Решение № 994 от 18.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500568 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С рeшeниe № 261 от 24.10.2024 r. no rp.д. № 20231500100283 по описа на Окръжен съд – Кюстендил ответникът в първоинстанционното производство "ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве" АД е осъден да заплати на ищеца Д. Т. М. обезщетения за претърпени вреди при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 07.12.2022 г. от застраховано при ответника лице по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съответно за сумата от 235 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди и 17 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във „фрактура на латерален малеол“ на десния крак ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 23.12.2023 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати и 2796 лв. на адв. Р. М. на основание чл. 38 ал. 2 ЗА, а ищецът – да възстанови направени от ответника разноски в размер на 416,25 лв.

Решението е обжалвано изцяло от

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД,

1 представлявано от адв. И. Ц.. В жалбата се навежда довод, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен предвид бързо протеклия оздравителен и възстановителен процес, нисък интензитет на претърпените травми, наличието на съпътстващи заболявания, предхождали произшествието и недоказано провеждане на последващо лечение, съответно рехабилитация и контролни прегледи при лекари-специалисти. Твърди се, че присъденото обезщетение от 17 000 лв. е прекомерно, сравнено с определяното от съдилищата по аналогични случаи и без да бъдат отчетени социално-икономическата обстановка в страната съответно средната работна заплата към датата на ПТП. Иска се решението да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени, евентуално обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено.

В отговор по жалбата ищецът в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото – Д. Т. М., представляван от адв. Р. М., оспорва въззивната жалба. Оспорва ответникът да се е позовал в първоинстанционното производство на съпътстващи заболявания у ищеца. Намира определения размер на обезщетението за неимуществени вреди за съответстващо на травматичните увреждания в резултат на процесното ПТП с период на възстановяване от около 3 месеца при интензивни болки в първата половина от периода, остатъчна болезненост при движенията на глезена в най-крайните фази и епизодична болка при продължително ходене, по-тежка и попродължителна физическа дейност. Увреждането довело и до драстична промяна в начина на жИ.т на ищеца, отразявайки се негативно на емоционалното му състояние.

В съдебно заседание въззивникът

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, наричан впоследствие и ответник, представляван от юрк. Н., поддържа жалбата, позовавайки се на изложените в нея съображения. Претендират се разноски като е представен и списък.

Въззиваемият Д. М., наричан впоследствие и ищец, чрез процесуалния си представител адв. В., оспорва въззивната жалба. Намира размера на определеното обезщетение за съобразен със съдебна практика за подобни увреждания. Адвокат В. в лично качество претендира и адвокатско 2 възнаграждение.

Въззивната жалба е предявена в предписания от закона срок от процесуално легитимирано лице. Внесена е и дължимата държавна такса, обуславящо и разглеждането й по същество.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Липсващите доводи срещу уважената претенция за имуществени вреди определя жалбата срещу тази самостоятелна от правна гледна точка претенция като бланкетна. Признатото право не касае никое от посочените изключения, обосноващи служебната проверка на формираните изводи в първоинстанционното решение.

Макар и да е формулирано искане за отмяна на цялото решение и досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, поддържаният с въззивната жалба спор е ограничен до правилата за остойностяване на следващото се обезщетение. Понеже проверката във въззивното производство е предопределена от поисканата защита според очертания във въззивната жалба обхват, настоящият състав приема за установено, че в рамките на действие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахован при въззивника водач на л. а. „Мерцедес Е 220“ с рег. № *** на 07.12.2022 г. виновно е предизвикал ПТП с управлявания от ищеца л.а.

„Мерцедес Е 220 Блутек“ с рег. № ***. В резултат от ПТП е увреден десния крак на въззиваемия, диагностицирано като фрактура на латерален малеол.

Повдигнатият спор изисква обследване на интензитета на търпените болки и страдания като пряка и непосредствена последица от увреждането и съответно самостоятелен анализ на събраните в тази насока доказателства.

В исковата си молба ищецът твърди причинената при ПТП фрактура да е била особено болезнена и мъчителна, принудило ищеца да остане на легло поради невъзможност да се изправи на крака и да се придвижва самостоятелно. Наложило се да разчита на помощта и грижите на близките си 3 при хранене, къпане, обличане и за всякакви други ежедневни нужди. С продължителното залежаване свързва и последвало умаляване и изтръпване в крака. Сочи и че допълнителен дискомфорт му създавали болките и дразненията от останалите охлузвания и натъртвания по тялото му. Наложило се обездвижване с ортеза, а след свалянето й да ползва бастун. По лекарско предписание след спадане на отока, което станало за около два месеца, започнал и рехабилитация. Твърди при опит за движение отокът и болките да се засилват, което го принуждавало да избягва резки движения и вибрации и да се движи много бавно и внимателно. Затруднението при придвижване и невъзможността да шофира препятствало изпълнение и на служебните му задължения. Опасява се, че глезенът и кракът му няма да се възстановяват напълно и ще има проблеми с ходенето и в бъдеще.

Свид. А. Т. – син на ищеца, споделя, че след злополуката ищецът се оплаквал от болки в гърдите и глезените. В болницата го возел с количка, понеже не могъл да ходи, а след няколко часа го прибрали в дома му, където се грижели за ищеца 2 денонощия като му помагали за всичко, носели му храна.

Свидетелят придружавал ищеца и до тоалетна, понеже не могъл да отиде сам.

Вечерта кракът му се подул. Първите дни ищецът изобщо не се движел, а когато станал, трябвало да ползва бастун. След като му поставили ортеза започнал по малко да излиза на терасата и постепенно да увеличава разстоянието. Когато ходели на разходка ищецът вървял с тях 5 мин., след което се оплаквал от болка. Впоследствие нещата се пооправили. Споделя, че при и при най-малък повод търси лекар докато преди това отказвал да ходи на лекар. Към 20 януари 2023 г. му се наложило да отиде на работа. Свидетелят го откарал, а колеги му помогнали да стигне до офиса си. Работата му била свързана с много пътуване и контакти с различни хора. Започнал да ходи на работа, но за 2-3 часа, а не по цял ден, както било по-рано. Първоначално свидетелят, съпругата му или негови колеги го возели където се налагало.

След няколко месеца ищецът започнал да шофира и сам. Свидетелят сочи ищецът да е ходил и на физиотерапии.

Свид. И. – роднина на ищеца и служител в управлявана от него фирма, сочи да се е върнал на работа 2-3 месеца след злополуката. Известно време след злополуката нейният син се наложило да съдейства на вуйчо си 4-5 месеца след злополуката, когато отново започнал да куца и срещнал затруднение да се движи. Свидетелката споделя ищецът да е ходил на 4 рехабилитация.

Свид. К. – служител в управляваната от ищеца фирма, споделя, че след злополуката ищецът започнал да ходи на работа по-рядко и се задържал за по кратко време.

Вещото лице Н. при преглед на 06.06.2024 г. е установил лек плътен оток в областта на външния глезен на дясната глезенна става и лека палпаторна болка при по-силен натиск. Констатирал е възможност за движение в ставата в почти пълен обем и появяваща се болка при крайните фази. Вещото лице потвърждава, че при ПТП от 07.12.2022 г. ищецът е получил фрактура в долния край на глезена на малкия пищял „латералния малеол) на дясна подбедрица (потвърдено с ренгенография), кръвонасядане и охлузвания по гръбна повърхност на дясна ръка и китка, мекотъканни контузии/натъртване на меки тъкани и болка. Определя фрактурата като трайно затрудняваща движенията на десния долен крайник. Вещото лице определя възстановителния период около три месеца. Сочи като обичайно увреждането да провокира болки и страдания, по-интензивни в началото и до около първата половина от възстановителния период и отслабващи впоследствие до пълно отзвучаване при покой и обичайни ненатоварващи физически дейности, но епизодично проявяващи се при физическо натоварване на глезенната става при крайните движения. Към датата на прегледа ищецът е в състояние да се самообслужва и да осъществява обичайни физически дейности, но продължително ходене, по-тежка и продължителна физическа дейност поражда лека до умерена болка.

Увреждането не предпоставя влошаване, но и не позволява категорична прогноза дали епизодичните болки ще отзвучат или ще се запазят за постоянно.

Останалите увреждания вещото лице определя като източник на по-леки болки и период на пълно отзвучаване за около 2-3 седмици.

От заключението на вещото лице М. – клиничен психолог, се установява, че и към 06.06.2024 г. споменът за злополуката провокира негативно преживяване у ищеца като е установено и продължаваща тревожност, рефлектираща върху целеполагането и увереността за справяне със служебните задължения на желаното от него нИ.. Вещото лице установява преживен от ищеца стрес и продължително разстройство в адаптацията, 5 обуславящи и страх от провал на жизнения му стил в личен и професионален план. Вещото лице еднозначно свързва тази промяна с претърпяното ПТП и възстановителния период, наложил промяна в ежедневието на ищеца.

Обгрижването му, а и наложеното от увреждането съдействие за изпълнение на обичайните му служебни задължения довело до нарушаване на самооценката у ищеца за период от около 6-8 месеца с присъщ за това страх за бъдещето и усещане за непълноценност в служебен и семеен аспект. Вещото лице установява влияние върху начина на общуване при ищеца на занижената самооценка и засегнати значими за него житейски стереотипи, провокиращи усещане за несигурност с продължителност от около 8 месеца след ПТП.

Констатираните симптоми не налагат необходимост от специализирана психиатрична помощ, но предполага допълнителни усилия – мобилизиране на психични ресурси за справяне със стреса.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Нормата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обвързва застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да поеме имуществената тежест от реализирания застрахователен риск. Обхватът на застрахователно покритие е нормативно утвърден като включва имуществената отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477 ал. 1 КЗ).

По изложените вече съображения настоящият състав приема предявените искове за доказани в тяхното основание. Липсващите доводи спрямо постановеното решение за имуществени вреди и отсъствието на указаното вече изключение, пряко ангажиращо въззивния съд да извърши служебна проверка, обуславя потвърждаване на обжалваното решение в частта на уважения иск за имуществени вреди.