията, уговорени в него.

Не е оспорил и факта, че частично е изпълнил задължението си, в качеството на финансиращ орган, по същия договор, до размер на 449 332,73 лв.

Възразил е, че строително-монтажните работи за остатъка от посочената в договора сума в размер на 139 371, 85 лв. са изпълнени след срока, уговорен в договора, който е деветдесет календарни дни от откриване на строителна площадка и е започнал да тече на 25.07.2018 г., респ. – изтекъл е на 22.10.2018 г.

Възразил е освен това, че след сключване на договора одобрения проект бил променен, в резултат на което се извършили и допълнителни строително-монтажни дейности, което, освен че довело до забавяне в реализирането на проекта, също било неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, защото не били съгласувани с ответника.

Затова и последният не дължал заплащане на процесната сума, като част от финансирането на процесния проект.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, 2 съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в уважителната му част.

В останалата му част същото е влязло в сила и не е предмет на въззивен контрол.

В обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не са спорили по релевантния за предмета на спора факт, че са се обвързали с действителен договор за реализация на проект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на с. ***, община ***“, по който посочената община, като финансирана страна, се е задължила да извърши на свой риск срещу финансиране, осигурено от финансиращата страна - ПУДООС, следната работа: „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село ***, община ***“ /чл.1 от договора/.

Според уговорката, постигната между страните в чл.2 от договора, финансираната страна се е задължила да осъществи реализацията на проекта в срок от деветдесет календарни дни, считано от датата на Протокол № 2, в съответствие с Приложение № 1 – График за реализация на проекта, което е неразделна част от настоящия договор.

В чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че е задължение на финансираната страна да отчита всеки завършен етап и окончателното изпълнение на проекта пред финансиращата страна, като всички отчетни документи и констативния протокол от проверката на обекта се съгласуват от БД – Плевен.

Ал. 2 на с.чл. сочи, че при липса на констатирани недостатъци при отчета на даден етап от изпълнението на проекта /съгласно Приложение № 1/ представителите на финансиращата страна приемат резултатите и това обстоятелство се отразява в протокола по чл. 3, ал. 1 от договора.

В ал.3 на с.чл е уговорено, че при наличие на недостатъци представителите на финансиращата страна не приемат етапа за завършен, като поставят конкретни условия и определят срок за отстраняване на констатираните недостатъци.

Според съглашението на чл. 5, ал. 1 за реализиране на проекта, предмет на договора, финансиращата страна се задължава да заплати на финансираната страна сума в размер до 591 140, 46 лв. с включен ДДС, която сума е окончателна и не подлежи на корекция с инфлационни и други коефициенти.

С чл. 5, ал. 3 от договора страните са се съгласили, че стойността на извършените дейности съгласно Приложение № 2 – количествено-стойностна сметка с анализни цени, се финансира срещу представено искане за плащане с приложени към него фактури, издадени от изпълнителя на обекта, документи, съгласно Правилника за изпълнение и предаване на строително-монтажни работи, в съответствие с Наредба № 2/ 2003 г. и Наредба № 3/ 2003 г., както и протокол за обема извършена работа, съответстваща на разходите, подписан от инвеститорския контрол и одобрен от директора на БД – Плевен.

3

Според специалните условия на чл.7 от договора средствата, отпуснати от финансиращата страна, подлежат на връщане изцяло или отчасти в случай, че се констатира неизпълнение на договора или в случай, че са използване не по предназначение, съгласно чл.1 от договора.

В чл.8 страните са уговорили начина на прекратяване на договорната връзка, а в чл.9, ал.1 - че договорът може да бъде изменян и/или допълван само по съгласие на двете страни, изразено в писмена форма.

Страните не са спорили и по установените от приобщените писмени доказателства факти, че преди сключване на обвързващия ги договор, въззиваемата страна е сключила договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител на СМР по проект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизиране на с.***, община ***“ № Д -185/31.05.2018 г.

Няма спор и че договорът помежду им е сключен след надлежно решение на управителния съвет на въззивното предприятие от 27.03.2017 г., обективирано в т.5 по протокол № 1 /л.114 – л.124 от първоинстанционното дело/.

Доколкото приложеното по делото копие от протокола не носи подписите на членовете на УС решаващият състав приема, че този факт не сочи на липса на подобно решение, от една страна – поради обстоятелството, че протоколът е ангажиран като доказателство от самия въззивник /приложен е към отговора по исковата молба/, а от друга – според нормата на чл.14, т.3 от Правилника за устройството и дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, правомощие на УС е да взема решения за разходването на средства за проекти, обекти и т.н. Последното е в съответствие с установеното от чл.4, ал.1 и ал.2 от същия правилник /прието на осн.чл.61, ал.6 от Закона за опазване на околната среда/, че основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда, като безвъзмездно финансира екологични проекти на общини по публично оповестени изисквания за кандидатстване на електронната си страница.

Така прилагайки договора за възлагане на обществена поръчка, както и количественостойностна сметка на видовете СМР /заедно с анализи за определяне на единичните цени/, линеен график за реализация и от офертата на изпълнителя по договора за СМР, Община *** е кандидатствала за финансиране на горепосочения проект от страна на ПУДООС, в резултат на което е бил сключен и договорът между страните от 29.06.2018 г.

Посочената количествено стойностна сметка на практика включва в себе си стойността на представените общо четири броя такива /л.172 – л.178 от първоинстанционното дело/, касаещи клон № 2, клон № 3, клон № 4 и клон № 5 на обекта, касаещ договора за СМР, с възложител – Община *** и изпълнител – Мега Хидрострой“ЕООД и е в размер на 591 140,46 лв., с включен ДДС.

В тях строителните работи са конкретизирани по вид, количество и стойност.

Според приобщения като доказателство протокол за приемане на извършени СМР на обект „Подмяна на част от водопроводната мрежа – амортизирана на село ***, община ***“, съставен на 02.10.2018 г. и подписан от представител на възложителя – община ***, на строителния надзор „РСБ“ ООД, гр. ***, и на изпълнителя - „Мега Хидрострой” ЕООД, на посочената дата представителните на посочените страни установили, че към 20.09.2018 г. са извършени и подлежат на заплащане посочените СМР, индивидуализирани чрез описание, ед.мяра и количествено стойностна сметка, всички на обща стойност 449 332,73 лв.