Определение № 756 от 23.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета гоД. в следния състав:

Председател: Мирослава Т.ова при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Т. Ив. Д. като разгледа докладваното от Мирослава Т.ова Частно наказателно дело № 20251100205771 по описа за 2025 гоД.

Производството е по реда на чл. 64а, ал. 3 ЗИНЗС, образувано е по предложение на началника на затвора за преместване на лишения от свобода М. М., който изтърпява наказание в затворническо общежитие от открит тип, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 64а, ал. 2 ЗИНЗС.

Предложението на и. ф. началник на затвора в изпълнение на определение на съда е било преведено на немски език и връчено на лишения от свобода след започване на настоящото съдебно производство.

В откритото съдебно заседание представителят на затвора поддържа предложението на началника на затвора. Изтъква, че то се основава на установеното фактическо положение, че по време на престоя на осъдения М. в ЗООТ „Казичене“, в рамките на около 1 месец, са били наложени 4 дисциплинарни наказания, вследствие на което рискът от рецидив е бил завишен. Излагат се доводи, че лишеният от свобода не оползотворява престоя си в общежитието, оказва отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода, не се включва в изпълнение на плана на присъдата си и не успява да овладява импулсивните си действия. Поради това приема, че поведението на М. М. не е подходящо за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в условията на открит тип. Моли съдът да се произнесете с определение в смисъла на предложението на началника на затвора.

Прокурорът при Софийска градска прокуратура изразява становище, че внесеното предложение от началника на затвора е основателно и предлага да бъде уважено, като се присъединява към съображенията, изложени от представителя на началника на затвора. Приема, че посочените в предложението основания не покриват състава на грубо нарушаване на установения ред, но безспорно, 1 доколкото касаят неизпълнение на 4 отделни заповеди, покриват признака системно нарушаване на обществения ред, като неизпълнението е повлияло отрицателно и върху останалите лишени от свобода. В тази насока се позовава на показанията на разпитания в качеството на свидетел инспектор И., който изразява опасение за възможна последваща реакция от други лишени от свобода. Изтъква, че непосредствено възприетото поведение на лишения от свобода в съдебното заседание потвърждава отразеното в приложените по делото документи отричане на правилата за живот в съответното пенитенциарно заведение от открит тип. Приема за установено, че самият лишен от свобода не осъзнава, че правилата се отнасят и за него и че следва да ги спазва, като проявява самоувереност и егоцентричност. Излага доводи, че от събраните доказателства не се установява мотив на администрацията на затвора неоснователно да наказва лишения от свобода М.. Посочва, че му е била дадена възможност да работи, но той е отказал без основателна причина. Самото неизпълнение на първоначално наложеното му наказание също така е мотивирал с някакви здравословни причини, за които не са представени убедителни доказателства.

Същевременно отбелязва, че по време и на двете съдебни заседания лишеният от свобода не показва форми на твърдяното заболяване, като инспекторът социални дейности също не е забелязал той да има здравословни оплаквания и причини да не изпълнява наложеното му наказание. На последно място изтъква, че от показанията на настоящия инспектор се установява, че след преместването на осъдения М. в затвора, т.е. в заведение от закрит тип, поведението му драстично се е променило, което само по себе си това показвало, че има положително влияние на промяната, която вече е реализирана. Поради това моли съдът да уважи внесеното предложение, като се произнесе с определение в този смисъл.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд лишеният от свобода М. М. и защитникът му оспорват предложението и молят да бъде оставено без уважение.

Защитникът моли съдът да постанови съдебен акт въз основа на действително съществуващите доказателства по делото. Подчертава, че нейният подзащитен не разбира нито писмено, нито говоримо български език. Заповедите за наказания не са били преведени на неговия език, не му е било осигурено право за участие в административното производство, свързано с издадените заповеди за дисциплинарни наказания, с което е нарушено правото му на защита. Посочва, че е останало неясно каква част от написаното на български език е превеждано на осъдения М.. Излага доводи, че мотивите в предложението, изготвено от началника на затвора, не са надлежно изградени след обсъждане на всички относими обстоятелства, което води до съществено процесуално нарушение. Изтъква, че работата, която се осигурява на затворниците, следва да е подходяща с оглед индивидуалните им интереси, потребности и здравословно състояние. В случая смята, че работата, която му е била 2 предложена, от една страна, не е била съобразена със здравословното му състояние, тъй като от медицинския журнал е видно, че има дископатия. Отбелязва, от друга страна, че не са му предоставени работни обувки, което създава опасност от подхлъзване и счупване на крайници. Също така смята, че поведението на осъдения е било обусловено от подхода на служителите. Подчертава, че служителите, които знаят как да работят и имат подход към лишените от свобода, нямат проблем с поведението на затворниците. Изтъква, че няма как осъденият да спазва правила, които не познава и които не са му били преведени. Навежда, че от досието на осъдения е видно, че правилникът за вътрешния ред, нормативните документи, касаещи престоя му в затвора, както и декларациите, отнасящи се до трудовата му дейност и длъжностната характеристика не са били преведени на немски език. Обръща внимание, че в психологическото становище от 16.07.2024 г. е отразено, че рискът от агресивно поведение не е завишен и може да се контролира. Не се очаква проява на вербална или физическа агресия, но такава не е изключена като защитна реакция в конфликтни ситуации. Отбелязва, че подзащитният й е леко емоционално приповдигнат и при конфликтна ситуация е приел, че е необходимо да се защити. Приема за установена липсата на правилен подход от служителите към него, в резултат на което се е стигнало до процесното дело. Излага доводи, че лишеният от свобода е наказван за едно и също нарушение, защото наказанията произтичат от твърдяното неизпълнение на първото дисциплинарно наказание, което е за поддържане на хигиена в съответното място за срок от 7 дни. На следващо място посочва, че не са събрани доказателства за оказано отрицателно влияние към останалите лишени от свобода. Поради това моли да бъде отхвърлено предложението на началника на затвора като неоснователно.

Лишеният от свобода М. в изказването си по съществото на делото заявява, че през целия си престой в ЗО „Казичене“ не е имал проблеми със служителите. Напротив, много от служителите го ценели, защото той винаги бил дружелюбен и винаги помагал, без да очаквал някакво поощряване за това. Винаги се включвал доброволно и без поощрителни последици за него при разтоварването на нови суровини в кухнята или лавката. Смята, че всички му наказания следва да бъдат отменени, като точките за риск от рецидив отново следва да бъдат изменени от 45 на 37 точки. Подчертава, че само веднъж е допуснал грешка в живота си, като нарушил закона и извършил престъпление, за което е наказан с присъда на лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване и не е направил нищо, за бъде променян този режим.

Изразява опасение, че след това, което се е случило в ЗО „Казичене“, ще има и други акции срещу него, които ще му навредят за недопускане на предсрочно освобождаване. Отбелязва, че и в затвора се изпълняват наказания при общ режим и отправя искане изпълнението на наказанието му да продължи там.

В обясненията си лишеният от свобода разказва, че неприятностите му в затворническото общежитие започнали след извършване на претърсване, при което 3 не били открити никакви забранени предмети. Отрича да е бил агресивен и да възпрепятства работата на служителите, както и да не е изпълнил наложеното му наказание за почистване, тъй като по това време бил на лекар с поставена диагноза – ишиас, лумбаго. Освен това не разбирал езика, на който му говорели и го наказвали.

Изтъква, че след като не е разбирал какво му говорят, не е имало и как да го изпълни.

По отношение на посочения в предложението случай на 18.04.2024 г. казва, че срещу него са били не един, а четирима служители и всъщност той е бил нападнатият с палка, с която му бил нанесен удар по главата, за което подал протест в консулския отдел на германското посолство. Казва, че това се случило в кабинета на директора на затвора, който пръв му повишил тон, след което и той повишил тон. Признава, че неговият висок тон е предизвикал упражненото впоследствие насилие върху него, но не приема, че неговото поведение може да бъде изтъквано като причина да бъде ударен по тила с палка. След това М. взел палката на един от четиримата служители, застанал с гръб към стената и извикал да спрат, след което те действително престанали да го удрят. Осъденият заявява, че е уведомил само консулския отдел на посолството, като се е отказал да подаде сигнал за нападение срещу служителите на затвора.

Заявява, че не владее български език, поради което не може да комуникира добре със затворническата администрация. Същевременно подчертава, че не е силов извършител, не е извършил престъпление, свързано с насилие и никога не е имал проблеми с гнева.

За случая, в който се твърди, че е нанесъл удар на служител на затвора, казва, че директорът пръв започнал да му вика и той отговорил в неговия тон. Заявява, че заповедите за наказание не са му били връчени и той не знае дори какво съдържат.

Съдът, като обсъди доводите на страните и провери обосноваността и законосъобразността на предложението на и.ф. директор на затвора – гр. София, прие за установено следното.

Лишеният от свобода М. М. е роден на **** г. в Берлин, Германия, гражданин на ФРГ е, осъждан веднъж в Република България. Преди това не е осъждан нито във ФРГ, нито в друга държава. Неженен, няма деца. Семейството му се състои от баща му, сестра му и братовчед. Преди осъждането си е работил във ФРГ – почиствал сгради.

М. М. е осъден с влязъл в сила съдебен акт по н.о.х.д. № 249/24 на Окръжен съд – Видин – определение за одобряване на споразумение, на 5 години лишаване за престъпление по чл. 242, ал. 2 НК при първоначален общ режим на изтърпяване. Наказанието му е било приведено в изпълнение на 29.01.2024 г.

Преместен бил в затвора в гр. София на 9.07.2024 г. На 28.11.24 г. М. бил настанен в ЗООТ – Казичене.

По време на престоя в затворническото общежитие отношенията на лишения от свобода М. със затворническата администрация били затруднени от 4 езиковата бариера помежду им.

Предложена му била възможност да работи в затворническата кухня, която той отказал, защото заявил, че се нуждае от специално облекло, по-специално – обувки, защото такива, според него, му били необходими за осигуряване на безопасни условия на труд.

В затворническото досие на лишения от свобода М. е приложен протокол, в който не е посочена дата, за проведен първи модул „моите права и задължения“ – адаптационен тренинг, проведен от инспектор СДВР на 8 група. В протокола е отразено, че съдържанието му е било преведено на лишения от свобода М. устно от С.М.. Записано е, че целите на тренинга са свързани със запознаване на новопостъпилите лишени от свобода и задържаните относно правния и социалния им статус, ЗИНЗС, ППЗИНЗС, мерките за поддържане на реда и дисциплината, социалновъзпитателната работа, по-добрата осведоменост при избирането на различните варианти за изтърпяване на наложеното им наказание и смисленото ангажиране на времето и възползването на възможностите за прогресивната система; създаване на нагласи, формиране на отговорности и поведенчески модели за спазване на реда; създаване на мотивация за участие в ресоциализиращите мероприятия; създаване на нагласи за толерантност в общуването, търсене и получаване на подкрепа от персонала; неконфликтни взаимоотношения с лицата, с които съжителстват и съхраняване на контакта с близките; създаване на по-ясна перспектива за предстоящия им престой в затвора.