Решение № 1408 от 09.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. Русе, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520103085 по описа за 2025 година

Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД-София е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен договор за потребителски кредит.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че че са подали заявление по реда на чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК срещу ответника за неизплатени задължения по договор за потребителски кредит. Задължението й било в размер на общо 2 141,59лв., от които сумата 1 700,59 лева (хиляда и седемстотин лева и 59 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 356,73 лева (триста петдесет и шест лева и 73 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.05.2024 г. до 25.10.2024 г., сумата 84,27 лева (осемдесет и четири лева и 27 стотинки), представляваща лихва обезщетение за забава, за период от 15.05.2024 г. до 12.02.2025 г. като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № *** г., съгласно Извлечение от счетоводни книги към 12.02.2025 г. Ответницата обаче в срок направила възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед на това се претендират за установяване на задълженията й по исков ред по настоящото дело.

Ответницата Д. К. К., чрез упълномощения адв. Н. М. от АК Ямбол, е 1 подала отговор. Оспорва иска. Признава се сключването на договора при посочени параметри. Счита се, че същия е недействителен, като са изложени правни доводи в тази насока, поради нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 - 12 от ЗПК.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 21.03.2014 г. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит №*** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сумата в размер на 1000 лв., а тя се задължила да погасява общ размер на задължение с включени в него както отпуснатата в заем сума, така и застрахователна премия, с която размерът ставал 1899,08 лв. В договор е посочен ГПР 46.02 %, годишен лихвен процент 41.14 %, лихвен процент на ден – 1/360 ид.ч. от годишния. Общият размер на кредита възлизал на 1899,08 лева, от които 1000 лева – реално усвоена главница и 899,08 лева – общ размер на застрахователната премия. Видно от инкорпорираната в Договора таблица, озаглавена „Погасителен план”, кредитът следвало да бъде погасен от кредитополучателя чрез заплащане на 52 броя месечни погасителни вноски от по 78,76 лв. с краен срок за погасяване на кредита 15.07.2027 г. Със заключението на вещото лице Х. по приетата по делото съдебна икономическа е-за се установява, че при сключването на договора на 06.02.2023 г. по сметка, обслужваща процесния кредит е постъпила сумата от 1899.08 лева с основание „Усвояване на кредит" и на същата дата 06.02.2023 г от сметката е удържана сумата от 899.08 лв., преведена на застрахователя с общи платежни, включващи застрахователни премии и по други договори. След тази трансакция наличността по сметката е 1023.50 лв., която поетапно е усвоявана от Д. К. чрез разплащания с различни доставчици на стоки, комунални услуги и други услуги.

Вещото лице потвърждава, че договорения ГЛП е 41,14% (чл.9.1), като в погасителния план е посочен размер на договорната лихва 2195,94 лв., а общото крайно задължение ведно с договорната лихва възлиза на 4095,02 лв. и включва:

➢ 1899.08 лв. главница;

➢ 2195.94 лв. договорна лихва

Вещото лице установява още, че остатъчната част от задълженията по договора, съгласно разчетите на ищеца /Вариант 1/ е 3 149.90 лева. от които:

➢ 1700.59 лв. главница (1899.08 лв. - 198.49 лв.);

➢ 1449.31 лв. договорна лихва ( 2195.94 лв. - 746.63 лв.) В случай, че се приеме, че кредитополучателят дължи връщане само на чиста стойност на кредита от 1000.00 лв./Вариант 2/, то остатъчната част от задълженията по договор за потребителски кредит № *** г. е 44.91 лева. (1000.00 лв. – погашения в общ размер на 955.09 лв.).

2

При така установеното от фактическа страна и изхождайки от предмета на договора за потребителски кредит №*** г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащите ЗЗП и ЗПК, в които законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗЗП и ЗПК, поради което е недействителен.

Договорът за кредит е финансова услуга, по смисъла на дадената дефиниция в пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в ТЗ, ЗКИ и в специалния ЗПК. Разпоредбите на специалните закони – ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за изплащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно §.4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговско право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

В чл.22 от ЗПК са предвидени няколко хипотези за недействителност на договорите за потребителски кредит, а именно: „Когато не са спазени изискванията на 3 чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12, чл.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен”. В настоящия случай съдът намира, че процесният договор а потребителски заем е недействителен поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.22 от ЗПК.

В чл.10, ал.1 от ЗПК са регламентирани изискванията, на които задължително трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като едно от тях е изискването контрактът да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, а в случая това изискване не е спазено. Не става ясно защо при отпуснат заем в размер на 1000 лева, лихвен процент от 41.14 % и ГПР от 46.02 %, крайната дължима от ответницата сума възлиза на 4095,02 лв., която следва да се плати за 4 години и три месеца, т.е. оскъпяването от общо над 300% за този период е в порядъци, надхвърлящи допустимия от закона ГПР от 50 % годишно или малко над 2005 за процесния период от 4 години и три месеца. От гореизложеното следва, че ответницата е била подведен още изначално от икономически по-силната страна – кредитора, че сключва договора при посочените параметри на възнаградителната лихва и на ГПР. От погасителния план, съдържащ се в самия договор, става ясно, че в общата стойност на главницата от 1899.08 лева е включена и „застрахователната премия”, която очевидно се олихвява наред с посочената чиста стойност на заема, което е недопустимо. В чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК законодателят е предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити, какъвто е процесният, наличие на подробен погасителен план, както следва: т.11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т.12 информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В процесният договор за потребителски кредит липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК, водещи до пълната недействителност на договора. В чл.22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени 4 изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен. При липса на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска в графата, озаглавена „главница“, т.е. каква част от посочената като дължима месечна сума представлява чистата сума по кредита и каква – застрахователната премия, договорът е недействителен.

На следващо място, в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности лихвеният процент и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 46.02 %, освен лихвен процент от 41.14 %. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е., в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по-ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 41.14 %, но не се изяснява как тези стойности се отнасят към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 46.02 %. В случая, при определяне на ГПР по кредита не е посочен разхода за застрахователна премия. В този смисъл, би следвало ГПР да е с размер, равен на възнаградителната лихва, т.е. да възлиза на 41.14 %, той не е, поради което и договорът се явява недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован извод дали да го сключи. Такова е и изискването на чл.10, §.1, б.”ж” от Директива 2008/48/ЕО: